Брутно въртешно щастие – Бутан, в страната на искрено щастливите хора

Преди време в “предишня” си живот бях попаднала на някаква статия от този тип: Бутан – индекс за вътрешно брутно щастие и тн. В интерес на истината от едното влязло, от другото излязло. Но понеже нищо в живота не е случайно, пак се натъкнах на темата. Този път с друг поглед, с други разбирания. Първо прочетох, после видях, след това започнах и целенасочени търсения. Това което открих е равносилно на Земния рай или Утопия. Дори и не бях предполагала, че това което констатирах точно в този момент е материализацията на всичките ми виждания и желания за чист живот...

Подарявам ви това виртуално пътуване! Приятни изживявания :)

Предистория:

Днешен Бутан, или предишното царство Бутан, намиращо се заклещено на сконовете на Хималаите между Индия и Китай (през девет планини в десета), е около 2,5 пъти по-малко от България (47 000 км2) и там живеят щастливо малко повече от 700 000 души. 

Ще започна с историята на Бутан, за да се види как мечтата на един щастливец слушащ сърцето си и хората се превръща в реалност. Тук говоря за 4тия цар, както го наричат жителите на Бутан.

Четвъртият цар 

Името му е трудно произносимо – Жигме Сингие Уангчук – но когато бива официално обявен цар на Бутан през 1953 г., след дълги исторически конфликти, дразги, боеве и налози от страна на друг, включително Обединеното Кралство, той променя коренно нещата.

На само 17 години, той решава че предлаганото досега като политика не е достойно и добро, хваща торбичката си за да обиколи страната си и се среща с жителите. Същевременно се запознава и с политиките на другите страни по света и решава че тичането след богатствата в ущърб на хората не е  решение. От разговори и идеи, събрани директно от народа, той основава “новата парадигма” – режим носен от 4 основни  подпирни колони:

–      защита на природата и природните ресурси
–      запазването и разпространението на бутанската култура
–      доброто управление
–      отговорно и с дълготрайна насоченост икономическо развитие

цар на сърцата

Същият този цар създава най-основната мярка за успешно управленческо действие – БВЩ или така наречения индекс за Брутно Вътрешно Щастие.

Това е единствената страна в Света мереща успехите си не с вътрешен продукт, не с банкови индекси, а с реалното всекидневно щастие на жителите си... 

То е отмервано с въпросници на всеки 4 години (не пред избори, реализирани от представители по домовете в продължение на около 5 месеца).

Въпросниците са с 244 въпроса, разпределени в 9 основни области, на базата на индекса за БВЩ. Психологическо благоденствие (чувстват ли се щастливи), здраве, образование, разпределението на времето, културното богатство и разнообразие, доброто управление, жизнеността на общностите, екологичното разнообразие и стандарт на живот.

Един от въпросите (това особенно ме впечатли) беше – “ако утре сте болен, колко хора могат да дойдат да ви помогнат?” 

Човекът отговори - повече от 20! Чак тръпки ме побиват! 

Ако вие утре сте болни, колко хора могат да дойдат да ви помогнат?

Анкетиращите споделят че когато обикалят по селата, хората които срещат имат точно толкова средства колкото да успяват да се изхранват те и семейството им, но те не са нещастни (нито напушени – това в кръга на майтапа). Според анкетата от 2010 – 55% от населението са напълно щастливи, а незадоволените са 11%!

Анкетиращите отиват на местен фестивал където са събрани
жителите на склоновете. Всички носят традиционните носии

Тогавашния 4ти цар обявява публично че индекса за вътрешно брутно щастие е по-важен от брутния вътрешен продукт и изнася цялата програма въм благоденствието на населението, след което слиза от трона, оставя си короната и казва че народът му е свободен да избира... Той оствя страната на първородния си син, който организира първите демократични избори на страната.

Девизът на Бутан е: “Една нация, един народ!”

Ето и моето преоткриване на това прекрасно място, чрез няколко конкретни примера от това което научих.

