събота, 13 юни 2015 г.

Забранената история – Индия (1)

Мистериозни следи от ядрена експлозия и напреднали технологии описани в древно индийските текстове от преди 8000 години!

Илюстрация в Рамаяна -
Шива убила демонът Андхака 
Съществува една област в Индия, Раджастан, където достъпът на местното население е забранен с държавен декрет. Там се намират руините на древен град, датиращи от преди 8000 години и където учените са омерили радиационни облъчвания, като че ли градът е претърпял ядрена атака. Радиациите са все още толкова силни, че зоната е силно опасна и заради това изолирана. Дебела покривка от радиоактивен прах покрива повече от три мили в посока към Ражастан и около 10 мили към Жодпюр.
Учените изследващи местността, където са стените на древните постройки, откриват че има изключително много случаи на ракови заболявания и физически недъзи предавани по рождение в носостроящите се околия.
Правителството на Индия дори решава да затвори за живеене и достъп тази област. Разкопките на място разкриват следи от ядрена експлозия датираща от преди 8000 до 12000 години и която е унищожила голяма част от жилищните сгради, както и население от порядъка на 1,2 милиона души.

Един от учените работещ над разкопките оценява мощността на бомбата от порядъка на тези пуснати над Япония 1945г. Махабхарата (свещенната книга на индусите) описва ясно катастрофална експлозия унищожаваща континента.

Един единствен снаряд носещ в себе си цялата мощ на Вселената... Една горяща колона от пушек и пламъци, светеща колкото 10000 слънца и издигаща се с всичкото си сияние... Това бе непознато оръжие, огнена светкавица, гигантско известие за смърт което сведе до стадий на пепел цяла една раса.”
 “Телата бяха обгорели до неузнаваемост. Косите им и ноктите им падаха без видима причина, а птиците ставаха бели” “След няколко часа, всички храни стнаха заразни. За да се спасят от огъня, воиските се хвърляха в реката.”

Историкът Кисари Мохан Гангули, разказва, че древно индийските текстове са препълнени с подобни разкази, описващи това което прилича на ядрените експлозии над Хирошима и Нагазаки. Той казва още и че тези източници описват летателни апарати и смъртоносни оръжия. В една от частите на Махабхарата, Дрона Парва, се описва и една древна битка.

“Откъсът разказва за битките в които експлозии на смъртоносни оръжия за масово унищожение са избивали цели армии, отблъсквайки войските с вестоносците и слоновете им като че ли са сламки” казва Гангули
 “Вместо атомна гъба, авторът описва перпендикулярна експлозия с облаци от вдигащ се прах образуващи огромни отварящи се чадъри. Има дори описания за заразите в храните и за падащите коси на хората” 
Археологът Франсис Телър казва че гравюрите намерени в близките храмове навеждат на мисълта че местните жители са се молели да бъдат спасени от голямата светлина която разрушила градът им.

“изключително е тежко да си представим, че друга цивилизация преди нас е разполагала с ядрени оръжия. Радиоактивният прах доказва достоверността на разказите на древните описващи атомни войни.”


Индия, древните текстове и напредналите им технологии

Няма открити останки от древни летателни апарати в Индия, но сведенията посочващи съществуването на такива технологии са налични във всички древни текстове. Многобройни епични епопеи на древните цивилизации описват тяхното използване във войните.
Повечето от тези разкази са потвърдени от още по-стари текстове датиращи от преди 4, 5 и 6ти век преди нашата ера и запазени в архивите на монарсите управлявали Индия по онова време.

Скриптовете грижливо са заличили местата където се споменава че тези текстове са исторически описания, а не митологична проза. За съжаление, преводите на старите текстове не носят сведения за източниците на индийските епопеи. Освен това повече от 95% от индийските текстове са все още непреведени. Насоро един превод на английски на една от свещенните книги разкри нови сведения относно миналите цивилизации, техният технологичен напредък и срив. Още пред публикацията на текста, органицация от учени и преводачи опровергаха верността на превода и забраниха масовото му разпространение...

Две от най-известните индийски епопеи, преведени от древен санскритски текст, са Махабхарата и Рамаяна.

Тези две епопеи разказват едновремешните войни чиято жестокост е разрушила света познат сега като праистория. Битките между войските са се извършвали с помощта на мощни летателни апарати, един от най-познатите които е Вимана (предмети от епохата на цивилизацията на пред-инките, както и подробни описания и рисунки в древно-индийската епопея са открити и описани, но държани в тайна от официалната история и обществено знание).
Снимка на артефакт намерен
в разкопки в Южна Америка

Индийска гравюра - виждат се ясно летящите
"колесници" скрила и огнени следи

Рисунка със схема и обяснения
на вимана в Махабхарата

Индийская древна рисунка -
отново летяща колесница

Друга рисунка на свещенна книга

Снимка на артефакт с форма на
съвременен самолет

Така например  Махабхарата и Рамаяна описват Вимана като летящ апарат с формата на полукълбо или пък като пура. По специфични детайли относно конструкцията на тези обекти са дадени в строфа 230 на Вйманика Састра, датираща от преди 400 години преди новата ера и преведена през 1875.
 
Илюстрация на битка в Рамаяна
Една от особенностите на текста е, че той описва военните тактики, които странно приличат  на съвременните военни стратегии със самолети. Текстовете описват по какъв начин да бъде спестено горивото по време на полет, летейки на различни височини, спешните преземявания предизвикани от врага, евентуалните повреди можещи да се случат при засичане на птичи полет.

Други строфи на текста описват важността за това да се избегнат, на голяма височина, бурите и за това как може да се поема енергия от слънчевите лъчи за да се презареди летателният апарат. Вйманика Састра отделя 8 глави за описание и диаграми на три вида летателни апарати. В тах се описват и 31 основни части на машината, както и съставящите ги 16 материи.

Когато не са използвани, Виманите са паркирани във Вимана Гриха, място което би трябвало да представлява защитен хангар. Те са били захранвани с бяло-жълтеникава течност и сърцевина изпълнена със смеска компоент на живака. Веда, старинно стихотворение на индусите, и което е вероятно най-старият писмен индийски текст, описва Виманите като машини с различни форми и размери и че това разнообразие зависело от начинът им на употреба (по същият начин както е сега със съвременните самолети и хеликоптери).

Индийският император Ашока бил до толкова убеден в достоверността на тези сведения че основал “Тайно общество на деветте незнайни мъже”, съставено от девет признати индийски учени които имали задачата да открият и региистрират всички науки и знания и да следят за покриването на древните науки от общественото знание и достъп. Императорът се притеснявал че знанието и използването на тези древни науки биха предизвикали и коствали животът на народът му, както това се е случило преди.

Империята Рама е описана в Махабхарата и Рааяна, като цивилизация с огромен технологичен напредък и където кастата на избраните (от царски произход) са можели да пътуват навсякъде по Земята, както и на луната и дори до други звезди. В своят апогей, преди около 12000 години, империята Рама се е простирала в северната част на Индия и Паакистан.

Империята имала седем столици, наречени седемте града Риши. Кастите на брахманите и кшатрия (най-високите индийски слоеве) пътували от един град до друг по въздух, въпреки че текстът Жайн, датиращ от 8 век пр.н.е., казва че въздушните колесници били обествен транспорт и се наричали Пушпака. Те можели да превозват много пътници по въздуха от една столица до друга. Във високите части на имерията имало много летателни апарати пресичащи небоскола и озаряващи нощем наблюдателите с жълтото сияние на моторите си...

Империята Рама била заплашена с война от враг имащ свои собсвени летателни апарати наречени Ваиликси. Те имали форма на пура, по заоблени от Виманите и можещи да се носят както по въздуха, така и през водата. Тяхната мощ била непозната за превозните средства на империята Рама.

Конфликтът възникнал между тези две империи и приключил с днешно подобие на ядрена война е описан в Махабхарата.



Махабхарата


Въпреки че до наши дни няма никаква открита веществена следа от Вимана или Ваиликси (или поне не от широката публика), доказателствата за ядрения конфликт са налице. Една мистериозна експлозия е оставила следи в древния град Мохенджо Даро (днешен Пакистан), и слуховете донасят че там е била една от седемте столици Риши. Освен това, сумерската и египетската митология също разказват за тези ядрени обстрелвания по време на войната на боговете които имали всеки своята собствена огнена колсница.
 
Разкопките при Мохенжо Даро - днешен Пакистан

Библията описва разрушението на градовете посестрими Содом и Гомор, по същият  начин както и вавилонските разкази говорят за боговете опожаряващи градовете на противниците си.

През 1990, при разкопки в китайската местност Лхаса, в тибетските планини, са били открити древни текстове написани на санскрит в една малка изоставена библиотека. Китайските власти оценили важността на текстовете и ги изпратили за превод в Университета Шандрияр.

Др. Рут Рейна прекарала голям брой седмици за превод на текстовете на китайски и английски и след това обявила че текстовете съдържат подробни описания как могат да бъдат построени междузвездни космичеки кораби.
Нейните декларации били незабавно взети под внимание от източните власти, като за пореден път, научните трудове били опровергани, запечатани в забрава и публичната официална декларация е че това са просто приказни разкази за летатаелни апарати до Луната. Всяка връзка с междупланетни, междузвездни и други подобни космически експедиции били премахнати от версията.

Това като че ли по чудо обяснява защо тази седмица в Китай бе обявен първият успешен тест на снаряд надминаващ скоростта на звука. Имайки в предвид, че подобни новини не се разкриват публично преди да са били тествани поне наколко години преди това, може да си представим докъде е напредъкът им със сврехсветлинната скорост... 


