Вярвате може би че живете в демократична
държава? Много хора по света (говоря
по-специфично за развитите индустриални страни) вярват същото. Проблемът е,
че и те и вие грешите.
“Вотът е илюзията от придаденото влияние в замяна на загубата
на свобода”
Франк Карстен
“Демокрацията е потискането на народът за народът от
народът”
Оскар Уайлд
Забележка: освен в редовете където
директно цитирам българската конституция, останалите размисли по въпросът не са
насочени директно само към една държава, една партия, един народ. Написаното
тук е по-скоро социален анализ на една запечена глобална ситуация. Не визирам
конкретни избраници, партии, хора. Моля избягвайте настървени политически
коментари – тук не е нито мястото, нито контекстът!
Нека погледнем първо понятието демокрация:
знаем, че това е политически режим даващ правото на избор в ръцете на народът и
произхождащ от древна Гърция. Има три типа демократически режими – чрез консенсус,
чрез референдум, чрез избор на народни представители. Пряката демокрация (чрез
референдум) където всеки един глас тежи и има значение и където хората, а не
избранници решават за собственото си благоустройство, в наши дни съществуват
вече само в Швейцария и Лихтенщайн. Ще се изненадате вероятно, че Либия също е
била пряка демокрация и то дори по времето на Кадафи като той е заемал “поста”
на “гид на революцията”. Няма да затъвам в политически монолози и дискусии, за
съжаление манипулацията все още е твърде голяма и пропагандата прекалено силна
за да можем да отсъдим с бистър ум за това кой какъв е и кой му е създал тази
роля за пред световната история. Нещата които ни интересуват за момента са
други.
Няколко въпроса биха помогнали да сверим
часовниците си с така наречената демокрация. От къде идват народните
избранници? Как стигат те до президентска кандидатура? Кой ги допуска до там?
Кой плаща за предизборните кампании? Кой слой на обществото те представляват?
След като всеки има право на глас в една демокрация, защо непрекъснато говорим
за мнозинство и малцинство (в парламента, и в населението, не в етнческите
групи)? Кой пише конституцията и защо? Знаете ли какво е конфликт на интереси?
Замисляли ли сте се, че в тази така наречена демокрация, освен по време на 2
недели (първи и втори тур на изборните кампании) на всеки 5 години, вашата сила
на избирател и право на глас са абсолютна утопия? Знаете ли, че вие нямате
право на абсолютно никакво действие в периодът между 2 предизборни кампании и
дори тогава вие избирате вече предварително селекционирани актьори?
В конституцията на Република България е
казано:
“Цялата държавна
власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез
органите, предвидени в тази Конституция. »
Дори само в това изречение има противоречие с
това което е всъщност действителността. Държавната власт не произтича от
народът, още по малко непосредствено в
такъв случай България би била с пряко, а не с парламентарно управление.
Парламентарно управление означава именно, че парламентарните избранници решават
и че всъщност властта е в техни ръце.
Всичко това е описано подробно в конституцията, точка по точка както
следва с пояснения какви са задълженията на народното събрание. (чл. 84 и
надолу)
Проблемът е че, не народът от който произтича “цялата държавна власт” приема, решава
и избира конституцията, а народните представители. Една от основите на
демокрацията е че хората се съгласяват да се подложат на законите които са
създали те самите. Тоест не на закони създадени от други. Тоест, закони в
общото съгласие на всички и с познаване на последствията. Тук дори пропускам
фактът че от 2005 България следва директивите на Европейският съюз и това е
дори написано в Конституцията.
 |
| Това е вашето легално право между две изброди сесии |
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в
изграждането и развитието на Европейския съюз.
Знаехте ли това? Ако ли не, значи нямате
пълно познание над нещата (също като мен преди да си надвеся носа над текста) и
следователно не сте никакъв правоимащ в държавната власт. Освен по време на
избори, кога можете да проявите правото си на глас? Имате ли усещането че
вашият глас има значение в изборните кампании? Отговор дори не е нужен –
ниската активност е сама по себе си знак.
Как се избират кандидати за президентство –
основните претенденти са представители на основните партии в страната. Те биват
издигани до позицията на претенденти по вътрешните партийни коридори до които
ние (народът) нямаме достъп. Това означава че така или иначе, изборите са
предначертани и в крайна сметка, гласуването е чиста фактология, само колкото
да ни се каже после че ако нещо не е наред в държавата, ние сме си виновни
понеже не сме избрали расов кон. И така на следващите избори – хоп, всички
обръщат посоката и се почва пак с безкрайните политически дискусии, че дори и
боеве. Хората сляпо се хвърлят в яростни монолози кой е по- по- най- и защо
трябва да се гласува, без дори да се сетят че не там е проблемът и че така или
иначе пак ще се стигне до същото положение след края на мандата.
Всъщност нещата са хем прости, хем сложни.
Всичко произтича от Конституцията, от правоимащите на писане и корекция и от заблудеността
на народът. Как конкретно се е стигнало до това положение? Накратко - народът
дава право на избранници, гласувайки за тях, като те биват сложени в “легални
рамки” за да няма злоупотреби. Тези “рамки” са описани в Конституция. Но! И тук
е основният проблем! Кой пише тази Конституция? Самите представители! Не
смятате ли че тук има реален конфликт на интереси? Хора на които е дадена власт (избранниците), с която не трябва да се
злоупотребява (всички прекрасно знаем
че властта дадена в които и да е ръце бързо става перверзна и клони към ред
крайности – този феномен е доказан като психологически синдром на злината (1)
и които трябва да спазват определени
легални граници (определени от Конституциата), която обаче те сами обсъждат,
решават, гласуват и пишат. Да не говорим и че повечето хора дори не са чели
тази Конститиуция, която принципно определя техните права, ТЕХНИТЕ свободи, ТЯХНАТА
собственост.
Когато Конституцията е избирана народът имаше
ли право на глас, промяна, менение?
Ето едно мнение по въпросът относно
Конституцията, принадлежащо на Етиен Шуар (2):
“Смятам,
че в общи линии това е недемократично да се предложи една Конституция толкова
трудна за четене. Много хора ще приемат този текст без да го прочетат, защото
всичко е направено така, че те да не искат да го прочетат и се разчита на
тяхната доброта, тяхното доверие, защото, често, хората са такива, доверчиви и
мили. Не мисля, че това е демократично”
Държавните конституции са едно на ръка.
Лично, смятам че наистина живеем в олигархия, навсякъде в Европа (дори в САЩ);
смятам че политиката не ни носи нищо добро, а само безмислени дразги и вярата,
че имаме думата над нещо важно, а всъщност сме манипулирани до мозъка на
костите; смятам, че ако държавните представители не бяха с подобни заплати, а
на местата си за да защитават виждания, идеали, ценности (точно както го правят хиляди други в асоциации, неправителствени
организации, мирни групировки и други подобни сдружения) то няма дори и
половината от тях които да биха искали да заемат столовете които топлят в
момента; смятам че основният проблем на обществото е сляпото доверие в хора
които защитават собствените си интереси и ничий други (корупцията е абсолютно навсякъде по света и най-вече там където си
мислим че има ред – иначе нямаше никоя държава да допусне това че в Люксембург
се перат парите на всички мултинационални компании по света, а същевременно
редовият гражданин е преследван ако закъснее с данъците си); сматам, че
всичко това се дължи на собствена заслепеност и мързел – да, ако трябваше сами
да пишем и обмисляме Конституциите си, то би отнело време, би ни задължило да
четем (кой в наши дни чете?), би ни накарало да мислим (кой...айде няма да
човъркам на болни места)...
Факт е че сега зависим не само от написаното
в Конституцията на България, а и от Конституцията на Европа! Кой е чел
конституцията на Европа? Кой я е избрал? Да, всяка страна има свои избраници на
място, но доколко тяхната дума тежи? Знаете ли че президентът на европейският
парламент – Юнкер дори не е избран? Той е на платен пост. На силно платен пост.
Отново конфликт на интереси! Знаете ли, че при гласуванията в Евро-парламентът
над 70% от гласовете са на представители на най-големите мултинационални
компании, чийто интереси със сигурност не отговарят на вашите, защото тяхната
единствена цел е да отворят възможно най-дълбоко джобовете ни! Е ли това
демокрация???
Дори в България да бъде взето решение в полза
на народът, като например забраната на ГМО продуктите, Европа може да реши че
това е в противоречие с европейската конституция и да го отмени просто
решавайки друго. Точно както се и случи. Същото важи и за шистовите пробиви, и
за въоръжението и за какво ли не.
Тоест какво се оказва – не само че (почти)
никъде няма демокрация. Навсякъде вилнее хайка подставени олигарси, целящи само
едно единствено нещо – собственият си конфорт за сметка на усилията на другите,
а на всичкото отгоре, ако те не си свършат качествено работата, или Европа ще
се погрижи или САЩ. Имате съмнения за последното? В момента в България,
абсолютно антиконституционно, извън всякакви европейски договорки, извън
всякакви разрешения НАТО, има 4 американски бази. А взети заедно с Румъния, на
територията има над 1000 танка! И може би това е един от най-малките ни
проблеми. Затова от самото начало казвам и продължавам да го натъртвам – трябва
да се гледа глобално, във всяко едно отношение и във всяка една сфера.
Мрънкането и коментирането на локални проблемчета, политически кахъри и битки
не води до абсолютно нищо конструктивно, а единствено до замъгляване на погледа
докато олигархията си върви спокойно по предначертаният път!
(1)
Психологически синдром на злото (Ефектът Луцифер) или как нормален човек може
да стигне до най-долните нива на злоупотреба, наблюдавано, изследвано и
доказано от Филип Зимбардо – видеото е изключително тежко за гледане, съветвам
ви да пропуснете снимковият материал и да се концентрирате само върху казаното
и заключенията (английски и френски). Ако решите да пропуснете гледането (още по добре) –
заключенията, направени в следствие на години са, че силата на властта упражнена
върху човек, като че ли служи за извинение на най-жестоките действия -
(2) Етиен Шуар - бифш френски учител, от 2005
поел пътя на защита на истински
Щастлив ден
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар