Преди когато микроскопът не е съществувал,
никой не е вярвал че човекът е съставен от клетки. Това не означава че те не са
съществували. Преди да открием и докажем научно присъствието на ДНК-то във
всяка наша клетка, то ввъпреки това незнание пак си е било в базата на генно-информационното
ни кодиране. Преди, гледайки небето с невъоръжено (или недостатъчно) око, сме
виждали галактиките като звезди, но те от милиарди години съществуват...
“Вярвам
само на това което виждам”, “око да
види, ръка да пипне”, “докато не
видя, не вярвам” са някои от най-абсурдните реплики които могат да бъдат
цитирани и въпреки това ние сме програмирани да приемаме нещата такива каквито
ги виждаме от образование, общество, медии...
Това вярване е пречка на познанието!
Това е което човешкото око вижда от видимата
светлина.
 |
| Видимият светлинен спектър представлява само една нищожна частица от съществуващите честоти и вълни |
Цялото ни познание за света се ограничава до тази невероятно малка частица от вибрационния спектър. Казвам вибрационен спектър защото в крайна сметка и гама лъчите, и магнитните честоти, и светлината, и радио вълните са вибрации, трептения на определена честота на вълните частици.
Забележете колко голяма е частта вълни които
не виждаме. Ние чуваме, дори усещаме някои от другите вълни – като радио
честотите, лъчите на слънцето, електро лъченията, но не ги виждаме. Нашето око
е ограничено.
Някои животни виждат, усещат и реагират на
вълните невидими от човека. Един от познатите ни примери е прилепът който
“вижда” с ушите си. Други такива са например китовете и делфините, способни да
възстановят триизмерна карта на морското дъно и бряг чрез локаторите си.
Тази илюстрация и примерите доказват, че при
промяната на вибрационното си ниво, едно тяло може да стане напълно невидимо за
човека приемник вибриращ на друго вибрационно ниво.
Вече знаем за съществуването точно до нас на
други същества (духове/ фантоми/ ангели), вибриращи на други честоти, тоест
невидими за нас. Затова пък “ловците” на духове, често успяват да регистрират
нечие присъствие ползвайки например инфрачервени камери или например
нискочестотни микрофони.
Това обяснява и защо някои уфолози
(наблюдатели на НЛО) използват също инфрачервени камери. Оказва се че има 100х
повече наблюдения регистрирани чрез уреди улавящи невидимите за окото честоти.
 |
| Оптичните илюзии - игра на пинг понг между окото и мозъка |
Същото се отнася и за звуците, дори примерите
са още по-фрапантни. Когато слушаме радио, ние не чуваме всички радиостанции
наведнъж. За да чуем любимата музика например, най-малкото трябва да си
направим труда да врътнем копчето за да сменим честотата. Слушайки дадената
станция, по същото време съществуват и останалите, само че ние не ги чуваме
едновременно. Всички останали радиопредавания по света продължават да
съществуват докато ние си слушаме нашата музика.
Тази нужда от настройки
на станциите обяснява накратко и защо никога няма да чуем звуци от друга
цивилизация от който и да е край на Вселената. Първо, Вселената е необятна и
безкрайна и вероятността антените да са насочени в правилната посока е по малка
от 0-90 ; после ако
хвърлите едно око на по горната схема, ще видите, че и обхвата на възможните
радио вълни и честоти е невероятно широк, което пресметнато по същият метод
намалява процента на вероятностите до почти абсолютна нула. Не на последно
място може да си зададем въпроса: “защо
някоя крайно напреднала технически и интелигентна раса би се опитвала да се
свърже с нас чрез първобитни средства като радио предаване, и то за да получи
сигнал от миналото???” Заключенията ми са че учените глави решили да пускат
дискове из пространството прекрасно знаят
всичко това и именно затова си играят на шикалки. Но не там е въпросът
(поне не в тази статия). Тови пример е поредното – “не виждам, значи не
съществува” – което реално е игра на криеница и отричане на реалности.
Нашите очи, уши, нос, допир са рецепторите ни
за възприятие на света около нас. Но те не са безгрешни, дори напротив.
При заболяване на катаракта на окото
например, се получава зона на петно, което всъщност би трябвало да ограничава
видимостта. Но мозъкът като невероятен био-компютър компенсира липсващите
части от картината и “възстановява” пълното зрение. Само че и това е просто
илюзия, защото мозъкът възстановява само частите до които има достъп чрез очния
нерв – затова хора с подобни заболявания трябва да завъртат цялата си глава, за
да могат да дадат възможност на окото да възприеме всички части на образа пред
него и то само ако той е непроменлив...
Заключение
Вярата и знанието са две, уж различни, но
взаимозависещи неща. Но нашата вяра се модулира според знанията ни. Ако преди
някой е вярвал че Земята е плоска, то той е бил непоклатим във вярата си, поне
до денят когато научните доказателства са оборили тази вяра. Тогава знанието се
е превърнало в нова вяра. Така е и за всяко друго нещо. Хората не вярват, докато
не получат доказателства. Но, убедеността им в дадена първична истина е ли
обоснована? Ако днес вярвам, че няма нищо невидимо което да съществува около
нас, какво подкрепя това убеждение? Фактите са че не можем да разчитаме на
усещанията си, защото техните възприятия са ограничении, а оставащото е
свободно интерпретирано от мозъка. Тоест, тези които вярват само в това което
виждат са в пълно отрицание на реалността която ги обгражда и създава.
Възприемайки се единствено и само като
същества с 5 усещания, ние се ограничаваме и смаляваме. Вярвайки единствено на
очите си, ние се затваряме в прозрачната клетка на материалния, осезаем свят и
осъждаме себе си на доброволна инвалидност.
Щастлив ден
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар