Какво се случи със смелата овца, или училището на живота !

Здравейте всички мои любми земни същества (било то почитатели, просто читатели, а и дори противници)! Вярно, последната ми статия е от октомви миналата година. От тогава много вода изтече и доста неща се случиха. Получих много запитвания, много писма и коментари които имах чак днес времето да погледна, прочета и пусна за публикация. Безкрайно благодаря на всички ви за подкрепата, милите думи, въпросите, интереса и забележките. На писмата публикувани директно в пощата ми се опитах да отговоря възможно най-пълно и бързо, колкото до коментарите в блога, наистина не бях влизала, дори и за един поглед, още от миналата година, затова ще се опитам сега, доколкото физическото време ми го позволява да седна и да отговоря на всеки. Ще е нужно време, но по-добре късно отколкото никога, нали J J J

Ето и кратък разбор на събитията:

Най-кратко казано в края на миналата година започнах да си задавам твърде сериозни житейско-блогови въпроси от сорта на: “Защо пиша? Дали да продължавам по същият начин или не? Е ли това осъзнаване равносилно на самонавиване срещу съществуващите системи?” Да не говорим пък, че от статиите ми с чисто лични размисли и наблюдения се получиха лавинообразни реакции (редовно негативни) с нападки как мога да си позволявам да говоря така или пък не, отсъждайки какъв или не е погледът и подходът ми... Както и да е, аз не се впрягам от подобни неща и общо взето погледът ми към живота е като на кучетата (нищо че съм овца) – “помириши го, ако не е приятел, ако не става за ядене, нито за е..не, препикай го”. Обаче това ме доведе на момент за размисъл и самооценка. Самооценката и равносметките са особенно важни в живота, препоръчвам всекиму поне два пъти годишно J ! Моят размисъл бе в насока – дали да се занимавам още с човъркане в геополитическата помия, военни, явни и скрити конфликти или да се концентрирам по-скоро над собственото си равновесие и осъзнаване. И понеже животът и висшите същества си знаят работата – получих знак. Хард дискът на компютъра сдаде багажа, тотално и окончателно. Загубих не само всичкия си снимков материал, статии, материали за бъдещи публикации, но и над 3 години спомени... Както и да е! Приех го като знак и теглих четрата.

В същият този момент се случи още едно невероятно събитие. Понеже така или иначе бях в процес на равносметка, реших да не правя компромиси и се научих да казвам “не” на неща които не ме удовлетворяват. Реших да се доверя на съдбата и напуснах работата си която не ме задоволяваше. Една сутрин, телефонът звънна. Мислех, че е фирмата във връзка с уреждане на последните формалности. Оказа се, че е ловец на глави (това пък за пръв път ми се случваше), който директно ми предложи позиция за която до този ден не си и представях че бих могла да кандидатствам...

И от тогава тичам като пъргава овца по всички фронтове...

Пак по същото време живият живот ме повика – приятелите ми имаха нужда от мен, семейството също. Направих доста пътувания...

Сега не съм по малко заета, но пак получих знаци, този път сочещи че трябва да седна и с нов поглед да продължа да пиша.

Единственото постоянно нещо в живота е промяната!

От години едно просветено същество ми казваше: “не се противопоставяй на нещата, приеми ги и бъди равна като вода в езеро”; “- Как да бъда равна като тови е такъв, а оня онакъв? Как да бъда равна като се случват толкова неща, а хората нищо не виждат или им е все едно? Как да бъда равна като въте в мен всичко бушува?”

Животът ме застави да се науча да бъда равна.

Последните 5/6 месеца бяха едни от най-интензивните житейски курсове които съм карала някога.

Новата ми работа е прекрасна. Работя точно това което бях тайно желала от години, с хора от целия свят, в невероятно обкръжение. Но, винаги има едно но... Попаднах в екип с един егоцентричен глупак и една “директорка” китайка които буквално ме подлудяваха. Отивах на работа с усмивка и после се появяваха и те. Него започнах да го наричам с нежното име “плазмодий”, дотакава степен бе тъп, егоистичен и егоцентричен, а с нея избягвах да говоря, така или иначе всичките теми се свеждаха до това каква супер скъпа маркова чанта трябва да си купи или какъв крем за лице да ползва, освен това с китайския акцент половината от нещата не разбирах, освен в дните в които открито ме заплашваше. Постепенно започнах да нося мизериите си вкъщи. прекарах и няколко нощи с прегряващ от размисли мозък. Беше обременяващо и за мен и за другите, докато не се замилих над това което сама проповядвах:

В света живеят над 7 милиярда човешки същества – не оставяй само едно от тях да ти разсипе деня.

На работа винаги бях с усмивка, независимо какво се случваше, вътре обаче бушуваха урагани. Докато един ден не си казах “край” и започнах едно древно упражнение на племената от Тайти, помагащо за изчистване на грешни памети и кармични връзки. Практиката се казва О’опонопоно и е безкрайно елементарна. Съдържа се само в 4 фрази – “Извинявай! Прости ми! Благодаря! Обичам те!” Те са насочени към самия себе си и помагат наподсъзнателно ниво да си простим и да се отървем от нещата в отношенията ни които ни обременяват. (ще намеря време да напиша по-подробно за тази техника, наистина е невероятна).

