Нова световна политика

Безсърдечие, омраза, завист, съучастничество – това е новата световна политика. Не вярвате? Погледнете какво се случва навсякъде по света в момента – всеки обвинява всеки за това което се случва. Няма народ който да не плюе и обвнява друга нация за проблемите си, били те социални, икономически, религиозни.

На пръв поглед това от край време е така – в България циганите са ни виновни, във Франция – арабите, в Германия – турците, в Англия – поляците и индийците, в САЩ – латиносите и черните... Няма страна където да не съществува проблема с другия. Но на всичкото отгоре сега всички се обединиха заедно и зад проблема с африканската и близкоизточната емиграция.

Време е да си отворим очите – кой ни е виновен и за какво и защо докато медиите ръсят безмилостна пропаганда за това кое правителство колко хиляди бройки е допуснало и колко помощи на ден им отпуска, реалността е съвсем друга. Запитали ли сте се кои са тези хора и защо рискуват животите си (буквално) за да стъпят в обетованата земя?

Тези хора не са от най-бедните египетски, сирийски, малийски, либански, йеменски населения. Те са платили понякога повече пари от колкото ви е трябвало на вас за да отидете на почивка в Западна Европа, на разни трафиканти само за да ги прекарат в надупчени лодки през бурите на Средиземноморието. Мислите ли че ако тези хора са имали друг избор биха тръгнали само с дрехите които носят на гърба си, дори без документи, без връзка с близките, без никакъв друг багаж?

Лагер за бежанци в южна Италия -
Ако тръгнете за която и да е държава по света, дали ще ви
изолират като животно от останалия свят?

Когато в началото на ‘90те години пред българите се отвори вратата за Европа, само за 500 дена от страната излязоха над милион в търсене на по-добър живот. Никой не ги спря! Никой не стреля по тях! При това в България нямаше война. Да, имаше 2/3 кризи, нямаше кой знае какво за ядене по магазините (направо нищо), левът се срина, но се живееше. Трудно, но се живееше – факт е, и аз съм жива и вие които четете това също.

Това представляват спасителните акции - събиране на полуживи
хора успели да се доберат до крайбрежието

Представете си сега друга реалност – бомби (преди седмица американците пуснаха и водородна бомба в Йемен), разрушени къщи, липса на питейна вода, квартални шайки опитващи се да се доберат до каквито и да било ресурси – храна, оръжия, обменни монети от жизнено най-необходимите продукти и това само със силата на ножовете и оръжията си. Нивото на допустимата хигиена е под всякаква критика. Никой и не се сеща, но в такива държави елементарните нужди са сведени до приклякане в най-близкия ъгъл, за тоалетна хартия просто забравете. Само тази картинка е достатъчна за да ви даде общия тон на нещата.

През деня не се излиза, твърде е опасно заради снайперите. Вечер се ходи придружен поне с 2-3 други въоръжени, бръснейки стените на къщите за да не ви види някой. Никъде няма прозорци, заменени са с подръчни материали, дъски, мебели. Консервите с храна достигат феноменални цени (по време на конфликта в Босня, една консерва с боб е струвала от порядъка на 30-40 $ - по разказ на преживял и оцелял - http://personalliberty.com/one-year-in-hell/). Лекарствата са кът. Обикновенно се заменят срещу провизии. В горещите държави, лошите санитарни условия в комбинация с липсата на храна, вода и ограничената жизнена площ водят до епидемии. Вече ви описах част от ежедневието на хората в Конго, добавете към това и ежедневния, превиващ стомахът страх за живота и се запитайте, ако живеехте там, какво щяхте да направите?

Като група изгубени делфини, изхвърлени бездиханни
от вълните - това е ежедневието в южните части на Европа...

Нека се върна към нашите (европейски) мигранти бежанци, които всяка държава се опитва да пробута на другите като мръсни гащи. Знаете ли че само за периода от януари до края на март 2015 има регистрирани над 5000 умрели в по път. Тези регистрирани са хората чиито трупове са били открити и преброени. На италианският остров Лампедуза, гробището е препълнено. Местните жители се колебаят между яростта от бездействието на европейските власти и тъгата при вида на толкова човешка мъка и смърт. В Сицилия положението е същото – пълни гробища, отчаяние и ярост.

Близките на хората погребани в тези гробища никога няма да научат къде са те и дали въобще още са живи. Хората живеещи в зоните на прилив на мигранти са безучастни свидетели на тази жалка картинка.

Никой не вижда обаче труповете под вълните, всички тези лодки обърнати сред бурното море, всички тези души изчезнали завинаги.

Но ето какво не ви казват медиите – чува се как всеки ден имало спасени мигранти, всъщност патрулките вече дори не се отдалечават от бреговете за да “ловят” удавниците. Чу се дори за организирането на евро-полиция която да стрела по мигрантите. Така или иначе някои от тях сами се справят предизвиквайки конфликти в плаващите черупки и бутайки се едни други в морето. Египет отдавна стрелят на воля и на месо...

