Инициаторът на Движение Колибри (официален сайт на френски), световно признат експерт в борбата срещу
дезертификацията (превръщането на земите в пустиня - особенно сериозен проблем, в наши дни, в света, всеки ден, над 2000 кв.м. обработваема земя се превръща в суха пустиня) , Пиер Раби е един от пионерите на екологичното земеделие във
Франция. От 1981, той споделя знанията си в Африка, опитвайки се да възвърне
хранителната автономност на най-бедните и да запази тяхото земно наследство.
“Планетата Земя до ден днешен е единственият
оазис на живот който познаваме в обятията на безкрайната звездна пустиня. Да се
грижим за нея, да уважаваме физическата и биологическата й цялост, да
разпределяме земните ресурси с мярка, да установим мир и солидарност между
хората, с уважение на всяка форма на живот, този проект е най-реалистичният и
най-велчественият който може да съществува.”
Предложенията
които следват са взети от Международната Харта за Замята и Хуманизмът, написана
от Пиер Раби за Движение Колибри, след неговата книга “Към щастлива умереност”
(Vers la sobriété heurseuse, 2010, издания
Actes-Sud).
Повече от просто идеи, тези предложения преосмислят
нов вид общество за да предложат алтернативи на днешният свят. За да прекратим
с идеята че времето е само пари, за да преоткрием удоволствието от тишината, за
да може логиката на печалбата без граници да отстъпи ясто на тази на живото, за
да могат сърцата ни да не звучат като двигатели на вътрешно горене, и накрая за
да живеем и да се грижим за живота.
#1. Агроекологията,
за екологично и етично селскостопанство
От всички човешки дейности, селското
стопанство е най-необходиата, защото никое човешко съществоне може да живее
лишено от храна.
Агроекологията която определяме като етика на
живот и селскостопанска техника позволява на населенията да спечелят отново
тяхната автономност, тяхната сигурност , безопасност и здравословност на
храните, като същевременно обогатяват и запазват наследените земи които ги
изхранват.
#2. Релокализация на економиката, което я преосмисля
Локалното производство и консумация се
налагат като абсолютна необходимост за безопасността на хората по отношение на
най-елементарните и законосъобразни потребности. Без да се затварят откъм
допълнителни търговии, териториите ще могат да станат люлки на автономността,
придаващи стойност и грижейки се за местните ресурси. Човешки размер на
селското стопанство, занаятчийството, малките търговии, т.н., трябва да бъдат
възстановени за да могат максимален брой граждани да станат отново участници в
икономиката.
#3. Женското начало в основата на промяната
подчиняването на женското начало на един
мъжки, доведен до крайности свят е една от основните недостатъци за
положителното развитие на човечеството. Жените са по склонни да защитават
живота, отколкото да го унищожават. Трябва да отдадем почит на жените, пазителки
на живота и всеки би трябвало да слуа женското начало съществуващо във всеки от
нас.
#4. Щастливата умереност, вместо “винаги повече”
Изправени пред безкрайното искане на “винаги
повече” което руши планетата в полза на едно малзинство, умереността е
съзнателен избор вдъхновен от разума. Тя е етика и изкуство за живота, извор на
удовлетворение и дълбоко благоденствие. Тя представлява политическа позиция и
акт на съпротива в името на Земята, справедливостта и споделянето.
#5. Друг вид образование за да се учим с изумление
Ние желаем с цялото си сърце и с целият си
разум една образователна система която не се основава на страха от неуспеха, а
на ентусиазмът от ученето. Такава която да премахне принципът “всеки за себе
си” за да се възвиси силата на солидарността и взаимното допълване. Такава в
която индивидуалните таланти бъдат в услуга на всички. Образование, което да
внесе равновесие между отварянето на съзнанието и абстрактните знания с интелигентността
на ръцете и явното творчество. Такова което да свърже детето с природата, на
която дължи и ще дължи винаги оцеляването си, и която ще го събужда винаги за
красотата и отговорността му към живота. Защото всичко това е от съществено
значение за издигането на съзнанието.
#6. Превъплатете се в утопията
Утопията не е химера, а “не-наличието” на
всички възможности. Сблъсквайки се с ограничения и затворени пътеки в нашия
модел на съществуване, тя е пулс за живот, можеща да направи реализуемо това което
считаме за невъзможно. В днешните утопии се намират утрешните решения. Първата
утопия е това да успеем да я превъплатим в себе си, защото социалната промяна
не може да бъде постигната без промяната на хората.
#7. Земата и хуманизмът
В Земата разпознаваме общият имот на всички хора, нашата единствена
гаранция за животът и оцеляването ни. Под вдъхновението на активният хуманизъм,
ние съзнателно поемаме ангажимента да съдействаме за уважението на всяка форма
на живот, както и за благоденствието и реализацията на всички хора. Накрая, ние
приемаме че красотата, умереността, справедливостта, благодарността,
състраданието, солидарността са стойности от съществено значение за
изграждането на жизнеспособен и годен за живот свят за всички нас.
#8. Логиката на живота като база на размисъл
Ние сматаме, че настоящият доминиращ модел не
е годен за пренастройка и че промяната в парадигмата на живот е необходима.
Наложително е човекът и природата да бъдат поставени в центъра на нашите грижи и да вложим всичките си сили и знания в
тяхна полза.
Тези предложения струват ли ви се утопия?
Днешният свят на непрестанни битки за растеж е утопия. Искането на все повече в
един физически ограничен свят, това е нереалистично. От хилядолетия
цивилизациите по света са основани на доминацията и войните. Всеки срещу всеки
– така ни учат дори в училищата, натрапвайки оценителна система с която се
мерят не знанията и реалните възможности, а кой е по-напред от останалите.
Всеки е сравняван с някого, вместо всеки да бъде оценен заради собствената си
уникалност и ценност като човек...
Но искате ли да чуете добрата новина?
Колибрита има, и то много, и не само във Франция. Има навсякъде по света и
най-вече има и в България. Има хора живеещи от години по разни селца, грижещи
се с любов за градиините си, има екологично земеделие (да още свенливо и не особенно разпространено, но го има), има дори
чужденци дошли да се установят в България и желаещи да живеят автономно с
уважение към живота. Дори баба ми е колибри! Не само заради екологичната
градинка-джунгла, любовта й към животните с които си говори, а и заради
приказките с които е събуждала детското ни любопитство и походите по Балкана от
които сме наследили любовта към природата.
Тези хора не го знаят, те не мислят дали
принадлежат на някакво движение, мода, парадигма. Те искат да живеят така,
защото усещат че вечното съревнование не се римува с нищо трайно и устойчиво.
Те знаят, че истината за живота не е в парите – много от тях са напуснали дори
вискокоплатени постове и шумни градове, за да се насладят на истинските
природни шумове. Не всички живеят на село. Човек прекрасно може да бъде
застъпник на всички тези идеи дори в шумна София. Все повече хора започват да
търсят личното си равновесие другаде. Не говоря за разделно хвърляне на боклуците,
а за начин на виждане на света. Има хора казващи “не” на вечната консумация,
отделящи от свободното си време за да засаждат дръвчета, избягващи гнусните
супермаркети и хранещи се със здравословна храна от местни производители, хора
грижещи се с любов да предадат знанията си на другите (не само на собствените
си деца), хора отказали расъзмът, сексизмът, потъпкването на живота и
съществуването като цяло...всички тези хора са колибрита без да го знаят. Това
не ви ли топли сърцето? На мен, да! Колибритата вече не са редки птици J
Щастлив ден
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар