..........
" В полите на Родопите до пловдивското село Долнослав преди повече от три десетилетия беше открит храмов комплекс от ІV хилядолетие преди Христа. В него е оцелял един буквално хипнотизиращ олтар с несъмнено най-старата фреска на нашия континент: две ясни, чисти, много точно очертани и побъркващи с дълбочината на пронизващия си поглед... очи. Само две страховити, бадемовидни като контур очи с обичайната кръгла зеница в средата, която не знам защо излъчва тревожно-екзалтираща магнетичност! Много неща са неясни по този обект, но е сигурно, че те не са нито случайно останали от нещо цяло, нито са случайна фигура за украса на стената, защото такива
студено-блестящо-смущаващи очи
са единственото, което имат на лицата си и намерени статуетки в храмовете на комплекса.
Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт на БАН доказа безспорната връзка между това светилище в полето и скалното Белинташ: „Двата обекта са разположени в обща, обширна по обхват, магнитна аномалия. Намират се в предела на видимост един от друг. Целите стени на постройките (отвътре и вън), цялата площ на централната част на комплекса и склона на могилата до основата ѝ са били обмазани с бял магнезит, донасян от района на светилището, където има големи залежи от тази суровина. От археоастрономическите изследвания, проведени на платото-олтар на скалното светилище, знаем, че то функционирало като перфектна слънчева обсерватория. На темата за годишния кръг на раждане, възмъжаване и заник на слънцето са били посветени храмовете в югоизточната част на храмовия комплекс, които са непосредствено ориентирани към скалното светилище. Северната стена на един от храмовете до Долнослав се е образувала от легнал по корем леопард. Същото животно откриваме нарисувано с черно отново върху вертикалната скала в края на платото-олтар. Ако главата на сфинкса от скалното светилище се погледне под определен ъгъл в профил, тя в точност повтаря профила на седяща глинена статуетка от Долнослав”.
Ако ползваме „речника” на древния свещен тандем Долнослав-Белинташ, слово-пиктограмата би трябвало да се прочете като: Отваряй си очите за онова, което става горе! И дори още по-конкретното:
Дръж под око върха!
Какви съображения са наложили светилището край днешното село Долнослав, което е в равнината, да получи проекция на връх? Не изглежда ли твърде логично и онова, заради което човеци са излезли на билата, да е било вече... там? Дали то не е размествало многотонните им свещени скали в нови чудати конфигурации, сякаш сам Бог бил слязъл да пренастрои тези места за специални служби?
В българските етиологични легенди е съхранен спомен за хора, високи до три метра с огромни глави и едно голямо колкото яйце око на челото. В преданията си народът ни ги наричат елини, дългучи, еленски хора и дори... елени(!). Живеели в планините и над родопското село Гела една височина още носи името Елини рид. Разказвало се, че можели да разговарят помежду си от далечни планински върхове. Бедата им била, че имали издължени кръстове, а точно там били много крехки, та стигало да се спънат в къпина или храст и щом паднели, умирали. До днес на разни места
в Сакар планина се помнят елински гробища
от огромни камари камъни, а се твърди, че в старото родопско село Солища между днешните Широка лъка и Гела били открити дълги до 3-4 м гробове. Краеведът Никола Боев настоява, че и в махала Курджиева под древното скално светилище Белинташ бил намерен триметров гроб, зидан с плочки, каквито местните не правели. Пред репортер от в. „24 часа” (от 2 май 2004 г.) той заявява, че скелетът в този гроб бил открит преди двайсет години от местен иманяр и дължината му се различавала значително от тази на обикновените мъртъвци. Някои са склонни да свързват над двуметровите (и в диаметър, и в дълбочина) ями върху скалното плато с дейността и бита на тези елини/елени горе. Звучи забавно, че за да умилостивели трънките и драките, които ги поваляли, им принасяли огнени дарове, които разпръсквали благовония, но така може да е изглеждала отстрани някаква химическа обработка или почистването на нежеланата растителност.
(Във всеки случай това е добър източник за информация, когато се питаме откъде може да е възникнало каденето около боговете.)
Няма как да се изясни обаче дали тези странни пратеници са били наричани елени като синоним на, примерно, хора от Слънцето, или, да речем, пришълци по Слънчевия проход, след като в олтарите им на Божието място са полагани еленови рога. Не е ясно и как е станала срещата им със земните. Напълно възможно е, мисля, местните хора сами да са отишли при ония, които горе преобразявали цели върхове. Именно в силата, с която се вършело дивното преустройство горе, може да са виждали подкрепа от същества, които Сам Бог е излъчил по Слънчевия Си проход до билото, където с вяра са рисували магичните си слънчеви кръгове...
Възможно е така да са възникнали капищата. Това древно слово определено насочва и към старинната българска дума скопище, която в древността означавала събрание на духовно издигнати представители на общността, способни да носят отговорност за всички. Тази общност явно се е занимавала с
мистерии, които впоследствие са били забранени
щом сетне Православната църква нарича скопища... еретическите сборища. Като добавим и забавната подробност, че в езика на любопитните тракийски съседи – гърците – думата е заседнала със значение на полза, изгода, несъмнено там са ставали контакти, които са били за благото на хората.
Няма как да научим кой какво е разбрал при срещата на хората с гигантите по билото. Но определено нещо натрапчиво е преформатирало живота на древните след тези срещи. Жалко е, че вместо добре да се проучат древните гробища на гигантите, те методично са били заличавани..."
източник: Буковски
Няма коментари:
Публикуване на коментар