Пет нови континента... от пластмаса

Ето и още една причина за да спрем веднъж завинаги с използването на пластмасовите изделия:

В момента в който пиша тези редове, в световния океан има 5 огромни пластмасови « континента » които са в плен на океанските течения. Заемащи всеки един от тях площ между 1,5 и 3,5 милиона км2. 

Пет пластмасови континента. Стрелките показват завихрянето на морските течения, кафявите кръгове - приблизителното положение на тези боклуци в океаните

Тук давам кратка синтеза на по-горното видео с няколко мои вметки (не можах да се сдържа, пуристите да ме извиняват). Оказва се че :

• -       тези пластмасови площи са на минимум 1000 км от всякакъв бряг
• -       те са « заклещени » в световните океански въртения в северния и в южния Тих океан, в Атлантическия океан – северно и южно полукълбо, в Индииския океан
• -       за една найлонова торбичка са необходими 20 години за да се разгради, а за една бутилка – над 450 години
• -       според официалните агенции (там цифрите винаги са под специално наблюдение, за да не би да предизвикат нечие безсънние; а статистиките се извършват основно в така наречените “цивилизовани” страни), тези боклуци предизвикват всяка година смъртта на над 1 000 000 птици и над 100 000 морски бозайника; за рибите дори и не се говори – там равносметката след човешките действия е катастрофална – световният океан е празен. До десетина години повече от 80% от морските видове ще са безследно изчезнали ако се продължава с темпото на сегашната експлоатация (за това подробно в друга статия).

• -       едва през 2009 година започват някакви наченки на търсене на решение, като реално такова нито е намерено, нито е предложено (пропускам историите с архитектурни кабинети искащи да ги превърнат в енергийно независими жилищни площи!!! фантазиите свързани с печалби винаги звучат прекрасно на първо разглеждане) 
• -       тяхното почистване би било трудно и трудоемко
• -       някои от пластмасите са с изключително малки размери (рибите се хранят с тях), т.е. мрежите не са достатъчни, необходим е и огромен човешки потенциал от професионални водолази;
• -       покритите площи са навътре в океанските води, тоест, необходими са големи технически и финансови средства, както и изразходването на невероятно много енергия (разбирайте основно – петрол)!!!
• -       инструментите и мрежите способни да почистят тези площи твърде вероятно ще нарушат (да не кажем със сигурност) от своя страна равновесието в световната океанска флора и фауна
• -       естествено намереното решение не трябва да е по-унищожително от самия проблем
• -       не на последно място - абсолютно никое правителство не желае да поеме отговорност – тези площи се намират в по-голямата си част извън териториални и правителствени води (естествено, не говорим за залежи на злато и петрол, там всеки би намерил начин да участва, ако ли не, пръв да бодне знамето си)

Ето сега и предложение (не е мое, но съм за и с отговорност, че това което става е грешка на всички ни) за свят без боклуци:

Това че не виждаме тези боклуци, не означава че те не съществуват и че не са опасни; не забравяйте, че всичко в природата е кръговрат.

Престанете да мислите, че всичко което се случва по света е дело и задължение на другите. Вие сте тези които решават кое за вас е правилно и кое не! 

Ако още не сте разбрали никое правителство не взима решения, никое, те просто са там където са и това е всичко! 

Не чакайте да се наложи да плащате за боклуците си (чрез такси, по-големи данъци смет, карбонени такси, разсипано здраве и много други) за да ги премахнете от живота си.

От вас зависи дали ще предпочетете лесното и удобното (ежедневно ползване на пластмасови изделия - достатъчно е да погледнете в пазарските си чанти) или по-трудоемкото (не е сигурно) решение да заживеете без да оставяте следа след себе си в природата.

Затова и започнах статиите и живота без боклук и без пилеене.

Ето и самото решение:

Замислете се как са живеели вашите баби когато не е имало нито супермаркети, нито найлонови торбички, нито пластмасови кутии и бутилки.

• Едно време имаше съдинки за храна, стъклени шишета и буркани, платнени торбички.
• Когато се ходеше на пазар всеки си носеше торбата (дори и шишетата и бурканите)
• Всяко нещо се използваше "до дупка" или се поправяше за да му се удължи живота

Не е нито срамно, нито неудобно, нито отнема повече време. 
Да живееш с природата не е стъпка назад, а начин да осигуриш бъдещето на децата си по най-добрия начин!
Когато искаме и търсим - решения има!

Ето и моите допълнителни торбички в които на пазара си слагам всички сухи продукти.

Ушити от стар чаршаф за 2 мин и потопени в горещ "чай" от няколко остаряли чаени торбички за да придобият този чуден природен цвят

Допълнителна информация: уикипедия на англ.; National Geogrphic на англ. 

Щастлив ден 

Смелата овца