Живот без разхищение (Zero waste) - Седмица 2 и 3

Времето минава толкова невероятно бързо, че ако не бях започнала да описвам тук преживелици и мисли, сигурно всичко щеше да ми се струва като едно кълбо с всевъзможни нишки от които виждам само резултата от днес.

Нашите цели не опират само до края на всякакъв замърсяващ боклук, като кутии, кофички, опаковки и пр., желанието ни е да живеем по-близо до природата използвайки само това което ни е НАИСТИНА необходимо, излизайки веднъж завинаги от порочния кръг на притежаването на все повече и все повече вещи.

В тази стая се "диша",
в нея не живеят предмети, а хора

След няколко дни упорито празнене на гардероби и шкафове се започна и с отърваването от тях. Някои бяха раздадени на хора на които влизат в употреба и с наставлението ако някой ден не са им повече необходими да ги предадат по нататък по редицата. Един човек който дойде да вземе играчки за децата си ни донесе дори 1 буркан със сушени гъби които сам бе брал есента. Какво щастие! Този човек не го познаваме, просто бяхме пуснали обява в интернет със заглавието “Дава се на който има нужда”. За нас това беше доказателство че в природата наистина има кръговрат (не само в горските екосистеми). Естествено има и хора които просто дойдоха да вземат каквото им трябва, но наградата винаги е друга. Говоря като вече изпитал човек, а и не само от мое име.

Притеснявай се по-малко за това което
притежаваш
Грижи се повече за това как живееш

Първоначално всичко е равно и после, лека полека, неусетно те обзема едно такова неописуемо чувство на вътрешна радост и енергия. Не защото си дал, а защото тези вещи не са вече в живота ти и съответно в мислите ти. Това е някакъв друг вид свобода която не бях познавала досега. Аз си обяснявам нещата така - всяка вещ е спомен, емоция, свързана с нещо в миналото, жива материална връзка, дори верига, ако свързаните спомени са прекалено силни. Тези вещи дори да сме ги забравили на дъното на някой стар шкаф скрит в мазата носят със себе си своята история и когато отворим шкафа, всичко отново излиза навън. И дори да не им обърнем внимание, те са като скрития 25ти кадър (в забранените реклами) който не отчитаме, но който прониква достатъчно дълбоко в съзнанието да ни каже че силно имаме нужда да изядем една пица например... Сега реално сякаш мозъкът ми е по-свободен, а тялото по-леко. Разговаряйки с мъжа ми, разбирам че и при него усещането е абсолютно същото. Но дори нямам нужда от доказателства, всичко това си личи, целия този изблик на енергия... Дребното (на 7 год), което досега не смееше да се отпусне и всеки път трябваха триста часа увещания за 1 песничка, в последните дни не спря да пее с пълно гърло, да подскача и да се кълчи с музика и без. Сега умножете това еуфорично състояние по 3 и ви е горе долу ясна картинката в къщи.

Само правя една лирическа забежка по детския въпрос – убедена съм че всяко дете е малък по размер възрастен и че не е необходимо нещата да стават насила. Абсолютно всяко дете разбира дори по-добре и от възрастен когато се поставим на негово място и му обясним нещата, оставяйки му свободен избор. Както е казал Ганди: “примерът не е един от начините да поучиш някого, той е единственият”. На нашето дете беше оставен свободният избор да събере играчките с които не играе, да реши кое ще даде на други деца, кое ще продаде и тн. В последствие и следвайки вероятно примера, повече от половината стая беше опразнена. Естествено запази абсолютно всички свои “съкровища”, все пак целта не е да се живее с чувство на неудовлетвореност, а с осъзнаване и свободен избор.

Това "чудо" - тук вече изпразнено повече от
половината, отиде вече да радва други хора

Като по някаква “щастлива случайност” втората седмица, възползвайки се от новоосвободилото се време за разходки, попаднахме на един плакат за бъдеща разпродажба на дрехи. Веднага в къщи се записах и неделята всички заедно закарахме дрехите. Същият ден пуснах за продажба и гардероба, които “отлетя” тъй де се каже веднага. След като няма дрехи – няма нужда и от гардероб, нали? И пак в серията “щастлива случайност” – пак тогава, разбрах и от съседката ми по щанд за една разпродажба организирана от съседното село за изпразване на мази и тавани. Естествено пак сме първи. Тук отново се връщам към примера. От първата разпродажба на дребосъчко му хареса да играе на живо на магазин и сега вече си е организирал негова разпродажба с още неща които не беше заделил на първо разглеждане. Толкова за отърването от натрупаното.

По въпроса с покупките – както казах и по-рано – пазар! И това не само по екологични причини. В статията за Монсанто, всичко се навързва логически...

Сега си следя кофите за боклук. Внимателно броя, оглеждам. Все още има какво да се направи. От покупките тази седмица имаме само 1 пликче от едни маслини. Пак забравих кутиите! Тюх! Но затова пък вече с гордост – нито 1 найлонова торбичка1 J имаме и по 1 пластмасово шише на седмица, от млякото (тук те се рециклират, така че принципно не е проблем, но все пак целим пълно откъсване от пластмасата). Преди 3 дена открихме един автоматичен дистрибутор на една ферма, където отиваш със собствено шише или го купуваш празно на място и после наливаш млякото като на бензиностанция. Чак тръпна от нетърпение да пробвам. Ще направя и снимки за показ. Също така, намерихме съвсем наблизо, на няма и 5 км, една био ферма. Кеф! Както се казва, който търси – намира!

Просто, лесно, семпло, удобно
здравословно (без пластмаса)
Какво друго му е нужно на човек?

За останалото писах – домашната паста за зъби е тук-клик. Сега довършваме всички видове други препарати и козметики в пластмасови шишета и за тях ще пиша като им дойде времето.

А да не забравя – копирахме всички дискове (музика и филми), така те си седят на външната памет, а останалото – бам на разпродажбата. 

С книгите, общо взето по същия начин:

–      прочетени и без животоспасяващ интерес – разпродажба
–      прочетени и тук таме с нещо полезно, пак разпродажба, но полезното се снима или преписва във файл в компа
–      силно жизнено-полезни книги (които трябва да се четат и препрочитат), които не са много, се запазват
–      непрочетени, май, май, няма, а ако ще се купуват други, то ще е в електронен вариант

Май толкова засега с организациите. Другото е, че това което казва Беа Джонсън – “изпразни къщата си, за да напълниш живота си” – се оказа напълно вярно. В началото се почудих малко. Сега потвърждавам! На никой вече не му се седи пред телевизор или на диван (дори и него сложихме за продажба). Предните седмици се напълниха от самосебе си. Градинарство, майсторене, ски (дребосъчко вече слаломира сам по големите писти), разходки...

Последна забележка преди да затворя днешната страница – всичко което правим не е по финансови причини, дори до скоро имахме и 4х4, което също продадохме без никакво съжеление. Действията ни са на базата на дълбокото и силно  убеждение че това е правилно и необходимо. Дано този пример послужи за размисъл и на други.

Щастлив ден

Смелата овца