Стъпка първа – да убедя мъж
и дете че каузата си струва и трябва да пробваме. След като сме изгледали
заедно 2/3 клипа по въпроса или по скоро за да можем да си кажем че е възможно
и че всеки може, изведнъж забелязвам че дългите дебати изобщо не са необходими.
Всички сме съгласни по въпроса – трябва и има какво да се направи.
Изведнъж мъжът ми хуква в
кухнята и опразва чекмеджетата...
В кухнята остават 4 вилици
(не видя навреме последната), 4 лъжици, 2 ножа за рязане на продукти и 3 ножа
за ядене, 4 чинии, 2 купи за салата... и да не продължавам по списък, но
шкафовете се изпразниха набързо и цялата кухня “задиша”.
Всъщност идеята, още докато
се “обучавахме” в начна на живот без пилеене и без боклуци, беше да се отървем
първоначално от всичко излишно и второстепенно. Тоест един вид прочистване на
къщата преди да я “научим” да живее по друг начин. И май това е засега
най-трудната стъпка. Не говоря за раздялата с вещите, а за това “как да стане”.
Също така идеята тук не е насилственото изоставяне на всякакъв комфорт, а
по-скоро да изритаме от жилището си и съответно от мислите си и действията си
всичко ненужно. Стигаме до заключението че по-малко посуда = по-малко миене =
по-малко препарати = по-малко прекарано време над мивката. По същия начин стои
въпроса и с дрехите, мебелите и всички други джунджурии из апартамента.
От години уж все празня я
гардероб, я маза, я някоя друга стая или шкаф пълни до припадък... и независимо
от всичките ни местения по света и у нас, което ни кара всеки път да изпразвме
всичко, се оказва че пустите мебели са вечно претъпкани. Аман! Стоп! Не издържам
вече! Сядам и правя списък, най-вече за собствена самооценка след свършената
работа, а и за да имам къде да отмятам видимо направеното.
Ето и списъка:
Стаи
–
изпразване
на гардеробите до абсолютния минимум (и понеже си дадохме тестов период от 1
месец, решавам да следвам примера на Беа, пък сабя ще покаже)
–
същият
принцип се прилага и за аксесоари – колани (чак се чудя защо ли са ми 14????),
обувки, чанти, бижута (имам като за 2 живота - ужас)
–
в
детската – вече бях раздала всички малки дрехи, но оставаха сума ти играчки.
Мисията не беше невъзможна, но с повишена трудност
Хол
-
премахване
на всички вещи не служещи за нищо и на никого
-
преглед
и разбор на всички толкова “скъпоценни” книги и списания
-
понеже
и бюрото е в хола – изриване на всичко което седи там или около поради
причината че “то не се знае”
Кухня
-
премахване
на всички найлонови торбички
-
премахване
на всякакви целуфанови опаковки, кофички, пликчета и въобще излишни не
разграждащи се опаковки
Баня
-
същото
с опаковките като в кухнята
-
край
на гел душовете, шампоаните (те и без това са опасни, ще напиша статия по
въпроса), пастите (особенно тези с флуор са силно вредни) и пластмасовите четки
за зъби
-
край
на перилния препарат в пластмасови бидони
-
край
на токсичните препарати за почистване
Равносметка от седмицата:
Сега като си препрочитам
списъка по горе чак се запитвам – абе на
тая нещо да не я е блъснало? За щастие, пътя го тръгнахме и го извървяваме
без много много да си задаваме въпроси.
За стаите беше лесно. Мъжът
ми, естествено, беше безкрайно щастлив. Той който от години ме виждаше как се
местя от къща в къща с двата си претъпкани до гърч гардероба, сега за един ден
присъства на основно “изриване с булдозер”. Оставих в шкафа точно същите неща
като на снимката с гардеробните наличности на Беа.
Това не е примерно съчетаване на дрехи, а съдържанието на целия й гардероб |
Останалото го почнах по
схемата – всичко не слагано от година изчезва. Тези който слагам, но не са
имали късмета да са в шкафа защото не им е сезон или защото ги имам в 2, 3 или
повече броя, отиват в кашона. Те са резерва за замяна на износените от шкафа
(тук предвиждам тестов период за повече от месец, поне година). Естествено
всички парцалки който пазех с тайната мисъл да преправя някой ден, също
изчезват, независимо от неописуемите ми шивачески и творчески таланти.
Купчината “изчезващи” се превръща в 3 по-малки – за даване, за продаване и за
хвърляне. Тук е излишно да говоря за гардеробите на мъжете. Единствената
разлика е че износените тениски се превърнаха в парцали за пода – така се
спазват поне 3 принципа на живота без пилеене – отказване да се купуват
“мопове”, “стирки” и пр. глупости; повторната употреба и превръщането на едно нещо
в друго...
В холът мисията също мина
безболезнено. Още преди години бях забранила на всякакви “добронамерени” близки
и познати да ми носят “спомени” от където и да било, освен това тези дрънкулки
не са наши спомени. Но въпреки това “събирачки на прах”, както аз ги наричам,
винаги има. Просто извадих още един кашон и безмилостно напъхах всичко вътре.
По нататък ще обясня къде отиват кашоните. Във всеки случай не в мазата – и там
няма място.
За кухнята - първата стъпка
бе направена, но тук най-трудното е постоянството и изкушението. Напомням че
целта е не само да се махне ненужното, а да се живее правейки възможно най-малко
боклук. Уших набързо торбички от един стар чаршаф. Отне ми точно 10 мин за 3
торбички. Те щяха да ми служат за картофите, морковите и ябълките или други
подобни. Но поглеждайки в хладилника се
сепнах – млякото, кисело и прясно са в пластмасови опаковки, сирената са в
целуфани и пр... Единствено решение – на пазар. Е като за първи път ни се наложи
лек размисъл, но общо взето резултата е следния: за зеленчуците и плодовете
откзавахме найлоновите торбички и след претегляне на кантара продавачите ги
изсипваха директно в торбите ни. Както се казва, срам не срам, но човек когато
иска – може. Освен това не вярвам в правните приказки без действия. Всеки може
да лепи постове на Фейсбук стената си. Аз изтрих профила си миналата година и
започнах да действам в реалния живот. Май от там се почна тази история с
прочистването.
Така, обаче за рибата се
оказа леко по-сложно. Тук признавам си, наложи се торбичка. За другия път ще си
предвидя кутия от в къщи. Сиренето го взехме от щанда на една мандра и само
увито в хартия и пъхнато в пазарската чанта върху салатата. Яйцата също взехме
от производител и в картонена опаковка, която в последствие ще използвам за
правене на разсади. Все пак скоро е март и имам ена мини градинка в която реших
тази година да сложа няколко салатки.
За останалите покупки ще
опиша подробно в следващият епизод.
Решението за банята и
препаратите беше следното – употребяваме до край всичко налично и след това
следваме примера на другите “чисти”. В интерес на истината бях купила вече
сапун на кило заради токсичните химии в гел душовете и шампоаните. Колкото до
пастата за зъби – бяхме минали вече на био вариант (без флуор, но все още в
пластмасова тубичка) и тъкмо бяхме почнали да изпробваме клончетата арак (за
това в отделна статия). Колкото до почистващите препарати – имах разни химични
бутилки заседнали по скрити шкафове, но от известен период от време се справях
само със сода бикарбонат и бял оцет.
До края на семицата след
усилено и целенасочено изравяне на години боклук, сортиране, пренареждане и
разпределяне по кофи, се оказа че когато си мислиш че няма, то пак има. Но за
това – в седмица 2...
Смелата овца
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар