Няма нищо по лесно от това
човек да си направи сам домашна тор.
Вариантите са няколко –
имате двор голям/малък , имате тераса, имате съвсем малка тераса, имате само 1
чекмедже...
Първо принципа на “работа”
– кой в природата “тори” дърветата? Никой! Но те растат! Защо? Защото отдолу
има работливи червейчета които разграждат всичко (или почти) което им попадне.
По същия начин се “задвижва” и съоръжението за тор или компостер както някои
упорито учуждават думата.
В действителност човешката
намеса в една такава дейност е равна на нула. Просто си изхвърляте хранителните
отпадъци и седите и чакате и торта, прясна, ухайна (мирише като в гората, нищо
общо с боклуци), и изключително хранителна и за двора и за саксийните ви
растения, си идва директно по предназначение.
Какво се изхвърля за домашната тор:
- · Всички обелки от плодове и зеленчуци
- · Черупки от яйца – особенно полезни за почвата заради зъдържанието си на минерали и калций
- · Кашонени кутии (без тиксо и без отпечатани с мастило букви), но червейчетата особенно обичат картоните
- · Хартия – отново не лъскава, обработена, напечатана (различните видове мастила могат да са опасни за почвата)
- · Употребявани чаени пликчета – също много полезни
- · Останки от кафе
- · Окосена трева
- · Клони, бурени, дори изгнили дървта (също прекрасен помощник за червей и буболечки)
- · Нокти, коса, козина на животни – да звучи странно, но наистина може и повечето хора имащи “компостъри” го правят
- · Картонените рула от тоалетната хартия (внимавайте да не е от ароматизираните)
- · Стари или изветрели подправки (без сол, глутамати и др. индустриални смески, а чисти “треви”)
Абсолютно забранено да се слага:
- · Животински екскременти, особенно котешки, пълни са със зарази и рискувате заболявания
- · Остатъци от готвени ястия, особенно пък ако са със сосове, месо, кремове и тн..
- · Меса, колбаси, кокъли, всякакъв вид животински останки
- · Млечни продукти, сирена, сметани и пр...
- · Внимание с хляба и тестените продукти, ако са с мухъл не ги слагайте! В донашната си тор пускайте единствено сухи натрошени тестени изделия!
Няколко основни понятия за почвата и начина на “правене”
на тора:
Най-елементарно казано
една здрава почва е пълна с микроорганизми, буболечки и най-вече червеи кото са
изключително полезни за подземната, а и цялата екосистема. Без тяхното
присъствие, земята изсъхва (както са например полетата третирани с пестициди),
спича се, става твърдам непропусклива, при дъжд водата не може да се оттича
(замислете се сега за всички наводнения последните 2/3 години) и най-вече,
развитието на растенията се ограничава.
В една здрава почва основните съставки са азота и
въглерода.
Въглерода се набавя от гниенето на органичните съставки, а азота – от това на
растителните видове – листа, клони, дървесина, трева, растения и пр. Именно
затова за един хубав тор е необходимо наличието в равни количества и на двата
вида разградими съставки.
Сега ще ви издам една
тайна – в основата на изкуствените торове е азота. Те извличат от почвата
незабавно големи количества азот, което на първо време подсилва растенията. Друг
е въпроса, че веднъж след като намиращите се количества са употребени,
растенията линеят и градинарите и земеделците които си нямат и на понятие какво
става, сипват ли тор, сипват. Така те унищожават крехкото равновесие на което
се крепи подпочвената екосистема, убивайки същевременно всички микроорганизми
които биха им помогнали в градинарството.
Да се върна към нашите
приятели червеите! Един червей за един ден пренася от долните слоеве на
почвата, до повърхността, цялото си тегло в пръст (и то преработена, защото
когато тя премине през червото му, тя се и обогатява).
При правенето на домашната
тор – червейте са основен елемент!
Затова ако е навън, в двора, то съоръжението (или по скоро ограждението) трява
да има достъп до земята за да могат те да намерят пътя и да се справят с
подадената им задача.
