Спасението е в биоразнообразието

Какво е биоразнообразие?

Биологичното разнообразие или  в съкратената си форма – биоразнообразието е в основата на живота на Земята. Както се подразбира от самата дума, то обхваща цялостното наличие на различните природни живи организми, били те животински или растителни. То е основна предпоставка за правилното функциониране и взаимовръзки на различните екосистеми (горски, полски, сладководни, морски, океански, дори градински, селски и градски).

Според ООН, биоразнообразието е непременно условие за съществуването на човека.
http://www.un.org/ru/development/progareas/global/biodiversity.shtml

Темата изглежда твърде откъсната от всекидневните ни грижи, затова искам да ви покажа каква е нашата роля и защо това ни засяга, влияе и по какъв начин.

Нека започнем с няколко елементрани примера.

Биоразнообразието не се ограничава само до растенията или животните в гората или в морето. То засяга всяка жива екосистема, навсякъде по планетата и нека не забравяме, че всяка леха, градина, село, дори град са екосистеми. В тях има взаимодействия на различни живи елементи, като тяхното равновесие е много по-зависимо от биоразнообразието отколкото можем да си представим.

Всички сме виждали лебеди и патки по градски градинки и облагородени поречия. Често има надпис: “моля не хранете птиците”. Тези надписи са с цел естествена регулация на тамошната екосистема. Припомнете си уроците по билогия – живота е затворен цикъл. Човекът често си мисли, че е сам в природата, но това не е така и всяка промяна в дадена екосистема влияе директно и на човека, което той не разбира и често търси решениятя другаде. Нека се върна към лебедите и патките – те са естествени хищници хранещи се с охлюви, голи охлюви, насекоми, водорасли... Когато човек се намеси по изкуствен начин в тази екосистема, той променя равновесието и дадения парк, поречие, бряг рискуват да бъдат завладени от малки нашественици, защото естественият им враг е зает да яде бисквити. Това от своя страна влияе и на растенията намиращи се на съответното място, които рискуват да бъдат нападнати от листнии въшки, голи охлюви и тн. След време този парк, с разстроена екосистема, вместо да има 30 вида растения, храсти и цветя, ще има само 15 вида. Уж нищо страшно?!?! Да, но малките насекоми като калинки, пеперуди и пчелите (не само домашните) имат нужда от богат на разнообразие режим на прашец от различни растения. Ако не открият каквото търсят те отиват на друго място. Пчелите опрашават в радиус от 3 км. Ако в този периметър те не намерят достатъчно цвят за всеки един месец от годината (все пак и те ядат всеки ден като нас, включително и зимата когато се хранят от запасите мед), те линеят и в последствие умират. Липсата на биоразнообразие е една от предпоставките за изчезването на пчелите (химическите торове, неоникотиноидите, семената “терминатор”, хибридните растения, пестицидите, са друг основен проблем).

В една здрава и успешно работеща екосистема, всеки един елемент е в жива и непрестанна взаимовръзка и зависещ и от другите.

Наскоро слушах лекцията на един агро-еколог. От многото си ходения по ралични страни, той попаднал в Домениканската Република. Понеже биоразнообразието и холистичното решаване на проблемите в управляваните от човека екосистеми са негова страст, той тръгва да изследва тамошните насекоми. В тамошната научна енциклопедия от няколкостотин страници, са описани всички видове термити и безгръбначни коремоноги (охлюви, голи охлюви, други). Но при разходката си в гората той не отбелязва гъмжащи рояци от каквото и да било. Защо? След търсене той открива, че огромното биоразнообразие (стотици видове) е предпоставка за естествената регулация на организмите и затова няма напасти от каквито и да било твари. Докато в неговата градина се оказва, че има само един вид гол охлюв които непрестанно напада и опостушава салатите му...

Друг прост пример, за който обаче не се сещаме, са груповите посеви. Когато една нива посята с жито бъде нападната от скакалци, те не си хапват малко и се спират за да оставят на земеделеца. Те помитат всичко по пътя си. Ако сега си представим същата тази нива засята обаче с различни видове растения. Скакалеца ще изяде каквото намери и понеже другите кълнове са пръснати навсякъде, той ще отлети към нива където всичко ще му е сервирано накуп. Но дори и да опасе всичката царевица в шарената нива, земеделецът пак ще има с какво да се изхрани и да задоволи нуждите си, защото преди това грижливо е посадил и други видове.

