Порочният кръг на ниските цени

Историята на пазара е малко дълга за разказване, но си заслучава четенето и преосмислянето. В наши дни, сега 2015, хората се радват на процъфтяването и в България на разни вериги с ниски цени от сорта на ALDI, LIDL, KAUFLAND, PENNY MARKET и други тем подобни...

В България нещата се виждат по един начин, вече след като другите са минали по този път. Затова сега отново ви предлагам глобалният поглед над нещата, накратко обясненията – кой, защо, какво следва?

Миниатюрна предистория на супермаркетите

Един от най-първите супермаркети - 1967г.

В началото на ‘50те години, развитието на този тип широки пространствени търговски мрежи, основно за храна вече е започнало. Всъщност първите опити са веднага след войната, в периода на края на ‘40те, когато е било необходимо да бъдат изхранвани новозаселилите се в градовете търсещи поминък оцелели от фронта или пък техните вдовици неспособни да се грижат за фермата сами. Супермаркетите набързо изблъскват кварталните магазини, заради по конкурентните цени които предлагат. От къде обаче идват тези по-конкурентни цени? Първо от големите количества изкупна продукция циркулираща всеки ден по щандовете и позволяваща смъкването на изкупните цени. Второ, за да бъде даден производител допуснат като продукция в супермаркета, се практикува заплащането на определена такса. Трето, някои магазини си позволяват продажбата на загуба на някои продукти, за да привлекат клиентелата, като същевременно компенсират с цени на други стоки. Тази практика в последствие е обявена за нелегална и забранена.

Ниско-тарифни магазини

Историята е почти същата, следвоенна и в търсене как да се задоволят нуждите, този път не на нормално живеещо семейство или вдовица, а на такива искащи да оцелеят. Идеята идва от двамата братя германци (всъщност според ен евреи, защото са били военни затворници) Албрехт, които създават ALDI – AL от Албрехт, DI от Discount. Никой не говори за тях, животът им е пълна тайна, снимките почти несъществуващи, при все това, те надминават по богатство дори Бил Гейтс. Капиталът им надвишава останалите обществено познати лидери, поддърържайки тайно първото място в ранг листата. След тях следват и други, не само магазини, но и авиокомпании (RAYANAIR), автомобили (DACIA) и тн...

Едно съществено нещо различава стандатртните супермаркети от нискотарифните, един фактор – човешкият. Тъй като стандартните канали на търговия вече са измислили как да смъкват цените на стоките практикувани от производителите почти до абсолютния минимум, остава единствено човешкият труд от който крайните цени могат още да бъдат смъкнати надолу. От самото начало на нискотарифните магазини са създадени харти за работника. Накратко – той “няма право да мисли, вече е измислено отгоре” (цитат от вътрешната харта на ALDI). Още от трудовият договор, всяка стъпка и действие са стриктно обмислени – между 50 и 70 задължителни действия в зависимост от веригата или компанията. Това е валидно по един или друг начин за абсолютно всички компании, вериги, фирми практикуващи супер ниски цени. Този начин на действие е ключт към максимални печалби (само за собствениците на фирмите естествено) с минимални средства. Всичко е оптимизирано, не се приемат например отиване до склада и връщане ако и в двете посоки ръцете не са пълни. В авиокомпанията, стюардесите са сведени до ранга на пъдарки и продавачки. Платени единствено от вдигане на колесника, до сваляне. Като са длъжни да дават обяснения след всеки полет защо не са продали определен брой телефонни ваучери например. Пилотите са приканвани да регистрират собствена фирма, за да може компанията да не им плаща здравни, отпуски, пенсионни и каквито и да било осигуровки.

Фирмената политика навсякъде е една – работниците са там за да отхвърлят максимално много работа. Те не са човешки същества, те са взаимозаменяеми роботи. Така или иначе ако на някой не му харесва, той е смазван до последно докато напусне, или пък директно уволняван. Дори тормозът е наставляван, от малкото местно шефче, до най-горните нива. Според политиката на нискотарифните магазини, така се оптимизира работата...

Стоката

Същевременно понеже всички тези търговски пространства имат нужда от непрекъснат поток от стоки на все по-ниски цени, те налагат и наплива на индустриалното селскостопанство. Произвежда се много, в индустриални количества, там където работната ръка е евтина или пък по възможно най-роботизиран метод, което намалява разходите за човешки ресурс.

Испания

Докъдето погледът стига -
лъскавите покриви на парниците

От началото на ‘60те години в една област на Испания – Алмерия (в Андалузия), правителството решава да инвестира средства, прокарва вода, сбира агро-инжинери и приканва жителите на планинските части да слезат в долината предлагайки им просперитет. И строежите на парници започват. Броят им расте главоломно за да достигне до километрични размери и площ от 25 000 хектара – повече от земеделските земи на Белгия и Холандия взети заедно. Алмериа е столицата на извън сезонните зеленчуци. Само че, розовата мечта за щастливи селяни съвсем не е отговаря на действителността.

Зеленчуците и плодовете се садят в това което там наричат “субстрат”, което всъщност е изолационна вата!!! Семената са хибрид – така всички зеленчуци са еднакво големи, еднакво привлекателни за косуматора, еднакво

От това се прави така
наречения субстрат за посев

безвкусни и еднакво празни откъм витамини и хранителни съставки... Естествено пръскането и наторяването чрез капкомера за поливане са стандартни процедури. Нищо не е оставено на произвола, така че изхранването на изгладнелите европейци да бъде осигурено.

Селяните от планинските части отдавна не са единствени работници там. В Алмерия се практикува “легален” внос на работна ръка от северна Африка, Румъния и други изстрадали населения търсещи спасние от мизерията. Точно в това е цялата ирония на нещата!

Това е луксозната къща на африкански
пришълец, работещ в Испания
(този поне има килими)

Африка

В столицата на Сенегал – Дакар, се намира един от най-големите агро-пазари на африканският континент. Всичко изглежда нормално, ако човек не погледне цените. Вносните европейски зеленчуци са по-евтини от тези произведени от тамошните малки производители. Дори работейки над 18 часа на ден, тамошният земеделец не успява по никакъв начин да достигне до изкупните цени на стоките от Европа.

Какво се случва - доведен до просешка тояга, земеделецът напуска дом и семейство и легално или не чак толкова отива в Испания за да работи в тамошните парници, живееки в мизерни условия в сглобени набързо дървеи бараки в близост до парниците (така се пестят и пари от охрана).

В останалите части на Европа се случва същото. И работниците не са само от Буркина Фасо, Брега на слоновата кост, Мали, Мароко, има и румънци...и българи. По земеделските полета засети чак до хоризонта с пъпеши, аспержи, салати се дупят всевъзможни пришълци решили да избягат от родната мизерия. Някои дори нямат най-елементарни хигиенни условия. Огромна част от румънците спят по палатки под мостове и в горички.

В това време, големите мултинационали се инсталират трайно и натрапчиво на родниата им територия.

Румъния

Селскостопански румънци

Втора по площ и дейност агро-страна в Европа след Франция. Румъния разполага с над 3,5 милиона хектара обработваема земеделска земя.

Преди около вече почти 6 години, в северо-западната й част, близо до Тимишоара, една от най-огромните американски компании за преработка на месо - Smithfield Foods. Inc отваря врати. Принципно, това би трябвало да бъде прието като огромна чуждестранна инвестиция в полза на страната, още повече, че с техните 40 хангара за прасета, компанията предвижда преработката на над 4 МИЛИОНА свински трупа годишно. Фабриката обаче е ултра модерна и автоматизирана, до такава степен, че в нея работят единствено 4 човека от съседното село. Печалбата преди всичко!

Междувременно всички останали маки ферми (много повече от всички пръсти на ръце и крака) в цялата северна част затварят врати. Край на местното животновъдство! Животновъдите да ходят трева да пасат!

Отново оставям на страна въпросът с какво са хранени тези прасета, тъй като смеските пристигат директно с камионите от европейските пристанища, където корабите с ГМО зърнени смески щедро сипят в цистерните. Естествено, замърсяването на въздуха в околността и черните от мухи облаци през лятото вече са част от пейзажа. “Фермата” разполага и с огромни терени около хангарите, в който излива свинските изпражнения за да не й се налага да търси други методи за почистване и преработка. Само че, всичко това, барабар с антибиотиците, ГМО останките, свинските хормони се пропива директно в подпочвените води. В района всяка къща разполага с кладенец. За разлика от България обаче, там се разчита на тази вода за абсолютно всички домакински нужди, включително готвене и пиене. Тя обаче вече не е питейна и дори има лек лъх на свинско...

От Букурещ нагоре, се ширят полета с хиляди декари слънчогледи и царевица с лабел Roundup Ready. Световният лидер в сферата на хибридните посеви се е установил пак на румънска територия – Pioneer!

Така живеят румънците по Европа
(снимката е в близости до одно поле с
кайсий в южна Франция)

Претръпналите да препечелят нещо румънски земеделци купуват техните семена. Първата година дори имат субсидии от държавата. Само че, това е само първата година. А от плодовете на хибридите е невъзможно да се заделят семена за посев на следващата година. Те растат еднократно! Засега румънците не ги е особенно еня. Те искат сигурна печалба, защото хибридът освен друго е смесен и с молекули на Roundup, което му осигурява « естествен » обилен растеж (пропускам и въпроса с рака и стерилността)! Каруците по пътищата преливат от набъбнали патладжани, чушки, лук...докато семенният им природен фонд се изпразва от човешката лакомия и неблагоразумие. Какво значение в карйна сметка? Печалбата е важна!

Явно никой  не е и чувал за самоубийствата на хиляди индийски фермери заклещени в порочния, позорен кръг на свръхпроизводството и мултинационалните обирджии. Никои и не знае за стотиците френски, и хиляди останали западно-европейски земеделци хванали се като мухи в същия капан и също теглили си по един куршум след като са дали последната доза сено на кравите си...

Бразилия

Амазонка соева "гора" 

Световен износител номер едно на соя. Всичката ГМО, всичката за да се изхрани европейският добитък. В Бразилия, страна първенец по новобогаташи, над 44 милиона човека живеят без да могат да ядат нормално дори веднъж на ден! Всеки ден 20 000 бразилци умират от глад!

Ще дам само още един единствен пример – от 1975 година (начало на обезлесяването в Амазонските гори) до сега, е обезлесена площ равна на Испания и Италия взети заедно. Тези територии служат за посев на соята за добитък и на маслодайните палмите. Основният “инвеститор” там е директорът на тамошния клон на Maggi (един от клоновете на Nestlé за производство на супи, бульони, сухи зеленчуци и хранителни добавки), който същевременно е и губернатор на една от най-засегнатите от обезлесяване зони в северна Бразилия.

Австрия

Свръхпроизводство в подбуда на свръхконсумацията. Още една от ирониите на съвременния свят, докато в Бразилия умират от глад, всеки божи ден във Виена се изхвърлят хляб и тестени закуски можещи да изхранят цялото население на Грац.

Само в една от фабриките им за пилешко месо, на ден се обработват над 50 000 пилета. Там обаче се опасяват от настъпващите производители от Мароко и Румъния с цени под всяка конкуренция. Важното е да се задоволи вечно искащият консуматор и то с възможно най-голяма крайна печалба.

Китай

Общо взето за там уж всичко ни е ясно, или почти. Когато преди няколко години всички европейски фирми си изнесоха производствените отдели натам, никой не се сети че без производство няма БВП! Без Брутен Вътрешен Продукт, няма растеж. Всички реват за растеж и очакват от хората да въртят парите по магазините или пък туристите да напливат на талази за да се развива икономиката. Обаче само от туризъм и вечни натиски към консумеризъм не се получава, нито в България, нито в Гърция, нито в Германия. Освент това нека не забравяме кои са туристите – ние! Всеки потенциален консуматор е и потенциален турист, навсякъде по света. Само че когато консуматорът не може да задоволи първичните си нужди, дали ще тръгне да пътува? Всичко е навързано. Логично, нали?!?!

Сега обаче се получава нещо друго. Предната седмица се чу за последното китайско изобретение – изцяло автоматизирана фабрика. В нея 90% от човешкия потенциал е заместен от роботи. Заводът произвеждащ дисплеи за мобилни телефони, работещ досега с потенциал от 650 човека, се сдоби с роботизирани ръце. Така нужната човешка намеса е сведена до 60 човека, които за в бъдеще ще спаднат до 20!

Готово, влизането ни в света от научната фантастика е осигурено. В бъдеще следващите поколения ще се бият с роботите за да им дадат достъп до елементарни земни ресурси каквито са въздухът и водата.

http://en.people.cn/n/2015/0715/c90000-8920747.html

Накратко, от всичкото това се стига до едно вечно гонене на цени, опозоряване на труда на производителите, доведени в момента до просешка тояга (без преувеличения). В момента в който пиша тези редове, един производител на месо във Франция например продава стоката си на прекупвача за сумата 3,45 евро/кг, за да я намери в супермаркета на цена 14,95 евро/кг.

Ситчин разказва че едно време човекът е бил създаден като биоробот за да копае злато в мините в Африка. Аз питам, а ние (болшинството от човеците) какво сме? Същото, само че дори не работим за да копаем благородни метали, а за насъщният си. В днешното гонене на цени, с лъжата за благоденствие, растеж и други политически пропаганди, хората са буквално сведени до роботизация. Огледайте се. Колко човека познавате, треперещи да не си загубят работата? Има все повече. През ‘70те години мечтите за роботизирано бъдеще вече са заляли книжния пазар. Хората извършват трудоемки, понякога опасни дейности. Това е била целта на роботизацията. За сметка на това някои тогавашни утописти сънуват бъдеще в което всеки заместен от робот човек ще бъде удостоен с доживотна рента – компенсация за заетото работно място и осигуряваща му базовите житейски нужди. Тази идея напоследък отново показа нос и дори взе да набира сила, дотакава степен, че един от най-богатите канадски магнати се принуди да възрази яростно по собствената си телевизия, точно след като преди това каза, че да има 3,5 милиарда ужасно бедни хора е “фантастично”. Той буквално се развика на журналистката осмелила се да подеме въпроса, че “равноправна подялба на земните богатства никога няма да се случи!!!”.

Та, какво се оказва – няма подялба, няма и да има. Едни ще произвеждат и хвърлят, други ще мрат от глад, трети ще работят като бели роби треперейки от страх заради фирмената политика на масов тормоз, четвърти ако са се осъзнали са намерили вече изхода, но те засега все още са чет.

Знете ли защо равноправната подялба, дори на обикновенните хора се струва утопия? Защото сме като селски кучета израсли с комати сух хляб потопен във вода и защото на някои от нас дори не им и идва на ума, че саламът съществува и че може да се яде от него!

Но има по-лошо от липсата на подялба и то е желанието за монополизация на земните ресурси, отново в името на печалбата. Според генералния директор на Нестле, относно питейната вода има 2 визии. Едната която за него е екстремна и е опцията водата да бъде национализирана и разпределяна на населението като природен ресурс, достъпен за всички както е в момента в България (но не и навсякъде във Франция например). Принципно водата е безплатна, това което ние плащаме като потребители е нейната инфраструктура докато се налее в кранчетата ни.

Втората визия, която за него е по-истинска (тоест това което компанията се опитва да постигне в момента чрез “инвестиции” навсякъде по света) е това да се приеме че водата е стока, като останалите хранителни стоки и на нея да се определи изкупна цена.