Ако правите това на тераса
или в къщи (нито е нехигиенично, нито е миризливо, за разлика от боклучийската
ви кофа, нито е неудобно) – трябва да си съберете червеи (една копка в земята е
достатъчна за да съберете поне шепа) и да се “грижите” за тях, доставяйки им
достатъчно обелки, въздух и не ги оставяте да замръзнат зимата например.
Нека почна с двора:
Нека почна с двора:
За целта
е нужно или сенчесто място(червеичетата не трябва да бъдат препечени, а работещи) ако се решите на “трайна постройка” или просто 10
мин време и празно място.
Съоръжението
може да е тип “контейнер” (няма
нужда от много място и е за мързеливите) – сглобено от дъски с място между тях
за да минава въздух (особенно важно) и с 1 или 2 етажа направени от решетеста
мрежа или дъски, с предпочитание за малко място от земята до първата решетка
където се сипват отпадъците (вижте схемата по-долу).
Най-добре е вътре на половин височина да има решетка, на която да падат отпадъците, а отдолу да пада направо прясно готовата тор |
"контейнера" не трабва да е изолиран от почвата за да могат червейчетата да се качат |
Друг тип
съоръжение (за предпочитане при по-широк двор и повече работливост) – просто
заграждате 3 квадратчета място. В
едното трупате обелките, във второто ги смесвате (с листа, шума, трева) от
време на време като междувременно вкарвате къслород. И на последното “квадратче”
изривате зече формиралата се тор от втората купчина.
ако имате дъски, може и да си го сглобите, ако ли не, едно просто заграждение на сянка е достатъчно |
Трети тип домашна тор за
на двора – е по-мързеливо от това не мога да измисля! Самата аз го ползвам от
известно време и градинката ми е щастлива.
Хватката е следната –
освобождавате 1 леха, изкопавате трапче по дължина и вътре насипвате ден след
ден каквото хвърляте от кухненските останки. Не забравяите отгоре всеки път да
слагате пръст, а и от време на време листа, окосена трева, клонки (без въздух
между тях). После опциите са 2 – или оставяте лехата да си преседи 1 година и
след това садите отгоре = реколтата става чудна! Или правите леха тип “лазаня”
- най-отдолу слагате кашон, после обелки и други кухненски отпадъци, после
трева, пак отпадъци, пак листа или най-добре прогизнала шума от гората и тн.
няколко пъти, хубаво е да сложите и дървесина, като най-накрая всичко се зарива
с поне 20 см почва. Този вид “инсталация” държи много години и храни обилно
градинката ви без дори да я пипате.
А за да не поливате и плевите – просто слагате между вече посадените
ви растения/зеленчуци или трева (окосена и по-голяма дебелина, за да задържа
влагата) или вестници (внимание, веднъж сложени под тях нищо не расте). Сламата
не е за препоръчване, прекалено е суха, но пък сухи борови клонки смесени със
зелени листа е идеален вариант.
Тип "лазаня" |
след малко продължението....
Много интересна статия! Благодаря :)
ОтговорИзтриванеМоля, пак заповядайте! Като резултат мога само да добавя че сега - 21.04 с тови метод (в саксия, но навън) ягодите ми вече вързаха! С;ятам скоро да сложа снимки :)
ИзтриванеИдеята да си направим сами подобно съоръжение е страхотна.Още тези почивни дни ще се захвана, вече знам и къде да го сложа.Снимките ви ще са ни от голяма полза.Надява се да продължавате да ни пишете.Толкова е красиво да посадиш сам зрънце и от него да се покаже нещо от, което да береш плодове или зеленчуци.
ОтговорИзтриванеБлагодаря. Радвам се че ще ви е в помощ! разбира се че ще пиша още :) За информация - наскоро пробвах бърза сглобка със стари палети - бързо, лесно и икономично... Успех в строежа и до скори срещи
ИзтриванеЩастлив ден