Биоразнообразието в градината е в помощ и на самия градинар. Една от най-използваните растителни комбинации при маите и инките е царевица-тиква-боб. Тази комбинация е саморегулираща се и всяко растение допринася с нещо за другите две. Насадени плътно едно до друго трите вида си помагат, защитават от насекоми и насърчават растежа си, което пък позволява реколти без нужда от копане и поливане.

Да им се ненагледа човек
Във Франция един страстен любител
отглежда над 400 вида домати :)

Същият е и примерът с доматите. Не всички сортове домати са еднакво податливи на лана и други болести. Не всички домати цъфтят и дават плод по едно и също време. Ако в една градина има засяти различни видове домати едни до други, болестите се разпространяват по трудно, ако ли не и никак. Насекомите не намират непрекъснат добив на храна. Растенията са от един вид, което им помага да растат в хармония без погрешни комбинации което би пречило на растежът им (разпространената комбинация “един ред домати – един ред краставици” е напълно погрешна, тези 2 вида не са приятели и биха расли много по успешно далеч едни от други). Освен това градинарят си подарява възможността да има на масата си чудни плодове от ранна пролет до късна есен.  Тези два примера са една от базите на пермакултурата – градинарство/земеделие без поливане, копане, със 7 пъти повече реколти и удължаване на плодовитостта дори извън сезонно. То е доказано, разработено и все повече хора по света (дори в Африка) започват да работят ръка в ръка с природата по този начин. Ще отделя време и място за отделни статии...

 

Някои от видовете моркови

Има една странна взаимовръзка между пчелите и растенията. Както казах пчелите имат жизена нужда от разнобразни цветя и растения – всеки един цвят съдържа различни хранителни елементи. Но и растенията имат нужда от пчелите. Когато пчелите неволно смесват прашеца на различни цветове, те създават условия за естествено обогатяване на генетичния фонд на растението. Така природата създава естествени хибриди, по-силни, по-издържливи, по-неподатливи. Ако се загледате всяко естествено растение представя вариации в плодовете – размер, цвят, вкус... Дори минимални, те позволяват естествена вариация към по-адаптивни разновидности. Когато берете доматите в градината си, те не са еднакви – има по-малки, по-червени, по-сладки... Човека решава от кои да вземе семена за следващата година и така той е фактор за изкуствена селекция. Забележете сега плодовете в магазина. Всички те са еднакви – цвят, форма, големина, дори вкус... Преди време наивно си вярвах, че един отбор каки седят на поточна линия и селекционират ли, селекционират по цял ден. И това го има. Но не само. Всички тези красиви плодове и зеленчуци са резултат на хибридни семена – те са програмирани предварително да бъдат руси и със сини очи... Тези хибриди не дават плод на свой ред. Това са семената Терминатор! Това е човешкият начин да се спре всякакъв опит за биоразнообразие. Тези семена ще дават винаги едно и също нещо до края на света, без да бъде оставена възможност на природата. Тови вид насилствена селекция над природните дадености ограничава не само човешките права за хранителна независимост. По този начин мултинационалните фирми печелят милиарди от стопани длъжни да купуват всяка година семена за да могат да отгледат даден вид зеленчук. Но другият основен проблем е рязкото ограничаване на биоразнообразието на даден растителен вид, което го излага на болести, вредители , прекратява възможностите на природата да създаде естествени защити и съответно позволява на същите тези компании да продават токсични пестициди, хербициди и торове.

Вероятно знаете, че царевицата идва от Южна Америка и че е била отглеждана отпреди векове от майте. А знаете ли, че тя е била отглеждана по високите планински склонове на Андите, без поливане, без копане и при невероятни ветрове? Всъщност съвременната версия на това което наричаме царевица и което бабите ходят да копаят и поливат с пот е чисто и просто хибрид създаден от човека. Някои от тези хибриди привличат специфични болести, типични за тях, на които единствения изход е химическо пръскане. Това е така защото човека вместо да слуша природата, се опитва да я превие натам накъдето той иска. Ако нямаше нарушаване на елементарни правила в биоразнообразието и съответно в биосистемите, никой нямаше и да си помисли за пръскане, торене и прочие химии.

 

Няколко от видовете картофи

Друго интересно нещо – знаете ли че преди хората в Европа са се прехранвали с над 4000 вида диви растения. Сега разполагаме само с около 700. В тази бройка не влизат питомните растения които купуваме/отглеждаме и чиято численост намалява с всеки изминал ден благодарение на “щедри” мултинационални компании които щракат патенти на всичко което би могло да им донесе пари. Сега питомните видове са около 90 с тенденции да бъдат ограничени до около 20, а може би и по-малко.

