Моята градинка е безценна

Напоследък писах за тъмната страна от света. Дано не съм ви сринала много настроението, но така или иначе, това са неща които трябва да бъдат публично достояние. Сега обаче, понеже е чудна пролет, даже ако не знаех кой сме месец, бих казала и лято, толкова е топло някои дни, нека сложим зелените очила.

Когато започвам да забелязвам промяната около мен, мога да гарантрам, че няма по щастлив човек на земята.

Всички драпат и искат прогрес, та прогрес. Но какво всъщност ни прави истински щастливи? Има една много весела песничка от едно детско филмче която напоследък ми се върти като грамофонна плоча в главата, непрекъснато. В нея мечкока разказва на детето, че за да е щастлив човек, единствено е нужно на човек да се задоволява с това което му е необходимо.

Сега виждам един полъх, който скоро може да се превърне в един прекрасен световен тайфун и да преобърне тотално наложените схеми. В така наречените развити страни, там където е достатъчно да протегнеш ръка (с банкнота в нея) за да ти се даде кутия с нещо за ядене вътре, се вижда едно невероятно завръщане към природата. Не, хората не зарязват градовете за да станат фермери, или поне не всички. Но в Париж, Лондон, Ню Йорк и дори шикозните вили в Лос Анжелес, все повече хора искат да отглеждат сами, в къщите си зеленчуците си.

Много хора вече разбират великата грешка на това което се е появило през ‘50те с фалшивото заглавие зелена революция – тоест полета пренаселени с трактори, редосеялки, пръскачки, пестициди, изкуствени торове, а вече и мащабни количества ГМО. Сега хората искат да ядат “чиста” храна, искат да научат децата си откъде идва храната на масата им, искат да опитат вкуса на зеленчуците от ония далечни години, когато е било необходимо да се наведеш или отскочиш до кварталния “Плод и зеленчук”.  Хората (не всички, но все повече) търсят вече не лесното, а дългосрочното; това което е полезно не само за портмонето им, но и за здравето.

Малко преди кризата от 2008, в западна Европа започна модата на био продуктите. Сега вече има такива търговски площи почти навсякъде. Все повече хора научават за опасностите от яденето на продукти поливани с какви ли не химии. Истината обаче е ча всичко което носи етикет organic, bio, еко е скъпо, дори понякога безумно скъпо.

Попадна ми един репортаж за една собственичка на фармацевтична компания в САЩ. Забележете професията! Тази биснесменка си е наела градинар за да и отглежда в домашни условия organic зеленчуци, като първата причина която изказа, бе че е поради финансови причини... Имам леки съмнения че има и доста други причини, но нека останем позитивни днес.

Големите градове отварят врати на градинарството. От години съществуват кумуналните

градинки на Париж – малки парчета земя, близо до околовръстното, където хората ходеха да си посадят някоя и друга репичка и да почовъркат земята след работното време.  Сега вече има и градски градинки по покриви на спортни зали и блокове.

В Ню Йорк навремето нашумя техния organic пазар. Наскоро кметството  освободи над 3500 хектара площи по покривите на блоковете за да могат желаещите да садят на воля.

Едно съндъче, може и торба с пръст, желание и не повече от 15 минути на седмица – това е нужно на човек за да си отгледа какво ли не. Някои садят заради удоволствието да пъхнат ръцете си в пръстта, други търсят хранителната независимост, трети ползват градинарството като йога терапия, но всички споделят това неописуемо удоволствие – да видиш как от семенцето което си боцнал, пораства растението което те храни и пълни със сили.

Някой беше казал че земята е най-щедрата банка, защото това което сложиш в нея, тя ти го връща стократно без да иска лихви.

Мога само да споделя щастието от това да видиш как стръкчетата растат и дават плод.

Това вече е трета реколта сладки
домашни ягодки от саксия

Очаква ни и 4 и 5та реколта - какво
повече му трябва на човек?

Това е последното ми творение - съндъче от
стара палета за транспорт, време за изработка
заедно с пълненето и посяването - 2 часа.
вътре има чесън, лук, салатки, 2 вида боб и
3 стръка бял люляк за развъждане

Ето моя домат пак тръгна
нагоре, дори даде издънки.
Лука е двоен и огромен и скоро ще цъфти

Щастлив ден

Смелата овца