Преживяване отвъд смъртта – Посланиията

Светът от другата страна на тунела, изживяване по време на клинична смърт, живот след смъртта, NDE – near death experience, завръщане от отвъдното, среща с вселенския ум - това са все понятия за едно и също нещо. Вече има хиляди свидетелства по целия свят, без ограничения в пол, култура, религия, националност, професия, интелект, хиляди хора са видели и минали през “тунела” и са се завърнали с мисията да ни предадат наученото...

Това последното е нещото което най-много ме фрапира когато направих връзката между всички тези случай. Бях слушала и чела за няколко такива преживявания преди години. Тогава единственото което бе предавано като информация, бе минаването през така наречения тунел, светлината от другата страна и евентуално срещата с наколко близки и роднини, тръгнали си преди даденото събитие.

Др. Оливие Шамбон

Попаднах на една видео конференция, сериозно събитие, със специалисти от всички научни сфери. И на тази конференция, пред една публика от лекари, професори, хирурзи,  неврохирурзи, кардиолози, психолози и психиатъри, Др. Оливие Шамбон – признат френски психиатър и психотерапевт, заговори за неговите “открития” в сферата на Отвъдното. Във Франция! В страната където на най-малкия разговор за нещо духовно се гледа като на сектантство! (само през 90те години хора били преследвани, както е било по време на инквизицията и лова на вещици, само защото използвали методите на електрокултурата и получили реколта от огромни плодове и зеленчуци)  И изведнъж (явно не е изведнъж, но така ми се стори), този човек, лекар, терапевт, се изправи пред цялата публика и изнесе реч за пряката връзка между това което ние наричаме психични заболявания и нарушенията в енергийните полета, както и това което представлява душата ни. Едно от пътвите неща които каза бе: “не се притеснявайте бил съм правилно форматиран и обучен в рационалността на материалния свят...”. и след това продължи в търсенията си с това което той нарича: разширени състояния на съзнанието. Този терапевт разказа как вследствие на всичко което е разбрал, търсейки защо някои от пациентите му не отговарят на стимули и лечения от физическия свят, той поема по пътя на древните познания и става шаман. Шаман лечител – точно като индианнските шамани на северно-американския континент, но без перата и кожите.  Сега той е определян като Лечител на души. Др. Шамбон има няколко издадени книги, продължава да лекува пациенти, но вече по нестандартни методи и влизайки в контакт директно с душите им...

(конференцията и репортажът са на френски, засега нямам време да ги превеждам, но ако е важно за вас, свържете се с мен и ще направя необходимото)

Започнах да търся всички негови интервюта и разговори. От неговата уста чух как барабаните на шаманите чрез думкането те довеждат до това ниво на ритъм в което съзнанието променя вълните си на вибрация и “вижда” и разговаря с невидимото. Обясни как вижда и работи с енергийните тела, за това как реалността е подвластна на съзнанието, а не обратното; за това че не мозъка “произвежда” съзнанието, а че то се съдържа извън нас... Неговите изследвания и работи следват и преживяванията на хора преминали праз тунела. Интересното беше неговото абсолютно знание (не убеждение и не вяра), за различните вибрационни нива/реалности и за Извора на съществуванието. Останалото ще синтетизирам по долу заедно с всички останали разкази. Но друго което Др. Шамбон разбира е че, нашето наложено кодиране (семейство, образование, общество и тн...) ни кара да не виждаме или да не желаем да видим именно това че ние не сме просто тела на Земята. Ние отказваме, за някои съвсем съзнателно, да разберем че ние сме частици от Цялото и Вселената и съществуваме извън времето, пространството, тялото и мозъците си. Той казва как чрез прости упражнения и тренировка всеки един от нас може да стане медиум и да види това което и той е видял. Др. Оливие Шамбон разказва за своите пътувания извън тялото с особенна лекота и простота. Без съдене, без задълбаване, казвайки че духовността не е непременно нещо сложно и безкрайно извисено, за него човека живеещ просто в уважение на другия и природата, изпитвайки любов към това което прави е понякога дори по близо до същността на Извора отколкото човека дълбаещ вечно към нещо по възвишено.

Особенно интересно е понятието му за материалния свят, той го нарича Flatland – тоест плоската земя. Това правещо връзка с нашата реалност в която сме форматирани – 3D  и факта че отвъд има и 4D и 5D и тн…

Интересни бяха и себеседванията му и с други хора и специалисти стигнали до същите заключения. Оказа се че има много, много повече отколкото предполагах.

Един от най-познатите в света е случая на Др. Ебен Александър, неврохирург, който изпада в

др. Ебен Александър - има издадена
книга "Доказателството за рая"

кома вследствие на внезапен менингит и напуска тялото си. Това явно е повратния камък във вярванията че “тунелът” е видим от някои пациенти заради различни “грешки” в нервната система на мозъка докато пациента е в кома, клинична смърт или безсъзнание. Др. Александър с опита си на неврохирург (тоест познанията си за мозъчните центрове, връзки, нервни окончания, нервни предавания на информация и тн.) и след преживяното от него, доказва с абсолютна сигурност и неопровергаемост съществуването на другия свят не като понятие или грешка в нервната система, а като истина!

Всяко едно интервю или статия водещо до следващи търсения, междувременно изгледах буквало десетки часове свидетелства на хора по целия свят за преживяното от тях. Някои бяха преживяли катастрофи, имаше и опити за самоубийство, имаше индустриални инциденти, пожари, домашни инциденти, операции, загуба на големи количества кръв вследствие на вътрешен кръвоизлив, електрошокове. Причините довели тези хора до състояние на клинична смърт бяха безкрайно много и различни.  Накои от тях бяха видели тунела, някои се бяха лутали из операционната зала, болницата или над телата си, безжизнени и празни като захвърлени консервени кутии; някои бяха видели  и чули близките молещи се за оцеляването им... Всяко едно изживяване бе силно индивидуално и лично. Но когато в момента на съртта те се оказваха “горе”, всички споделяха едни и същи неща който идваха да ни разкажат като свидетели и гаранти.

Интересното е че, с различни думи, някои лесно намиращи фразите си, други по-трудно, но всички споделяха че веднъж извън тялото си, то вече няма значение за тях. Те го усещат просто като съд, тесен и студен, и веднъж навън сякаш всички имат всевиждащи и всеможещи способности.

За мен обясненията са трудни, не съм изживяла това. Затова намерете време ако ви интересува и потърсете. Свидетелствата наистина са хиляди, по целия свят, на всички езици. Независимо от коя страна бяха хората, независимо от възрастта, накои от по-старите поколения бяха мълчали с години (но бяха описали преживяното в тетрадки или имаха записи на касетки), всички казваха че е дошло времето да говорят защото извън чисто личните уроци (много от тях срещат близки и виждат бъдещето си), те имат послания за нас, останалите.

Всяко едно свидетелство е с речника на съответния човек, в него прозира културата му, религията (ако има такава), разбиранията му за света до определения момент (защото след това сривът е огромен), но всяко едно от тях носи непрекъснато, непрестанно и неизменно едни и същи послания:

Безусловната любов

Усещането за безусловна любов в този вид пътувания е първото нещо което всеки преживял клинична смърт разказва. Усещане за това че човек е обичан, там някъде, без да бъде съден, винен за каквото и да било, просто обичан в цялото си същество и съществувание такъв какъвто е.
Всички видели живота си като на кинолента, споделят че няма съдник, те сами се “съдят” и виждат всеки път когато са дали любов и когато са изпитали чувства на ззлоба, завист и други. Всеки един от тях по свой начин споделя, че няма “преценител”, само едно усещане за абсолютна и безусловна любов. Те виждат дори нищожни (по тяхна преценка) моменти от живота си, като например това как пълнят ваната с вода за любимия човек или как като малки са се ядосали на майка си за нещо... и усещат чувството зад всяко едно нещо.
След завръщането си всеки един от тях казва че това което ние си мислим че е най-чистата любов тук на земята – майчината любов, не е така, защото майките искат децата им да са такива или други. Родителят следи оценките, поведението, послушността и примирението на детето си. Ако то не е такова каквото те си го представят, те се опитват да го вкарат в техните рамки на разбиране. Майките искат децата им да споделят и следват идеите им за техните бъдещи дейности, образование, работа, съпруг/приятелка... Това не е безусловна любов! Приемането на всеки каприз също не е безусловна любов!
Безусловната любов (според преживелите NDE) е това да приемеш безрезервно другия такъв какъвто е, без дразнене, без желане да го коригираш непрекъснато, без очакване на нещо обратно. Това е валидно и за любовните отношения. Една от жените преживели NDE сподели това така:

“на Земята мислим че обичаме безумно някой и даваме сърцето си с отворена ръка, да но от другата стана, с другата ръка искаме това да ни бъде върнато...”

