Тази съвсем неочаквана и дори бих казала
“случайна” среща датира отпреди няма и две седмици. Това беше един от
поредицата знаци които ме убедиха, че е време да намеря сили и да се заема
отново с блога.
По професионално стечение на обстоятелствата
при мен дойде един малък невероятно спокойно изглеждащ чоечец. Не знаех с какво
се занимава. Беше на вече определена възраст, но с доста
опънато лице. Можех да догатна възрастта му единствено по цвета на косата и
старческите петна по лицето и ръцете. Личеше си, че е индиец по рождение, но с изключително
правилен английски, без акцент. Заговорихме се. Говореше тихо, бавно, леко усмихвайки се.