 

Това може да се стори "първобитно", но факт е че е по-доброто
решение - тракторите и химиите наплъстяват земята, изсушават я
и умътрвяват организмите в нея, което при големи дъждове не позволява
оттичането на водата - предпоставка №1 за наводнения!

Селско стопанство и природозащита

Целта на правителството е производството в страната да е на 100% био до 2020. (тук като добавка – в Китай и Индия - двете съседки, националното производство е зависимо от химикалите и ГМО, всяка година милиони хора умират само в тези 2 страни заради спекулативните методи на световните агро-концерни, виж пример в статията с пчелите ). Преди няколко години бутанското правителство събира и изпраща в Швейцария всички пестициди и химически торове за да бъдат унищожени.

От друга страна, държавата раздава чисти био семена и разсади на желаещите да се занимават с това, създава прекупвателни станции и регулира вътрешния пазар така че производителите да могат да живеят спокойно от дейността си. Създават се малки местни кооперации, които извозват всяка седмица продукцията до близките градове. Селяните са доволни защото няма нужда да возят и продават продуктите сами, а и няма спекулации с цени и прекупвачи. Когато ги питат какво е за тях брутното национално щастие, те отговарят:

“да мога да помогна на другите с това което имам и те да ми помогнат с това което имат, това е щастието!”

 

сборен пункт за селската продукция

Бутан е единствената страна в света с положителен въглероден отпечатък върху природата – изпуснатия кислород от горите е с 4 пъти по-висока стойност от натрупаните замърсяващи газове с парников ефект.

Правителството е поело ангажимент към опазването на природата и спазва стриктно тези насоки. Според конституцията поне 60% от националната територия трябва да е покрита с гори. Рязането на дърва е регулирано със закон. Всяка местност си има шеф (нещо като кмет) които разрешава или не сеча, според нуждите и възможностите на горите. Кипарисите и орехите са защитени от сеч. За строежа и ремонта на къщи, всяко семейство разполага с квота - брой дървета (борови). Има определени видове за огрев (там разрешителното е автоматично) и други за строежи. Там знаят, че дърветата са тези които регулират подпочвените води, състоянието на почвата, те спомагат да се избегнат наводнения и замиране на обработваеми площи (ето нова тема за медитация).

По високите части на Хималая, държавното управление е наредило построяването на сушилни и събирателни пунктове и всички семейства в северната част на страната се прехранват освен от земеделие и от събиране на билки. Правителствения представител отговарящ за дейността ги познава лично, всяка година ги посещава за по няколко седмици и следи периодите на растеж и беритба на билките. Всяко семейство отговаря за определен вид билка. Те са обучени от специални програми в тяхното събиране, съхранение и сушене, а някои дори и в градинско отглеждане на медицинските видове. Затова планините са защитени от посетители и нелегални беритби.

Огромна част от билките се изнасят за останалия свят, включително и в страни като Швейцария, Щатите и Канада.

Образование

Децата са подготвяни от малки да стават бъдещите “посланници на промяната”. Там в тази така наречена “недоразвита” държава, децата започват изучаването на английски от 5/6 годишна възраст и всички в страната са дуезични.

В училищата деня започва с медитация която те наричат “изчеткване на мозъка”, сеансите се водят от самите деца (както едно време – дежурните по дъска). Директорката на училището обяснява предимствата и за децата и за образователния процес, за паметта, за спокойствието и бързото им напредване. Тази медитация (mindfull – на пълно съзнание) се прави с цел “изчеткването” на мозъците от свръх-стимулантите които ни/ги обкръжават като телевизия, екрани, реклами...

В едно тест-училище от 2010 година се практикува програма която вече е предложена и за всички останали в страната. 

Програмата се казва DFC - Design for Change (Проект за промяна) и тя включва 4 основни процеса 

– почувствай, представи си, действай и сподели.

Те се състоят в следното – първо се намира проблема, след това се представят възможни решения, преценяват се и се действа адекватно. Накрая получените резултати се споделят с останалите за да могат те да послужат и на други и да ги вдъхновят от своя страна. 

Детето представящо програмата на английски казва накрая:

“Ние ставаме промяната която искаме да видим в света!”

