Без майтап, но с усмивка...

Днес уж било деня на лъжата/майтапа и тем подобни... За да не влизам в обяснения след това, днес няма да публикувам важни новини и информации. Честно казано не ми се пилеят букви и време за неща които не заслужават внимание, а и в момента всяка информация е ценна, така че не ми се ще да губя целенасоченост публикувайки глупости с целта после да се гавря, както е традиция на някои...

Но, независимо от контекста, усмивката винаги е първостепенна! Днес ми се иска да ви изпратя светлина и усмивки, не чрез писания и картинки, а с вибрация и мисъл.



Който разбрал - разбрал, но ние, хората сме свъзани едни с други, не с телефоните си и не с интернетите си. Това което е нашата истинска същност е способността ни да създаваме връзки с другите.
Тази сутрин имах един вдъхновителен разговор от повече от час с друго светло земно

същество. Тази мисъл която току що споделих по горе, сякаш "случайно" изплува в разговора и той ми каза: "вододела (между хората и животните) е чувството или по скоро нуждата от социалност".
Така например хората които ме познават, не ме познават от това което пиша, нито защото ме виждат, чуват и тн., те ме познават чрез връзките които аз съм способна да създам с тях и с другите. Чрез начина ми на реакции и отношение към човека който е насреща. Не чрез чувствата, не чрез мислите, а чрез това което ние оставяме като отношение и нишките които ни водят до
другия.
Има хора които не се виждат с години и тези нишки продължават да са също толкова силни и ярки, както и преди. Такъв е моят случай с някои от приятелите ми. С други пък, такива дори и не се създават или се късат на момента в който растежа ни се размине тотално.
Тези връзки с другите са като тъмната материя в Космоса, или като облаците от етилов алкохол обграждащи някои съзвездия и видими единствено при ултравиолетова светлина или радио вълни. При все това, тези нишки обясняват голяма част от "случайните" пъти когато мислим за някой и го виждаме или ни звънва по телефона. Именно заради връзките ни с другите  заради светлинния ни произход, всеки расистки намек, всяко "мерене" по какъвто и да било начин с другите, всяко себедоказване и биене в гърдите, не само са безмислени, но и разрушителни.
Когато оставим егото настрани и станем "равни" с другите, вътрешния мир и свобода ни изпълват. В този свят всичко ни се предава като мярка за делене - държави с граници, етнически принадлежности, политически, спортни, бизнес, полови... И заблудените овце търчат с главите напред, мислейки че всичко са разбрали и видяли!

И една истинска усмивка за деня!

Щастлив ден

Смелата овца