Холизмът като начин на живот

Холизмът, не е нито мистично, нито езотерично движение, нито пък има връзка с разните течения New Age и тем подобни. Холизмът е наричан доктрина или гледна точка, аз бих го нарекла водеща визия. Холизмът е просто това на което казваме “глобален поглед” или “нещата видени отгоре”, както и това което в маркетингът всички познават под заръката: “Гледай глобално, действай локално”

Холизмът е систематичен поглед или комплексен начин на мислене, обхващащ отделните феномени като части от цялото. В холистичният начин на наблюдение на дадено явление или проблем, погледът се обръща към целият организъм вместо само към засегнатата част от него.

Защо това мислене като начин на живот?

Защото всичко в живота е взаимосвързано и нищо не съществува само по себе си, индивидуално и без връзка и контакт с какъвто и да било външен елемент. Защото всичко в природата и в ежедневията ни (колкото и неприродни да са те), дори в технически автоматични системи, всичко е в цикъл на определена екосистема. Всичко се предопределя и интер-реагира с други елементи от средата си, освен това всяко нещо е съвкупност от много други елементи също реагиращи помежду си. Така, най-елементарният пример е тялото ни – съвкупност от органи, реагиращи на външни и вътрешни фактори и влияещо се от куп други елементи от околната ни среда. Друг пример който ни се струва по-отдалечен, но е също толкова актуален – компютърът пред който седите или колата която карате. Те също са съвкупност от брой по-малки елементи, зависят от външни и вътрешни фактори, зависят от вашата грижа или не и са част от вашата екосистема.

Най-елементарната ни реакция на даден проблем е да се концентрираме директно върху проблема без да вземем под внимание какво го е предизвикало. Вече веднъж сравнявах съвременната симптоматична медицина с изключването на червената лампичка за бензин в колата, само за да се спре лампичката, без да бъде налят бензин. Истината си е истина – съвременната медицина е симптоматична, тя натиска копчетата на болежките с антисимптоматични хапове без да се интересува от истинската причина на заболяването. Съвременната медицина е пълното отрицание на холизмът. Затова пък традиционните азиатски лечения са изцяло обърнати ккъм целостта на организмът.

Като пример, едно от тях – Аюрведа - не третира само болката в главата, всъщност при подобни оплаквания те дори не пипат главата, а обгрижват цялото тяло. Резултатите са доживотни и доказани. Но за такъв тип лечение трябва да отидете минимум до Индия, в Европа няма посветени лечители, знанията се предават устно от учител на ученик и чрез написани на бамбукови стебла древни рецепти.

Лично аз попаднах на холистичната визия водейки ожесточени битки с голите охлюви в малката си градинка, която биваше опасвана ежедневно от тия гнусни гадинки. Преди това бях пробвала какво ли не – бира, сол, сода, яйчени черупки, медени монети, тръни, борови иглички, дървесни стърготини, пясък... Търсех екологично решение, все пак целта беше да успея да си изям салатите и те да не са токсично зелени J Точно тогава попаднах на един много интересен човек който разказваше своята история с тия гадове и успя да ми обясни къде греша. Аз виждах в голите охлюви дразнител без да се опитам да разбера защо те са тук и какво искат. Какво се оказа – те са просто един плъзгащ се корем (имах си хас да са нещо друго, след всичко което опасаха...) които изпълнява определени функции в екосистемата. Когато има дисбаланс в нея, те се натрапват и стават в повече, защото се опитват да запълнят липсващите места. Така че реших да не си трова живота да ги трепя и лова, а задействах холистично. И о, чудо! То взе че се случи, отървах се от голите охлюви и сега се чудя пък как да успея да си изям всичката салата, която продължава ли продължава да расте.

 За градинарите споделям хватката  - голите охлюви изпълняват функциите на природен корем при разграждането на отпадъчни организми в начален стадий, също като мицелът, но ако той липсва поради дисбаланс в почвата, плюжеците поемат цялата функция. И понеже на пролет им се яде и свежо, те нападат всички свежи кълнове. Голите охлюви не ядат вече израсли растения, освен ако не сте пред тотална липса на друга храна за тях. Освен това за да регулирате охлювеното население, има няколко основни хищника за тях – синигерчета и други дребни птички; кокошки, патки и гъски; таралежи. Първите може да привлечете още в зимните месеци оставяйки им зрънца тук таме, така те напролет ще ви спасят от напаст, изключително ефикасен метод – на ден ядат буквално с кила. Патки и гъски също стават, ако имате и ако са пуснати на свобода, но те пасат и салатките. Трети вариант – таралежа. Привлечете го в градината с кичест отдалечен от движението храст и малка къщичка. Ако се чувства комфортно той сам ще дойде. А за средата на сезона, спасението е друго свежи обелки в другия край на градината, далеч от лехите. Така плюжеците имат друга занимавка и закуска. И никакво поливане вечер – така само им осигурявате конфортен хотел за през нощта и сутрин те с нови сили атакуват. Имайте в предвид че един гол охлюв може да извърви за една нощ около 25-30 м.

Нека ви дам няколко други примера за холизмът всеки ден:

Пример 1:

Боли ме глава 

Първосигнално решение:

Пия хапче 

Холичтично решение:

Запитвам се защо пак ме боли глава. 80% от главоболията се дължат на обезводняване! Сега е жега, не съм пил от сутринта. Пия вода без хапче. То взема че ми минава.

Или пък разбирам, че болката се държи на напрежение защото току що съм се нервирал на глупостта на някой си, който дори и не е залужавал внимание между другото. Напрежението се “лекува” с правилно и пълноценно дишане. Сядам и правя точно за 2 минути дихателни упражнения. Отървам се отново без хапче.

Само факт – все повече болници по света лекуват мигрените (и депресия, и фибромалгия) с медитация в състояние на пълносъзнание. 

http://www.huffingtonpost.fr/2013/10/05/meditation-pleine-conscience-depression-reportage-sainte-anne_n_4043716.html

http://www.formation-reiki.be/la-meditation-dans-les-hopitaux-80.html

Пример 2:
Имам коремче и “любовни дръжки” 

Първосигнално решение:Спирам да ям зеле, да пия кола и решавам да се подложа на последната “супер ефикасна” диета на мода.

Холичтично решение:

Поглеждам на цялото си тяло като 1, а не като на ходещо шкембе с дръжки. След като имам коремче и странични перки, това със сигурност не е от един ден, вероятно сега се шашкам защото – скоро ще се показвам с бански на плажа, не влизам в дрехите си от миналата година, намерих си нов/а любовник/ца...Поглеждам отгоре на нещата и забелязвам че шкембето с дръжки е резултат от: парчето пица, баничката, милинката, биричката, пържените картофки, нередовните хранения, пропускането на закуската и тъпченето вечер – вярно по веднъж на ден, но умножете броя на дните, броя на яденета в които сте консумирали само тесто (това е просто пример, направете си сметка според собствената ситуация), броя на дни в които сте си казали че ще спортувате без да се мръднете защото времето, момента, ситуацията и ред други извинения... Сам стигам до заключението, че здраво и красиво изглеждащото тяло не става (и съответно не са разваля) за един ден, а за съвкупност от такива. Приемам факта и си определям начин на живот! (а не диета) който да ми отговаря и харесва. Излично е да спирате пастичките ако са ви любими, но холистично погледнато знаете какви са глобалните последствия, приемате ги и противодействате по начин който ви подхожда. После всичко само си идва по местата.

Понякога просто имам нужда от
нова перспектива над нещата!

Пример 3:Не успявам да си намеря другарче в живота 

Първосигнално решение:Започвам да инвестирам във външни атрибути, да ходя по заведения, да изнудвам приятели да ме запознаят с тоя и оня, записвам се по всички възможни сайтове за запознанства

Холичтично решение:Първо си задавам въпроса защо ми трябва другарче? Много важен въпрос! Ако е въпрос само за секс, не си тровете живота, от който и пол да сте, обикновенно едно намигване е достатъчно за да ви реши проблема.
Когато търсите житейски партньор (чак сама се гърча като го пиша това, ама айде като съм почнала), първо правило – спрете да търсите и най-вече не се врете там където не искате да видите партньора си после. Какво имам предвид – не ходете да търсите любов по дискотеките, ако не искате така наречения ви партньор да го намерите пак там след като сте се скарали някоя вечер.
Още по първо правило – първо се научете да се обичате, станете интересни сами за себе си, запълнете живота си с щастие отвътре, а не чакайки го отвън. Липсата на самоувереност прозираща в хората търсещи отчаяно партньор е убийствена. Просто от километъри им пише на челата: “търся жертва”. Ние сме огледала на останалите, ако сте отчаяни ще привлечете или други отчаяни или самозвани домашни лечители. Подобно нещо е и за другите случай. Не сте ли се запитвали защо някои хоре непрекъснато и години наред попадат на един и същи тип хора?!
Бъдете си самодостатъчни, интересни и любими първо на себе си! Ще се протъркам да го пиша това, но какво да се прави – тук е истината. Не очаквайте от някой друг да дойде и да запълни като с вълшебна пръчица душевните ви дупки. Поработете сами, след ремонта, новите наематели на сърцето ви ще са бол.

Само до толкова примера ми дойде днес вдъхновението, но мисля, че линията на действие е ясна – глобалното над частичното. Откъслечното решаване на проблемите е все едно да се опитвате да прочетете вестник през дупка на сламка. Единствено се чудя защо досега никой (освен рекламодателите и маркетинговите аналисти) не му идва на ум да работи и действа по този начин, който е очевидно единственият валиден?

Откъслечният поглед ни отделя от същността на нещата. Преди време описах това за информациите в медийте, както и това че непрекъснато гледаме на даден социален проблем като самостоятелно изолиран в държавата ни. Когато се научим да приемаме нещата глобално, виждаме че всяко едно нещо, събитие, случка, факт, дори политическо решение, жълта хроника е свързано с редица други на пръв поглед също изолирани събития. Никое парче от пъзела не съдържа само в себе си цялата картинка. На нас се пада грижата да ги сглобим – ако се сетим...

Дървото което крие гората

В днешният свят гледаме само дървото без да осъзнаваме, че има гора зад него.

Факт е, че ние като индивиди сме части от една социална общност. Дали го разбираме или не, но тя упражнява върху нас различни видове влияния, натиски, каращи ни на първо място “да паснем” в общата социална схема. Съобразявайки се с тези схеми, ние се развиваме като удовлетворени индивиди – поне това е първоначалния замисъл на Матрицата. Когато обаче решим, че няма да зависим от общата вълна на мислене, което също е холистично решение, но нашето, ние не ставаме свободни. Някои социолози, политолози и други –ози твърдят, че холизмът е обратното на индивидуализмът, защото първото представлява обществото, което е съвкупност от индивиди. Това е просто метод да се принизи понятието за глобалната визия и да ни накара да забравим ние кои сме и от къде идваме.

Ние всички сме светлинни същества свързани помежду си – затова искат да го забравим. Нашата връзка се изразява чрез истинската любов (затова търсенето на партньор е ненужно, той сам ще дойде когато сте готови). Ние сме го забравили и дори не търсим да си о припомним или научим. Беснеем над дребни проблеми мислейки че те са ни пречките в живота, когато само един поглед отгоре позволява да се види светлината в тунела. Както се казваше някъде: Истината е другаде!

Тук не става на въпрос да се вярва или не на холизмът. Това е все едно да ви разказвам, че имате нужда от въздух и вода. това е още едно малко стъпало по пътя на осъзнаването или събуждането. Нереално е, в така наречената ни развита ера, когато сме полусвързани вече с машините, да продължаваме да реагираме първосигнално и първобитно на всеки проблем или ситуация. Твърдим, че сме най-напредналите живи същества живели някога на Земята, имам редица съмнения и доказателства за обратното, но след като сме толкова развити защо има толкова много първосигнални индивиди. Нека холистично потърсим грешката в схемата. За мен тя е ясна – химически, социално и подсъзнателно промити мозъци. Естествено целенасочено! Решението също е в тази насока – всичко е в блога – четете.

Щастлив ден

Смелата овца