Та продължих да ходя на работа пак с усмивка, като в момента в който се появеше и най-малкото облаче на раздразнение, започвах да въртя в главата си като надраскана грамофона плоча - “Извинявай! Прости ми! Благодаря! Обичам те!”. Подейства като магическо заклинание. Нещата се изгладиха. Научих се да бъда равна. След няма и 2 месеца, договорът на плазмодия бе прекратен. На китайката вече дори и не обръщам внимание. Колегите, които явно от години я знаят каква е, започнаха да ме питат дали не ми е трудно с нея. После, като видяха че не реагирам и че не се оплаквам, едва ли не се възхитиха от това което взеха за стоицизъм. Истината е, че вече наистина не ми пука. Оставям другите с техните вътрешни проблеми и бесове. В крайна сметка това срещу което някой роптае е негов вътрешен проблем, а не този на отсрещната страна. Затова и животът ни праща дразнители, за да разберем, ако успеем, да открием връзката която ни свързва, да разбием коварния кръг и да се излекуваме от тази си зависимост. Човек попада на шантави/токсични/използвачи/предатели докато не разбере защо. Именно тези връзки лекува практиката О’опонопоно.

Преди няколко дена дочух, че ще ми сменят екипа. Странното е, че това вече не ми е нито нужно, нито належащо.

Научих се да казвам “Благодаря”. 

Имаш нужда от причина за да си благодарен?
Проверь пулсът си!

Не на хората, това вече го знаем. На живота! Всеки ден. Дори за най-малкото нещо. Излизам от вкъщи рано, по тъмно. В главата ми се върти песен. Пускам радиото в колата – тя е. “Благодаря”. Светофарите се нанизват в зелена вълна, точно когато бързам - “Благодаря”. Навън е слънце, мирише на цветя, чувам дори птичките - “Благодаря”. Имам необичайна среща с човек от другата страна на глобуса и прекарваме час в разговор по тема която ме вълнува но не съм и мислила че ще говоря с някой на живо - “Благодаря”.

Знаете ли кое е най-магическото във всичко това?

Колкото повече казваме благодаря на живота (ангелите, висшето си същество, близките ни духове на умрели...) толкова повече ни се дават причини за които да имаме да благодарим!

Започва се с малките неща, паркомясто в препълнена улица 10 минути преди работа, късметлийско съчетание на събитията от деня така че всичко е като прекрасно организиран график, обаждане от човек за когото мислим а сме нямали време, усмивка от случаен пешеходец...

При мен се започна така и после, постепенно започнаха и по странни събития. Започнах съвсем случайно (знаете ми мнението за случайностите, но наистина не съм ги търсила) да срещам хора, които да се интересуват от същите теми като мен. Говорих един ден с една клиентка, гъркиня. Разказа ми животът си, после стана, прегърна ме, каза че съм и помогнала и че имам невероятна енергия. Реално нищо не бях направила. После се случи така, че почти всяка седмица идваха хора, все различни, на различни възрасти, с различни религии, възраст и пол, от различни места по света и всеки един ми говореше за енергията, за вибрациите, за усмивката, за излъчването... работя на място където това би било последната тема на разговор. Не афиширам открито вярванията си и не говоря за това че имам блог и за какво става на въпрос. Темите публикувани тук дори не споделям в директен разговор освен ако не е с вече позната от мен овчица. Започнаха да идват хора, които не познавам отпреди и да ми правят подаръци. С един от тях си бях казала само едно “здравей”. После беше прекарал около 20 минути с друга колежка. Малко по-късно се върна обратно, дойде при мен и каза, че нищо че не ме познавал, бил усетил че съм изпълнена с положителна енергия и искал да ми остави нещо за да го запомня.

Чудесата съществуват! При мен те се случват всеки ден! Благодаря!

Трудно ми е с малко думи да преразкажа всичко което се случи последните месеци, а искам да го споделя с вас, защото е невероятно.

Не е лесно да обясня как се става “равен”, как се прекратява с порочния кръг на гнева и нервите, не е лесно да обясня ка може всеки ден човек да се събужда с усмивка и по пътя до работата си да е изкрещал поне 10 пъти щастливо “благодаря” за всичко, било то добро или не съвсем, не е очевидно да се разкаже как може да се живее с вяра в утрешния ден, като същевременно не разполагаш с никаква информация. Как да мога да кажа на някого “Не знам какво ще се случи и не се притеснявам ни най-малко защото вярвам сляпо във висшето си Аз”. Сега го пиша и не ми пука, отдавна казвам на всички че не плащам данък обществено мнение и това никога няма да се случи. Смела, луда или свободна – за мен това са синоними!

 Дерзайте! Завърнах се по свежите пасища на свободната реч! Пак ще си говорим/четем!

Щастлив ден на всички ви! Обичам ви!

П.С. Пак да си кажа – пиша бързо, с френска клавиатура по запомнени наизуст бутони  и с грешки! Моля за извинение! И аз безкрайно се дразня от правописни грешки, да не говорим пък за други, но в един момент трябва да се направи избор – статия или не?! Защото ако я забавя и я препроверя 10 пъти може и да не стигне до екрана...

Има смели овчици от вас които предложиха помощ – казвам ДА! Ако има желаещи да пишат, споделят материали и да публикуват тук – моля заповядайте. Ще бъде публикувано под ваше име/псевдоним или със съответния линк. Ще ми е полезно и ако някои от вас имат информация и споделят с питащите. Най-са ми трудни въпросите от рода на ”от къде да си купя...” – както вече съм писала – живея в чужбина, обикновенно поръчвам от чужди сайтове или купувам тук на място. Доколкото мога ще ви помогна, но понякога за мен това отнема повече търсене, отколкото ако седнете сами и проверите в интернет! Споделяйте помежду си, говорете, обменяйте хитринки и информации. Смелата овца съвсем не е всезнаеща а и ще се радвам да науча нещо и от вас. Нека този блог е място за обмяна и споделяне. Мястото за коментари е ваше, използвайте го!