Zero waste или живот без боклук

и без пилеене на време, пари, емоции, скъпоценни моменти

Една вечер съвсем случайно попаднах на един репортаж по френската телевизия за разхищението около нас, болкуците който зариват градовете ни, начините които някои са намерили да се справят с това и тн. И така, слушайки докато се моткам из къщата изведнъж чувам за едно семейство който живеят без да оставят никакви отпадъци след себе си, нито в кофите си. Сядам веднага и слагам репортажа на записване.

Става въпрос за съсем кратък репортаж, само десетина минути, но това е достатъчно за да ме вкара в еуфория дотакава степен че не мога да заспя цялата нощ и на следващия ден свиквам извънредно събрание вкъщи. Показвам им филма. Става въпрос за Беа Джонсън и семейството й.

Историята е следната – Беа е французойка която отива да учи в Щатите, в Сан Франциско (града е важен, защото там е световната мека на живота без боклук), там се запознава със съпруга си и скоро живота им подсказва как да заживеят по-чист и по-пълноценен живот. 

Накратко за града преди да обясня защо Беа е невероятна. В Сан Франциско е поета кампания за тотално изчистване на града от боклуците. Кмета е забранил всякакво ползване на пластмасови бутилки, чашки и пр. (и с право, отделна статия специално за пластмасата), като за сметка на това за жителите се предлага като алтернативен метод водни адраванчета за пиене и миене. Болкуците се сортират в три кофи – една с всички рециклиращи се отпадъци (твърда пластмаса, стъкло, метални кутии и хартия), другата е за всички домашни отпадъци (обелки, люспи, остатъци от храни, чеупки, окосена трева и пр.,) и третата е за всички нерециклиращи се отпадъци (наелонови торбички, смесени материи, тънки пластмасови материи като кухненския стреч, други неестествени материи които не се преработват). Както става ясно рециклиращите се отпадъци се разпределят по предназначение и обработка в завода, домашните отпадъци отиват за произодство на тор (ще напиша специална статия по въпроса как да си направим сами домашна тор),  а невъзможните за преработка отпадъци отиват за изгаряне. От повече от десетина години градът се посещава ежегодно от стотици специалисти, учени и стажанти от цял свят с цел да се приложат изпробваните вече методи. 

За съжаление, независимо от мерките взети на някои места (говоря по специално за Европа и по-конкретно за България), мога да заявя без да лъжа, че боклукът който отива "накъде", просто рано или късно свършва в природата и съответно в чиниите ни. Илюзиите по въпроса са излишн.

Сега по конкретно за Беа. Та тя и съпругът й, завладени от желанието да са по-близо до природата, да оказват по-малко негативно влияние над света и защото в един момент съпругът и се оказва без работа (пропуснах да кажа че цената на месец за една кофа с нерециклиращи се болкуци е 125 долара), решават да заживеят без да оставят следа след себе си. Сега тя и четиричленното й семейство имат всичко на всичко един еднолитров буркан с боклук на година.

Беа Джонсън в хола си с буркана боклук за година

В къщата им няма нищо, или по скоро нищо което да отклони погледа. Моят идеал за къща. Бяла, холът с един диван, един телевизор на стената, няма масичка а една табла която се слага на ръба на дивана и един висящ стол за да може както тя казва - да се почиства по-бързо (виж снимката или направо в блога). В спалните, включително на децата има само по 1 легло и един вграден гардероб. Когато отвори гардероба паднах – 3 дънки и 4 тениски. Простота и леснота. Момчетата имат и 1 бюро с 1 компютър – толкова. На въпроса на журналиста казват че това им стига и са щастливи така.

Дотук с репортажът, както казах той беше много кратък, но достатъчен за да ме събуди. През цялата следваща седмица не можах да спя мислейки над въпроса и прочитайки всички статии за нея, блогът й - http://www.zerowastehome.com, всички блогове на нейни последователи (защото има много и то на съвсем неочаквани места като Ню Йорк например).

Принципът на действие е съвсем елементарен и тя го е събрала в 5 думи или както им казва петте Р = REFUSE, REDUCE, REUSE, RECYCLE, ROT. Което на български значи – ОТКАЖИ, НАМАЛИ, УПОТРЕБИ ОТНОВО, ПРЕРАБОТИ, НАПРАВИ НА ТОР и тези принципи се прилагат единствено и само в този ред. Започвайки от това и аз си казах, както всички които са я последвали – след като тя с 2 деца и в Америка може, защо пък аз да не мога?

Откривам че Беа прави семинари и лекции по цял свят, което не значи че има повече дрехи от децата си. Всички пътуват само с един куфар, което им позволява да практикуват ваканциите на разменни начала (смяна на къщите с други семейства). Не си правят материамни подаръци, а преживявания. Така например синът й получава за рожденния си ден прекарване по ски пистите... всичко ми се струва гениално и велико. Решавам че като всяко нещо което ме е вдъхновявало досега и това заслужава своя тестов период:

От тук нататък започва личният ми опит по въпроса...

Смелата овца