Страхът и въшките

Преди доста време четох за едно научно изследване, което служи за показен пример на всички гурута на Невро-Лингвистичното Програмиране (НЛП / PNL), въпреки че първоначалната идея на учените вероятно е била далече от направените изводи. Както и да е, сега и аз ще ползвам този пример, защото е изключително показателен за начинът ни на виждане на света.

Експериметът е прост: учените с белите престилки слагат няколко въшки в едно стъкло петри и както може да се предположи, всичките наскачат навън. Просто защото това е в природата им и те скачат също както са скачали техните баби, техните родители, техните пра-, пра-, пра- прабаби и се оказва че техните деца и внуци (на същите тези лабораторни въшки) скачат по същия този щастлив начин. Опитът обаче продължава... След определен момент скачане, учените им слагат похлупака. Естествено въшките започват да си тряскат главите и вероятно ги боли защото се самонаучават (самопрограмират) да скачат по-ниско отколкото е нивото на похлупака. Но, учените с бели престилки не приключват до тук. Те махат стъкления капак и... нищо не се случва. Въшките скачат, но не излизат от купата, въпреки че няма похлупак и въпреки че техните възможности на скачачи далече надминават височината която трябва да преминат за да излезат. Сега възможностите на въшките са намалени от тяхното собствено препрограмиране и базирайки се на минало изживяване, нямащо нищо общо с настоящето. Естествено, учените отново не се спират до тук – те проверяват какво е поведението на следващите поколения въшки. Както може да се предположи, в тях вече е заложена “мисълта” (програмата), че скачане на високо няма да има. И това въпреки че предишният опит не е техния и не е вече валиден...

Тази история, наричам я така, защото ми звучи почти като притча за живота, си я припомням всеки път когато се каня да направя някоя по-значителна крачка. И досега – о невероятие! Стъкения похлупак винаги е бил махнат!

Наскоро научих как се казва това – доверие във Висшето си Аз!

Човешкият живот е изпълнен със страхове и питания. И за всеки един от нас те се еднакво важни и значими - Ще имам ли какво да ям утре? Ще ми стигнат ли парите този месец? Ще

намеря ли някой ден сродната си душа? Ще успея ли да си намеря работа? Ще забременея ли? Ще успея ли да стигна навреме за важното си събрание без да ме уволнят? Ще успея ли да поправя покрива преди да завали? Да тръгна ли по пътя който искам, въпреки че е пълен с неизвестности? ...

Страхът до такава степен е изпълнил живота ни, че никой (или поне в 90%) в наши дни не смее да пусне клона за да се понесе по течението. Както са казали мъдрите – когато няма желание, всяко нещо е повод за извинение.

Вероятно сте виждали, чували, били участници в някое от тези житейски случки когато накой усилено търси нещо в живота си. Жена която много иска да забременее или да си намери мъж, мъж който много иска да успее в някоя дейност... примерите са много. Но само когато те се оставят да бъдат водени по течението без страх и питания – това което искат най-много се случва, точно когато са забравили че го искат.

Страхът от утрешния ден ни блокира като въшки не знаещи да скачат. А всички знаем и можем, стига да си спомним.

Не съм нито учител, нито гуру, нито откривател! Просто една свободна овца която експириментира със себе си и от немай къде го разказва. Не вярвам в определения, етикети, мистични течения, религии. Вярвам в себе си и във Висшето си Аз. Това е този невидим “водач” който ви изпраща сънищата и ви насочва чрез знаци, съвпадения или това което наричаме “щастиви случайности” и късмет. Трябва просто да се научим (да си спомним) да чуваме, виждаме и интерпретираме знаците. Не случайно всички религии и мистични течения говорят за тези знаци – те наистина съществуват, но интерпретацията трябва да идва от всеки един от нас, лично и поединично, защото те са интимни и индивидуални, защото са дадени лично на нас от Висшето Аз (това което някои наричат Ангел пазител, съзнание, подсъзнание...). Когато се доверим на себе си (Висшето си Аз), а не на страха, животът някак си неочаквано ни поднася точно това от което имаме нужда. Не по малко, не повече, точно колкото ни трябва.

Намерих тук една изключително вярна за живота притча, която направо копирам за по-лесно четене:

Крайности 

Старши Ангел гледа строго подчинения си и му заповядва:

- Докладвай накратко.

- Жив е. Ходи на работа. Надява се.

- На какво?

- Трудно е да се каже. На два пъти му показвах щастлив сън, но не вижда. Казва, че се уморява на работа.

- А как е на работа?

- Като при всички. Началник. Суета. Пушене. Интриги.

- Строг ли е началникът?

- Ами началник като началник. Като навсякъде. Но не знам защо се бои от него…

- Помогна ли му да се освободи от страховете си?

- Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахвах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Но нищо не помага.

- Симпатична непозната по пътя? На токчета? Ухаеща на смущаващи парфюми?

- Ама, обиждате… Сблъсках ги в метрото един в друг.

- И как е?

- Ами, никак. "Извинете" и пак се задълбава в мислите си.

- А след работа?

- Пазаруване. Телевизор. Измиване на чиниите. Интернет. Сън.

- Счупи ли му телевизора?

- Разбира се. Но той си купи нов…

- Изключва ли му интернета?

- Пет дни поред. Но той започна да остава на работа. До късно вечер.

- Така. А през почивните дни?

- Спи до обяд. Чисти и подрежда. Вечер – с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или компютъра.

- А тя?

- Съвсем е близко. През три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време.

- Сблъска ли ги на опашката?

- Да, разбира се. И извън инструкциите – и на автобусната спирка, през почивните дни.

- Провери ли им линиите на съдбата?

 - Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!

- Празни приказки! Къде е списъка със силно действащи средства?

- Ето го, шефе. Грип с висока температура и повръщане. Изкълчване, счупване. Катастрофа. Банкрут. Пожар. Безпорядък на улицата. Финансова криза. Гражданска война.

- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Избери едно от списъка и изпълнявай.

- Слушам! Ще бъде направено!

А редовият ангел си мисли: „Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог… а сега се налага да прибягвам до крайности…“

 <<<<>>>>

Бих казала само : О, колко истина на толкова малко място

Притчите ни се разказват, както на малките деца приказките, с цел да видим скрития смисъл. Но докато децата вярват на приказките (които между другото са истински истории), ние понеже сме възрастни, цъкваме с език, лепваме го на виртуалните си стени и го пускаме в пространството...

Леко мисловно храносмилане!

 Забележка: в сайтът от който взех тази притча има невероятно много други истински и красиви истории – давам ви директна връзка тук  

Щастлив ден

Смелата овца