Така имат "шанса" да живеят част от мигрантите
докато чакат екстрадиране  или допускане
до други части на света

Когато най-накрая щастливците успеят да стъпят на твърда земя, те седят и чакат в миграционните лагери или пък поемат криво ляво по пътя към желаната земя. Няма страна която да е пренебрегната, дори северните страни се огъват под наплива. Хората мрънкат, сравняват, мерят. Медиите наливат масло в огъня. Но ако погледнем реалистично на нещата, тази пропаганда е единствено с цел настройване на хората едни срещу други. Нека видим какво се случва наистина – касите в Европа са празни, медиите разправят как се давали по еди колко си евро на ден на мигрант, хората беснеят защото се чувстват пренебрегнати понеже работят, плащат данъци и такси и се чувстват засегнати на своя територия...

Не знам със сигурност дали тези мигранти получават финансови помощи, но разглеждайки фактите – а, именно – празни държавни каси, фалити на банки (Австрия, Португалия, Гърция...), масово обедняване на населението (Португалия, Испания, Италия), фалити на пенсионни фондове (Франция) и банкови интереси под 0% (Швейцария), което прави държането на пари в буркани по изгодно отколкото в банка, непрекъснати закъснения в изплашането на държавните фактури – държавните институции са най-лошите платежници навсякъде в Европа. На всичкото отгоре, намаляване на социалните осигуровки и слагане на финансов надзор, съчетани с непрекъснато вдигане на данъчните квоти и намиране на все нови и нови такси (по мои предвиждания, тук очаквайте и нова еко-такса след декември, с винетки според мощността на автомобила и вероятно такси за камионите в цяла Европа)... Та, имайки предвид това, смятате ли че която и да е държава би давала помощи при положение че, собствения й джоб е накъсан до непоправимост???

Друг въпрос – смятате ли че тези мигранти (пък и които и да били други), наистина застрашават съществуването и прехраната ви? Това би било така ако:

-       имаха знания, дипломи, способности и възможности за да извършват дейността която вие имате като професия в момента
-       държавата (където и да живеете по света) систематично принуждаваше собствени граждани да дават доброволно жилището си на мигрантски семейства
-       продуктите с които се храните биват раздавани първо на мигрантите (вместо това във всички индустриални страни по света, магазините ежедневно изхвърлят на боклука годна стока за да “стимулират” пазара)
-       сте физически застрашен във всекидневните си дейности
-       сте честа жертва на масови грабежи (за това дори нямаме нужда от мигранти!!! – лично аз бях ограбена 3 пъти във Франция, от французи. Нищо не ми бе възстановено!)
-       имате градина/поле от което се прехранвате и което систематично бива обирано (това се случва всеки ден по света, но тези вършещи това не са мигранти, а напротив, хора познаващи терена)

Моите наблюдения над всички тези въпроси ме водят само до едно заключение – хората са озлобени едни срещу други и това е съзнателно причинено от медийна и правителствена пропаганда! Ако се вслушате в себе си, дълбоко там където би трябвало да е сърцето ви, ако изключите тая проклета телевизия и отсъдите за нещата трезво и разумно, дали вашата реакция ще е същата?

 

Светът не пренадлежи на един или на друг
- ние всички сме земляни

Хората които са по тези кораби са оцелели в търсене на по-добър живот. Питам се как ли ще отреагират когато разберат, че Европа съвсем не е розовата мечта която са очаквали. Как ли ще се справят с расизмът, омразата, отритването, класовото разделение? Как ли ще реагират когато видят че всичко е с пари и че храната която е по-магазините ги принуждава да купуват лекарства? Всеки има право на мечти. Както вече съм го казвала не веднъж – не защитавам ничии интереси и никоя гледна точка повече от друга. Но истината, истинската истина е тази която ме кара да търся отговорите. И тя ми казва за пореден път че светът е друг, жесток и безмилостен, и то само защото сами сме решили да го направим такъв.

Европа прехвърли производствения си потенциал към Китай, принуждавайки деца да работят по фабрикте защото техния труд е по-евтин; от десетилетия експлоатира находищата и населението на Африка, без дори да се погрижи за елементрани жизнени нужди като питейната вода например; всяка следваща стъпка към “прогрес” е още една стъпка към американската тактика “разделяй и владей”.

Това е проблемът на днешния свят, не
бежанците. За съжеление обаче, досега не съм
видяла никой да стреля по банкери - жалко!

Знаете ли защо има криза и защо до края на годината всичко ще се срине както никога досега? – Заради вашите кредити и способността на банките да правят пари от нищото.

Това е точно така – банката има задължение да притежава единствено 10% от оперативните си средства. Това ще го преведа на разбираем език в друга статия, но истината е че банките живеят, растат и трупат капитали и дивиденти единствено благодарение на кредитите които теглите. Преди време кредита бе лукс – единствено в случай на “жизнена необходимост” – като жилище, кола или евентуално образование. Сега, сульо и пульо тегли кредити, я за ваканция, я за пластична операцийка, я за канапе... А в това време банките си потъркват ръцете... Ние живеем в един огромен спекулативен мехур, надуващ се благодарение на алчността, егоизмът, желанието за все повече и повече имане в консуматорското ни общество.

Стана ли ви ясно от къде идва проблемът и къде той не е?

Дали заслужавате заради това да ви хвърлят в морето или да ви отстрелят в гръб докато бягате към по-светло бъдеще? Каква е за вас цената на човешкия живот? Има ли по-заслужили за право на живеене?

Щастлив ден

Смелата овца