Абсолютно всеки преживял това, в последствие се опитва да намери и възпроизведе същото състояние в материалния свят. Дали ще е с близките, децата, любимия човек, всеки един се опитва по свой начин да загърби егоистичността в отношенията и да се научи да дава... Не видях нито един/една от тези хора да се опитва да дава наставления, те просто искаха да бъдат и да дадат видяното...

Ние сме всички едно

Още едно всеобщо изпитано състояние – свързаността между всеки един от нас, независимо дали се познаваме или не.

Ние всички сме свързани с невидими нишки, така както галактиките, или в по малък мащаб, нервните окончания в мозъците ни, са свързани помежду си. Това е великата истина в това защо когато се усмихнем на някого и той ни се усмихва, и защо когато мислим силно за някого или го срещаме или ни се обажда. Нашата свързаност е по-силна с хора към които имаме емоционални отношения (независимо дали са положителни или отрицателни), отколкото с останалите. Но, достигайки до състояние на безусловна любов (което смея да кажа хич не е лесно в материалната реалност), ние усещаме все по-силно връзката си с хора които никога не сме срещали.

Друг пример  доказателство на това че всички сме едно, това са егрегоните – групи от хора изпращащи еднакви мисли. Не е нужно тези хора нито да се виждат, нито да се познават, нито да знаят че друг мисли за това за което и те. Но факт е, че когато много хора мислят че едно определено събтие ще се случи – то наистина се случва. Няма да давам примери, всеки може да ги намери всекидневно, най-малкото когато всеки ви каже че края на седмицата ще вали...

Ние сме обичани и помагани

Всички го казват – ние (същества от Земята) не сме сами! Това че не виждаме и не усещаме, не означава че останалото съзнание на Вселената, Извора, Ангелите, Бог или както всеки си го нарича го няма. Ние сме обичани, водени и помагани. Всяко едно нещо което ни се случва е така, защото ние сме го избрали (независимо дали го помним или не, дали го разбираме или не). Не случайно я има поговорката: “Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне”.

Всяко нещо което ни се случва е знак, стига да се научим да ги четем и разбираме. Съвпаденията, случайностите, сънищата, интуицията, виденията, внушенията (появата на внезапни мисли в главите ни) са тук за да ни водят и помагат. Същото се отнася и за болестите, лошите срещи, изпитанията – ако не са кармични връзки, то те са тук за да ни покажат къде грешим и накъде да завием.

Но най-важното пак е (абсолютно всички минали NDE) държат това да бъде казано, затова наблягам:

“Ние не сме сами, ние сме обичани безусловно и на нас ни се помага!”

И не само това! Ние можем да извикаме нашите гидове, Висше аз на помощ. Достатъчно е за това да го изкажем точно и ясно, по най-простия начин: “имам нужда от теб, ела ми помогни, дай ми знак”. Не е нужно название, коленичения, молитвени речи и прочие ритуали – те съществуват само за хората.

Единственото което мога да ви уверя е че когато човек си повика небесния водач/помощник, той идва. Нямаше начин да не пробвам след всички тези свидетелства. Оказа се, че това съвпадна точно с един момен в който наистина имах нужда от помощ. Бях в колата, задръстена с едно важно решение за вземане и си казах: “добре, сага ако наистина има кой да ми помогне, сега е момента!”. Беше слънчево, сутринта беше прекапало малко, облаците си отиваха. Завивам към къщи, точно над пътя (има само 1 единствен път до нас) – една огрома ярка дъга! И аз (като вас вероятно), първо си помислих : “да, бе, т’ва не е знак”. Поглеждам пак – дъгата става двойна. Не вали и нямам проблеми с очите. Влизам в къщи, пускам не радио, а компютъра за да си пусна музика и в този момент музиката сама започва, една песен която не знам откъде се появи, но текста и беше точно, дума по дума свързан с това което ме тормозеше... тук не се опитвам да убедя никого, знаейки че и на мен понякога ми е трудно да повярвам, но когато мъжът ми се върна един ден и ми разказа всичко което му се е случило когато е поискал отговор, е тогава вече... (за това друг път, любопитните да ми пишат)

Нашата цел

От години търсех отговора на този въпрос. Имам спомени още от малка да се питам защо се раждаме. Най-великото откритие беше една фраза: “когато бях там (от другата страна на тунела, б.а.)разбрах че ние определяме живота си чрез имането – имам тази или друга вещ, къща, кола, работа, деца, дрехи, телефон; там разбрах че ние не сме това което имаме, ние просто СМЕ! Това е разликата е да ИМАШ а да СИ!”   