Една от първите промени решени в това училище е да се каже Стоп на индустриалните продукти в опаковки. Там децата се учат как да не си купуват и да не ядат чипс. (тази страна определено ми става все по-любима). Там са си определили ден за индустриални храни – срядата, така желаещите да поглъщат подобни неща са задоволени, но имайки все пак още 4 дена в семицата със здравословна храна, а останалите живеят без отпадъците им.

В Бутан учат децата и родителите им да купуват храна от местните производители което осигурява, освен други предимства, и бъдещето на тамошните селскостопански работници.

Директорката на училището казва: “ние се надяваме че всеки един ден ще е щастлив и това зависи единствено и само от нас” (ох, защо не съм се родила в Бутан?)

Децата се учат как сами да отглеждат собствена био-градинкка със зеленчуци които ядат всеки ден. Също така на тях им се преподават знания необходими във всекидневния живот. Те се учат че няма под- професии и че астието не зависи от професионалното издигане.

 

Молитвени камбани за здраве

Медицина

Там здравеопазването е безплатно за всички. Но като казвам безплатно – то е на 100%. Не като в някои страни в Европа където е “безплатно”, но при положение че си плащаш осигуровките (или работодателя или социалните помощи) и че не надвишаваш квотите. Там няма нито застрахователи, нито осигуровки, нищо...

В столицата им Тимфу има 2 болници. Едната е с традиционна “древна” медицина, където практикуващят дунгзо (тамошното име за лечител) лекува чрез уравновесяване на енергиите, билки или със “златната игла” (вид акупунктура с нагорещена игла). Там човекът е основният фактор влияещ на излекуването. 

На една жена страдаща от подути глезени и ставни болки бе “предписано” първо да спре месо и алкохол за една седмица. Тоест или тя участва съзнателно в излекуването си, или не успява да се изцери...  (вместо както е в съвременната медицина – да се лекуват симптомите с хапчета до припадък, без да се премахнат основните причинители, дори няма да споменавам какво е нивото на хранене в болниците)

Другата болница е със специалисти от двете сфери – съвременна медицина и традиционна, които съжителстват равновесно. Когато едните не могат да решат един проблем, изпращат пациента при другите. Но първоначално хората сами избират къде и как искат да бъдат лекувани.

Туризъм

Тамошен карнавал

Поддържането и спазването на традициите привлича все повече туристи които от 300 през 1974 са станали 105 000 през 2012. И това независимо от факта че за да бъде предпазена страната от рушене, замърсяване и свръх-строителство, броя на хотелите и хотелските стаи е ограничен. 

Всеки един външен турист трябва да плати по 250 долара на ден престой (това е като такса всичко общо), от които ¼ служат за финансиране на образованието и медицината (затова е безплатно!).  

Достъпът до склоновете на Хималая е забранен за разходки и алпинизъм от 1995. Първо заради планинските опасности които самите бутанци смятат че са дело на лоши духове, а трудния достъп до склоновете усложнява евентуални спасителни акции. После заради билките които са считани за национално богатство. После заради замърсяването и за да бъдат предпазени (от смачкване, беритба, нелегален износ) някои редки видове растения, срещани единствено и само там. Правителството и населението считат природата си за оазис в който трябва да се живее в хармония.

Правителството е назначило туристическа политика наречена “висока добавена стойност” и минимален отпечатък (човешки). Там във високите части няма пътища, те са труднодостъпни за хеликоптери и други превозни средства, преходите се правят с мулета, а над 4000м с планински якове, пригодени към разредения планински въздух.

Де да можеше и в България да бъде отъждествен така този природен потенциал, а не с бетон и пияни туристи...

Всекидневие

Първият министър на Бутан произвежда собствените си плодове и зеленчуци. Той казва, че това е нещото което би искал да види навсякъде в страната. Защото колкото по-близо до мястото на живот е произведена храната, толкова по-малко е отделянето на въглероден двуокис, разходите, използваната енергия (горива или друга) и замърсяването от дългите превози...