Нека не забравяме, че Нестле е доставчик №1 в света на бутилирана вода. Друг факт – докато в Калифорния например, заради нечуваната суша, хората бяха принудени на рестрикции, Нестле пълнеше бутилките си от запрещеният специално за тях поток...

Същото е и положението с компаниите на Кока-Кола в Африка. Проблемите с питейната вода там са известни, компанията обаче няма проблеми с инсталиране на собствените си помпи за да тегли милиони литъри на ден...

Храните които консумираме днес са на 100% зависими от петрола. Живеем в големи стерилни градове, производството се отдалечава все повече. Вече почти никоя страна в света не осъществява сама 100% от хранителните си нужди.

Хората искат евтина, но качествена храна, евтини, но маркови дрехи, всички искат, искат, искат. Каква качествена храна, след като за да има все повече тя се отглежда по възможно най-неестественият начин. Какви маркови дрехи след като всичките се произвеждат или в Индия, или в Китай, или в някоя северноафриканска държава конкурираща цените и в България и в Румъния. На етикетите и в Гермаия и във Франция пише Made in France, Made in Germany, Made in EU… Само че колко от вас познават европейското легално право да лепнеш местен етикет на стоката си, ако тя е претърпяла поне една процедура на място? Така например, достатъчно е за един чифт обувки, катарамите да бъдат сложени в Италия, нищо че останалото е произведено в Пакистан, за да им се лепне етикет Made in Italy. Така например на хималайската сол, която със сигурност не е копана тук, пише - Made in France ?!?!?!

Май е по добре да се обличаме с фалшиментоси от Турция, поне е най-близко = локален пазар.

А ако някой се сети, че в България също се произвеждаше. И сега се произвежда. Не колкото преди, но има. Имаме прекрасни стоки. Вярно, не всички, не навсякъде, но с малко търсене се получава. И не говоря само за храна и дрехи.

За едно се радвам. Може да прозвучи странно, но съм благодарна и за петте века робство, и за 45 години комунизъм, и за 25 години държавна демократична корупция. Или както е казала поговорката – “Всяко зло за добро”! Не е било лесно, но когато виждам какво ни е било избегнато чрез тези насилствени начини от “прогреса” на цивилизацията, си викам – може би е имало защо. Да, няма инвеститори в България – още по добре. От сума ти време се опитвам да докажа, че инвеститорите наливат пари единствено и само в собствените си джобове и ничии други, но за сметка на това пък унищожават всичко по пътя си – природа, здраве, работни места, здрава и силна местна икономика.

Друго заключение – във всеки един от горепосочените случай се вижда че правителството на държавата под въпрос е в кюпа. Те са явни съучастници на случващото се и всичко това минава под графата – стимулиране на икономиката. Докога ще се стимулираме? Не рискуваме ли от свръхстимулация да ни изгърмят лампичките? Нима връзката между гоненето на ниските цени, угояването на мултинационалните компании все повече и повече, за сметка на масовото обедняване на населението навсякъде по света не е очевидна?

Но в търсене на по-ниската цена, дали скоро животите ни няма да станат нискотарифни? Май те вече са! 

Истината не е в цената, а в логиката. Нито едната екстремност, нито другата са приемливи варианти. Истината е завръщането към корените на нещата, към извора. Не можем просто да изберем ниски цени или високи цени и да си мислим, че нещо сме направили по въпроса. Една прогнила греда не може да бъде одялкана и облепена. Тя трябва да се смени изцяло.

Когато си опарим ръката, не я пъхаме още повече в печката, а я дърпаме назад. Време е да отстъпим крачка назд докато все още има отворени вратички. Време е да се върнем към бавното, но щастливо, разумно, справедливо и съобразено с природата производство, докато природата все още не е тотално рухнала. Но това трябва да стане сега, веднага. Секундите са отброени!

Щастлив ден

Смелата овца