четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Свят за еднократна употреба – невидимите последствия

Самобръсначки, детски кърпички, памперси, пластмасови съдове, бутилки, прибори, чашки, играчки, санитарни текстили, дори бельо... Откакто индустрията ускори хода си от средата на миналия век, откакто Китай ни предлага абсолютно всичко за което се сетим за няколко нищожни стотинки, откакто животите ни се забързаха дотолкова, че дори нямаме време да се сетим как живеехме преди, продуктите за еднократна употреба станаха неизменна част от днешния свят.
Символ  на модерността, на прогреса, на освобождаването на “пъргавата”  домакиня от ред главоблъсканици, изделията за еднократна употреба достигнаха днес до други неосъзнати терени.

Но дали употребата на такъв вид продукти е безобидно? От една страна го има замърсяването (и преди и след), което днес никой не би отрекъл, вероятно и глобалното затопляне – темата е твърде спорна; но има и една задкулисна неидима преформатация на мозъчната дейност – купуването и масовата употреба са превърнати в рефлекс. Точно този рефлекс който ни кара да купуваме, консумираме, хвърляме и забравяме на воля. Днес, всеки владее рефлекса на “няма нищо, ще купим ново”! Проблемът е, че когато подобен навик се разпространи като вирус той не се ограничава само до едно нещо и само до едно ниво...



Екологични последствия на всички етажи

За да си дадем сметка за това което остава след нас, трябва буквално да бръкнем в кофите си. Така е, всеки продукт преди да стане на боклук е бил използваема вещ или суровина. Трудно е да го видим когато кофата ни прелива от останки, но опитайте се веднъж да разделите саморазграждащото се от останалото. Какво е съотношението? 1:1, 1:4, 3:1? Бъдете честни!
Всъщност днешния пазар доставящ ни лесно, бързо и евтино какви ли не пластмасови опаковки, съдове и други, кофите ни бързо преливат под вид на пластмасови вълни. И във всеки един етап от животът си тези суровини за еднократна употреба оставят своя въглерден отпечатък в природата. Те трябва да бъдат извлечени, превозени, преработени, рафинирани, пресовани, вакумирани, разфасовани, моделирани, опаковани (нищо, че те самите служат за опаковане в повечето случаи), разпределени, употребени и евентуално и то в много малък процент – преизползвани отново или пък рециклирани.


Бизнесът също обича еднократната употреба

Какво би бил днешния свят без техниките на маркетинга? Ами дядо Мраз нямаше да съществува...  как така, не знаехте ли – той е измислица на Кока Кола още през 1931 г. , и от тогава досега, те и всички останали фирми си потриват ръцете и скрито благодарят за един от най-плодотворните за харчене периоди в годината!
Нямаше да има и шоколадови яйца, нито пък разлигавени плюшени играчки и бонбонени кутии на сърчица за Св. Валентин, нямаше да има и розови дрешки за момиченцата и сини за момченцата... ДА! Това също е маркетингов трик – два цвята или повече и то за различните полове = два пъти повече продажби. Преди това всичко се е плело в жълто или бяло...
Какво обаче произлиза от всички тези неща – купуване, хвърляне, купуване, хвърляне, купуване, хвърляне, купуване, хвърляне, и така до безкрай. Че как иначе да убедят нещастните харчители да си употребят хартиените единици точно при тях?!
После следват и останалите странични субпродукти на маркетинга, които обаче никой не забелязва защото те стигат до кофата още на мига – дипляни, рекламни картички, проспекти, рекламни пликове, бъркалки... просто да те заболи глава.
Постепенно всичко служи само една единствена цел - завъртането на порочното колело на купуване и хвърляне. Какво каза Буш на деня след падането на Кулите близнаци – “идете и купувайте”. Не “помолете се за умрелите”, не “станете доброволци”, дори не “отидете при близките” или “останете си по домовете”. “Идете и купувайте”!!! Това ли е девизът на днешния свят? Купуването отново и отново и отново ще спаси света. Умрял който умрял, други ще има, вие идете и купувайте...
Пазарната икономика го иска – който падне в бой за ... произвеждайки, друг ще го замести! Важното е циркулация на пари да има! Човекът е без значение!