В съвременните историчеки текстове се говори за постиженията на Александър Велики, отблъскващ индийците в завладяването си на света през 332 г. пр.н.е.
Неговите чиновници описали постиженията му по път, както и земите които открили. Но както знаем тези текстове са тенденциозни и пристрастни. Доказано е че записите са били разкрасени в последствие, за да се покаже величието на Александър Велики, но всъщност, други източници споменават че при Индия трупите му са били посрещнати с “огнени летящи щитове”, които изплашили квалерията и принудили Алексндър да смени посоката си на настъпление. В по късен период, той завладява Индия без въздушна защита.

Хитлер (също както и Наполеон) бил обсебен от древните текстове и тяхното изучаване. Той искал да знае всичко за Вимана и изпратил многобройни експедиции до Индия през ‘30те години, за да открие тайните технологии можещи да позволят на въздушната му армия да завладее която част на света пожелае. Според записките, експедициите приключили с неуспех. Но, дори в съвременните разкази на историци, генерали и бифши войници от Втората световна война се описва мощтта на нацистките въоръжения и за това че те притежавали летателни апарати със завидни качества и възможности непритежавани на тези времена от ничия друга нация. След войната, главният инжинер на Хитлер, Вон Браун е изтеглен с няклолко стотин други научни и военни близки сътрудници на режима и на американска територия те полагат основите на НАСА... Историята определено е пълна с изненади, определено когато знаем къде и как да гледаме и ровим...

Радиациите в Тар

В една статия от 1992 в World Island Review, се говори за тази дебела прашна радиоактивна покривка, заемаща площ над над 5 км2  и на 16 км от Жодпюр. Археолозите откриват в тази зона остатъците от  древната цивилизация в долината на Тар, носеща белезите от ядрена реакция датираща от преди хилядолетия.

Според официалните причини обясняващи забраненят периметър на достъп, са приведени доводите че това е военна зона, от която населението трябва да бъде държано настрана. Пустинята на Тар е превърната в последствие в терен за ядрени опити на индийската армия. Опитите са концентрирани в района на Покаран, през 1974 и 1998 (виж анимацията тук - http://smelata-ovca.blogspot.fr/2015/04/blog-post_6.html).

Както може да се очаква, официален доклад по въпроса с древните цивилизации разрушени от ядрена война – няма. Въпреки това на много места по света има следи от места с почва превърната на стъклена повърхност като след ядрена експлозия. Научните канали ни обясняват, че това са последствия от падане на метеорити. Все повече противоречиви факти обаче клонят в посока на доказателствата от съществували предишни империи, поне толкова развити технологически колкото е съвременнивт ни свят. Вероятността да съществуват подобни следи от метеоритни обгаряния е голяма, но едва ли биха били единствено обяснение за стъклените пустини простиращи се на площи над 18 000 км2    в Саудитска Арабия. Според експерти следите там, във формата на изострени стъклени шипове, не са резултат от природен феномен. Също така, те все още не са способни да обяснят защо Египет, който преди 10 000 години, също както и западно Арабските страни, които са били с климат близък до този на Амазонската джунгла, са били доведени и как до стадий на безжизнени пустини.

На 25 декември 2007, френски археолог, извършващ разкопки в една отдалечена област в Йемен, потвърждава че артефактите намерени на място датират от преди 300 000 г. пр.н.е., Преди драстичната промяна на климата, жителите там са били риболовци и са отглеждали рядка порода коне, типични само за Централна Азия.
В Китай, ядрените експлозии правени в пустинята Гоби, оставят встъклени следи, коиито са същите по вид и форма с други намерени там, но датиращи от хиляди години преди това.
По същият начин през 1972 г. са описани данни за следи от втечняване на пясъците в щата Невада, открити в областта на Уайт Сандс и описано от учените като напълно еднакво с встъклените следи оставени след ядрените експлозии през ‘50те години в Африка.
През 1947, разкопки в долината на Ефрат, в южен Ирак – там където някои древни текстове описват местоположението на земния рай – са намерени в дълбочина стъклени слоеве с зеленикав цвят. Единственият коментар на археолозите е че откритото, крайно наподобява земните формации при Уайт Сандс.
Други странни стъклени образования са опиусани в пустинята Можаве, Калифорния, като те са с овална или полигонална форма (силно не вероятно за природен феномен).

За повече подробности, тази рубрика ще бъде допълвана с времето с други разкази за скрити доказателства за предишни светове.


Допълнителни информации и източници:

Махабхарата - http://www.sacred-texts.com/hin/maha/
Валмики Рамаяна - http://www.valmikiramayan.net
Забранената археология - http://lesbrindherbes.org


Щастлив ден


Смелата овца


Няма коментари:

Публикуване на коментар