Запитвали ли сте се какв са ядели бабите ни само преди 5 века назад например? Не е имало царевица, житните култури се отглеждат масово от около стотина години, картофите не са били докарани и разпространени още, доматите също... Сега гулията се продава като екзотичен продукт, преди във всяко дворче е имало находки.

Лилав алабаш

Гулия

Имам спомени от детските години в планината – тогава за пръв път ядох гулия, директно от двора, само забърсана в престилката на баба ми. Наскоро научих че гулията е била един от корените спасил селското население във Франция по време на втората световна война (умишлено не слагам главни букви).  Открих и много други забравени или напълно непознати за мен зеленчуци. Като например червената ряпа – с вкус на репичка, но без горчивина, алабаша – който всъщност е от семейството на зелето и има вкус на прясно сочно броколи (става чудно и суров и сварен), пролетното конусовидно зеле – невероятно крехко и сочно...

Директно от пазара - червена ряпа,
конусовидно зеле и алабаш

Открих и че в България имало орхидеи – кой би подозрял? http://orhidei.biodiversity.bg/types.htm

В природата всеки организъм, бил той гъба, растение, микроорганизъм, влечуго, животно, риба има своя задача и място. Единствено човека си мисли, че той може сам всичко. Останалия жив свят е в непрестанно взаимодействие.

Тук основно обяснявам за растенията, защото тях познавам най-добре, но това се отнася за всичко около нас.

В природата има хиляди растения и цветя и всички те имат безкрайно много функции и взаимоотношения. Освен елементите съдържащи се в тях – като витамини, минерали, антиоксиданти, протеини (да, в растенията има протеини и то лесносмилаеми), но и активни лечебни елементи, растенията съчетават и други свойства. Има такива които чрез корените си помагат за филтрирането на подпочвените води. Слънчогледа например има доказано действие в прочистването на почвите от радиационно замърсяване. Растенията от семейство бобови обогатяват почвите с азот и ги подготвят за големи следващи реколти, затова много земеделци ги садят междусезонно преди следващ посев на зърнени култури например. Ирисът е отличен воден филтър, в съчетание с няколко други растения помагачи, той се справя там където химическите пречиствателни станции се провалят – прочистването на остатъчни хормони (от противозачатъчни в урината например) и антибиотични молекули.

С намаляването на биоразнообразието, ние дори не подозираме как сами се излагаме на самоубийство. В растенията има абсолютно всички необходими съставки за живота, здравето, умственото и физическо развитие на човека. Равновесието между растенията, мъховете, личеите, гъбите, мицела, микробите, микроорганизмите, животните е от изключително значение.

Последен пример:

В Европа населението на лястовици драстично намаля, да не кажа почти изчезна в западната част. Това е следствие от много фактори – намаляването на насекомите, основна храна на лястовиците, новите замазки по къщите на хората, които не позволяват слепването на лястовичите гнезда, влиянието на полетите от магнитното поле което в момента е в очевиден процес на промяна, климатичните условия... Сега остава да гадаем това до какво ще доведе? Лястовиците са по-малко, а те се хранят с насекоми; тоест има вероятност сега след като естествения враг е намалял, или да има друг който да заеме повече място (друга птица например, може би дори прилепи, ако имат къде да гнездят) или пък рязко нарастване на насекомите. Дали това не е свързано с нашествието на азиатските оси?!? Можем само да гадаем...

Природата е сложен, но перфектен организъм. Затова може със сигурност да очакваме след всички рани които и нанасяме, тя да се опита да се възстанови. Как? Това ще разберем когато може би и за нас ще е късно.

Щастлив ден

Смелата овца

Вижте повече за природата в България тук:

http://www.biodiversity.bg/work_details.php?menu_id=41 – страницата обединява проектите и сайтовете за българската природа

http://bbf.biodiversity.bg – българска фондация биоразнообразие

Ако темата ви интересува, ако искате да направите нещо и вие и да видите резултата от него – Набирам желаещи за съставяне, организиране и поддръжка на семенни банки на територията на България. Моля свържете се с мен на ел. поща – smelataovca@gmail.com

Не е необходимо нищо друго освен желание, любов към природата и добра воля !

Щастлив ден

Смелата овца