Човекът като еднократна суровина

Само не ми казвайте, че не го знаете вече – не само че никой не е незаменим, ами за вашето място чакат още...хм, нека кажем няколко. И то не говоря само за работно място!
Нека почнем от работата – роботизацията е очевидна, явна, пагубна. Тя е един от факторите който предизвиква срива на работните места в индустриалните страни и подкопава цените на работната ръка. Освен това не може всеки да стане инжинер или доктор, дето се вика кой ще ги храни, превозва, информира...? Технологиите до такава степен завладяха днешния свят, че децата си мислят че рибата е квадратна (защото така е фасонирана в магазина), а големите забравят че света не е съставен само от 2 основни цвята.
Свърши времето на доживотните работни договори на пълно работно време (заега в България не си личи, но няма да е за дълго). Вече почти навсякъде по света и почти систематично работещите са наемници. Работи се на час, седмица, месец, свършена задача. Дори най-големите фирми наемат така. Всъщност те дават тона. Отиваш, вършиш си задачките, без много много да знаеш и толкова. Био-роботи последно поколение! Щастливи при това, нали на края на месеца могат да употребят заработените хартийки за това което други са произвели по същата схема. Освен това постоянно бълващите реклами им казват колко ще са щастливи ако си купят точно тези маратонки и боядисани с точно това червило (от телешки/свински кости, ама за това никой не пита...берк!). Измислените статистически данни им сочат колко са нагоре в социалната схема, за да могат те доволни да заприпкат пак на омразното си работно място за да могат да си позволят месечната дажба “играчки” който после безотговорно да метнат в кофите... точно както фирмата им ще ги метне, ако реши че разходите трябва да бъдат съкратени и че местното шефче не е докарало цифрите поискани му отгоре J


Планета за еднократна употреба

Защо пращаме разни роботи на Марс? Та на Земята има невероятно много неизследвани места! В марианската падина са слизали само 2 подводници, едната от които на Джеймс Камерон – тоест, дори не и на изследовател!!!
Явно се търси резервен вариант когато тук осакатим всичко. Тъкмо до тогава и хората ще са понамалели – еднократната употреба изисква жертви.
Наистина, защо да се хабят милиарди праични единици за някакво си изследване на Марс?!?!?! Да не говорим за ценните суровини и метали, които съвсем скоро серизно ще залипсват, просто защото мините на Земята не са бездънни, нито пък за инжинерите впрегнати в тия илюзионни проекти место да се концентрират върху конкретните проблеми и липсии тук на Земята – като липсата на питейна вода на всички обитаеми места по света, свободната или поне чистата енергия, адекватни жилища и пътища...
Ясно е, че се осрахме! Вкупом! Яко! Мирише! Не на всички, иначе може би нямаше да пиша това, но - планетата не е това което беше/е била. Все пак не живея тук от векове, но то е бистро като пещерна вода какво искам да кажа.
Навиците са вредно нещо! Винаги почват като оня виц: “да бе то от веднъж не се става!” То от веднъж не се убива цяла планета с едно наелоново пликче, то от един път не разглезва дете с една китайска играчка, то от веднъж не се става експлоататор ако заменя 3 човека с 1 за да спестя от заплати, то от веднъж не се намалява озона с едно отрязано дърво...
Лошото е обаче, ако преброите колко пъти сте казали: “то от веднъж...” Май не е било само веднъж... и май никой не е забелязал как “от веднъж” се стига до навик и как едната пластмасова бутилка купена и после хвърлена в гората се е превърнала в клошар, а гората в пустиня...



Отговорността не е за еднократна употреба, тя трябва да се прилага методично и систематично независимо за какво става на въпрос. Всяко едно действие води до следващо (еднакво по сила и обратно по посока противодействие), това е един от основните физични закони в природата, който обаче вече никой не помни. Навикът на безнаказаността и жеста на еднократната употреба вече противодействат, стига да се загледате. Просто си подайте главите през прозореца – как ви се струва гледката?
Света започва от вас! Имайте го в предвид следващият път когато ви се прииска да купите нещо! Защото няма "другаде", нито когато хвърлите нещо, нито когато хората станат напълно заменими...

Щастлив ден

Смелата овца


Няма коментари:

Публикуване на коментар