Бифшият пръв министър с традиционна носия и лък

Националният спорт на Бутан е стрелянето с лък. То в известен смисъл символизира националната политика – целене на бъдещите желания за страната с точно и ясно представени насоки. Първият министър споделя че там желанието на хората е точно обратното на това в развитите страни, където е гонене на време и финансови цели. В Бутан хората отказват да погубвт природата и здравето си в гонене на непрекъснат растеж (а и в интерес на истината, такова нещо като постоянен положителен растеж е още по-голяма утопия от живот извън матрицата).

Хората са дълбоко свързани с традициите си и когато им предлагат инсталацията на първия светофар в столицата, те групово отказват. И до ден днешен един полицай седи и регулира трафика.

на общ празник

Четвъртият цар обявява за задължително носенето на националната носия на публични места. Така че учениците, министърите, полицаите и други всеки ден уважават тази традиция която пък от своя страна безкрайно се харесва на туристите.

В Бутан се отричат меркантилните натиски на международните компании, като например целенасоченото програмирано състаряване на ел. уредите и други от сорта на – “всеки апарат с различно зарядно устройство и неоткриваеми части за подмяна”, така че дори в самолетите които водят до там, буксата за зареждане е универсална.

Хората там вярват напълно и изцяло в мисията си и канят дори останалите посетители на страната да се присъединят към начина им на живот. От 2008 БВЩ е вписано в конституцията на Бутан.

Традиции се спазват не само с традиционните облекла, а и с начините и материалите за строеж.

Търговия и фирмен живот

Страната не е член на МТО (международната търговска асоциация), но независимо от това те са световен износител на билки.

По улиците са забранени рекламните пана и афиши и някак си пейзажът е толкова автентичен и изчистен.

За пръв път виждам човек щастлив да каже че е собственик на фирма за събиране на боклуци. И не само това, а той първо учи хората как да правят по-малко боклук. В нашия материален свят това е равносилно на това да си сложиш сам прът в колелата на каручката, но не и там. Този човек (и не само той) казва на хората, че първите принципи са – намали употребата, употреби отново, рециклирай. Това невероятно ми напомня Zero waste движението и Беа Джонсън, което в последствие и ние последвахме. 

Това е поредното за мен доказателство, че когато сам тръгнеш към мечтите си, те се реализират!

традиционна бутанска къща, която леко ми напомня на нашите

В Бутан първото учение, и не само за децата, е че бизнесът трябва да е в полза на природата, обществото и благото на всички. Младите предприемачи там привилигироват “социалната връзка” с визия към развитие на обществото и към основните ценности – защита на природата, планетата, запазване на културните ценности на страната. Това може единствено и само да бъде положително за тях, защото печалбата не може да бъде единствен мотивиращ елемент в създаването на фирми. Когато това което правим има смисъл и цел, то става начин на живот и е обитавано от други ценности освен несъразмерното трупане на капитали за сметка на експлоатацията на човешки труд, продажбата на отрови, целенасоченото нехайство...

Вместо заключение:

Сред всички тези думи и размисли виждам една основна линия – човекът в центъра на природата. В Бутан връзката е осъзната и оценена. Хората там знаят че природните бедствия, конфликтите, заболяванията, войните не са случайни феномени, а резултат от човешката безразсъдност и нехайност. Ние живеем в период на големи промени и на всеобщ хаос. В Бутан наричат това – “планетно неразположение”, на което трябва да бъде обърнато особенно внимание.

Това ще е моята молитва за по-добър свят. Нека всички да заживеем като в Бутан, без мърморене колко идиоти има по белия свят, как никой нищо не прави, как еди какво си... Сигурна съм на 100% че и в Бутан има идиоти, вероятно те са от 11% нещастници. Но далеч по-приятно ми е да погледна планината, да си представя че си “паса” по склоновете на Хималайте, да ми замирише на свежо и да реша че моят свят ще е този!

За по-дълбоко навлизане в темата ето ви два източника - репортаж и филм за билките. Съжалявам, но са на френски, при желание сигурна съм че ще откриете и на други езици... 

Щастлив ден

Смелата овца