Шеметно откритие. Просто да СИ! Толкова просто и елементарно!

После открих това навсякъде другаде - ние не сме тук с точно определена мисия. Ако сме избрали да се превъплатим тук, на Земята, в тела, то е защото искаме да преминем на по високо вибрационно ниво – тоест да се качим по-нагоре по стълбичката, но за това не е нужно да правим нищо особенно.

Др. Шамбон казва че: “ние не сме само светлина, съзнание и любов, ако бяхме такива, нямаше да сме на Земята. Но ние сме избрали да бъдем духове в материални тела за да удохотворим материалното и да материализираме духовното.” Като за това не е нужно да правим нищо друго, а просто да се научим да обичаме.

Ние живеем докато се реализираме – не материално, а като души. Напускаме телата си когато сме готови да преминем на друго вибрационно ниво (тук естествено не говоря за насилствено предизвикана смърт). Това може да стане рано или късно. Когато хората свързват смъртта с религиозните догми, те я изживяват като несправедливост и страх. Това не е така. Всички преминали през тунела го казват – смъртта не е наказание, още по малко край!

Пътят

Всеки избира своя път и то от самото си раждане – семейство, обкръжение, страна, социално ниво. На нас е даден изборът не само преди, но и след. Във всеки един момент съществуват безкрайно много реалности които ни се предоставят като избор. Това дали ще поемем по един или друг път е без значение. Никой не ни съди за това. Миналите през тунела казват също и че няма добър или лош избор. Във всеки един път обаче, ние ще срещнем същите препятствия които ще ни помогнат с това да се издигнем по нагоре в съзнанието си. Накои души избират трудни пътища за да могат по бързо да пресекат земните нива, но на тях се дава само това което са способни да понесат на раменете си. Което означава, че никой не е изправен пред препядствия които да не може да пресече и че дори непоносимото (което сме избрали) е нещо положително за нас. Затова обикновенно с времето и с поглед назад си даваме сметка че преживяното супер трудно нещо навремето ни е донесло и своите уроци и ползи (потърсете и ще го видите). 

Няма религии и няма “горе” и “долу”

Отново, абсолютно всички (независимо от религия или култура) казват едно и също нещо – ние имаме гидове (светлинни същества, ангели или както всеки си ги нарича); всеки има Висше Аз, което е той самия “в края на времената”, след като е преминал през материалния план на съществуване; има един единствен Създател, Бог, Извор, Източник (които никой не е видял), но всички са съгласни че той/тя не е представител на ничия религия, ничия догма. На тях е предадено посланието че религиите са били създадени от хората, но са неверни и ограничаващи. Източника (ще го нарека така за по-кратко) не отговаря на култове, изображения и ритуали. Той няма пол, материално изображение и форма.

По същия начин от всички разкази се разбира че понятията “горе” и “долу” са използвани само за удобство. Душите или духовете, както и другите същества не идват отгоре. Всичко съществува на едно и също място, но в различни вибрационни планове. А едно и също място (в една стая например) могат да бъдат обединени различни вибрационни единици/същества, но само тези които вибрират по един и същ начин могат да бъдат видени и усетени. Затова и когато шамани, медиуми и други хора в разширени състояния на съзнанието влезат в други вибрационни планове, те виждат и понякога дори комуникират с тези други същества. Децата обикновенно виждат тези неща, преди родителите да ги убедят окончателно че фей, джуджета, чудовища и духове не съществуват. Веднъж вече преформатирания човек, не вижда тези реалности и трябва наново да се препрограмира.

Не трябва да ни е страх

Едно от най-силните послания!

Ние се страхуваме непрекъснато и за всичко. Страхът ни ни блокира и ни кара да се самоограничаваме. Освен че ние сме обучени в страх – виж статията – и това блокира енергийните ни полета и сила. Когато се отърсим от страха на съществуването (който ако се замислите е изцяло и дълбоко закотвен в материалното), тогава ние се превръщаме в светлинни същества с невероятни способности.

Страхът като ограничител ни спира в познанието ни за закона за привличането и силата на мисълта. А тя е невероятно могъща. Не случайно нашумяха книги, лекции, интернет издания свързани с позитивното мислене, въпреки че това определение е твърде ограничаващо за истинските ни способности на съзнателни и осъзнати същества. Истината е че мисълта е носител на воля която може да материализира това което наистина желаем. Не случайно подчертах наистина. Но затова човек първо трябва да опознае себе си, да изгони страховете си. Още веднъж – ние сме обичани и помагани. А смъртта е страшна за тези които не виждат отвъд.

Всички тези послания са невероятни носители на енергия и сила. Интересното е че накой от хората преживели NDE, са били попитани дали искат да се върнат обратно или да преминат в отвъдното. Една жена каза: “това бе все едно да попиташ една капка дали иска да бъде част от океана, или да остане капка”. Накои от тях са били върнати защото имат неща за довършване. Едно момиче каза, че е било съгласно да “отлети”, но са го върнали почти насилствено след като близките успели да спрат тока (клинична смърт чрез късо съединение). Но понеже е била готова, и е било дадено да види бъдещето и някои от вселенските истини. След това търсих и в други разкази подобни неща. Много от хората получават видения за бъдещето и то не само на семейството си, а и за човечеството. Всички разказват това което им е било разрешено да разкажат. Повечето от тези хора споделят че знаят че са видели нещо, но след като са решили да останат на земята им е било казано че има информации кото трябва да бъдат изтрити. Някои от тях все пак се връщат с бегли разкази за бъдещето. Умишлено няма да ги разкажа. Не за друго, а защото едно от нещата което споделят е че всичко може да бъде променено, това зависи само от нас и това което е в сърцата ни!

Основното послание:

Живей щастливо!

Това е квинтесенцията на всичко написано до тук, казано по най-елементарния и разбираем начин. Живей щастливо! Не се страхувай, знай че си обичан, не се задълбавай в материалистични терзания и желания (които всъщност не те правят щастлив, а зависим), имай доверие, пълно доверие в съществуванието си и пътя които сам избираш, просто БЪДИ, слушай знаците, те показват как пътят ти да бъде лек, расти, обичай истински и безусловно, ти си създателя на своя свят...

Всички хора казват че споменът от преживяното не е като нормален спомен. Има хора които са преминали през тунела преди десетки години, имаше дори един ранен с коршум по време на Втората Световна. Дори той казва че вижда и помни всеки един детайл, цвят, картина като че ли това току що се е случило. Някои записват всяка година спомените си и после ги сравняват – оказва се че описват точно същото нещо, дума по дума всеки път. Независимо от краткия земен период от време (някои NDE са от порядъка на секунди), разказите доказват че времето съществува само тук в материалния план на Земята. Всъщност, това наистина е така, от физиката знаем че времето се определя от периода на завъртане на планетата, тоест отвъд планетата, като материално тяло, време няма! За някои преживявания езикът е ограничаващ елемент – речниковият ни запас явно не е достатъчно развит за да бъдат обяснени някои явления. Така например един мъж (NDE по време на варицела) описва състоянието на всеприсъственост на духа си като че ли той е аквариум, а вселената е океан и той е аквариума потопен в океана. Една баба (NDE операция) определя тялото като балон напълнен с хелий и когато пукнем/излезем от балона/тялото, хелият/духа е същевременно себе си и в същото време целият останал въздух.

Всички описват възможността да виждат на  360 градуса, отново като човешко понятие, защото всъщност в обясненията се разбира че виждат сферично и всичко към което насочат мисълта си, независимо дали е зад стена, пред тях или на другия край на света. Всички споделят усещането за вечност.

Източник: умишлено не слагам нищо, много от нещата съм им изгубила връзката, посланията и разказите са хиляди; в много страни редовно има сбирки и конференции на хората претърпели подобни преживявания; само в интернет има хиляди страници, интервюта, видео материал. Да сложа само няколко връзки е ограничаващо и тенденциозно. Потърсете сами, вижте не 1 или 2, вижте много, слушайте и четете внимателно, всеки един (пълен) разказ носи тези послания и същевременно всеки е различен.

Щастлив ден

Смелата овца