вторник, 9 юни 2015 г.

Извинете, от мобилният ви тече кръв

Винаги е най-лесно причините за дадена неспваведливост, беда, криза, кофти ситуация първо да бъдат търсени другаде. Всъщност, никой не се сеща първо да погледне в огледалото. Напоследък много се говори за световната криза, за това как група олигарси се опитват да завладеят света за сметка на животите на милиони хора. Аз съм сред първите които обвиняват банковата система, фармацевтичните концерни, агро-индустрията, международните мултинационални компании и 1% елит на които не им пука дали заради техния комфорт ще умре 1 или 1000 човека, всъщност, май колкото повече, толкова по-добре (за тях естествено).
 
Дете работещо в мините за тантал в Конго. Вероятността това дете вече да е заринато под земята заради срутване надвишава 50%...


Замисляли ли сте се дори за миг, че може би вие сте причината други хора по света да страдат? Замисляли ли сте се че вие сте може би сред процента желаещи смъртта на други живи същества, за сметка на личния ви комфорт? Можете ли със сигурност да потвърдите че заради вашето (материално) удобство  и консуматорски капризи никой друг по света не умира или страда?

От известно време си отговорих на много въпрооси. Тежки въпроси, болезнени. Открих неща свързани с личната ми консумация. Зададох си други въпроси. Запитах се, ако аз, или детето ми бяхме родени в тези страни и принудени да работим при такива условия, дали бих позволила това? Винаги има две страни на монетата, но не мога да приема че заради някои чисто консуматорски капризи, други деца, жени, мъже, хора трябва да платят с живота си. Европа (това се отнася и за другите индустриални страни) е една голяма лицемерка. Събираме средства за страдащите от глад, като същевременно им изпращаме и оръжия (40% от тежкото въоръжение на конфликта в Мали идва от Франция), експлоатираме ресурсите и хората и се наричаме хуманисти...

Ето и историята на телефонът в ръката ви:

Демократична Република Конго 
- (ДРК) е богата на полезни изкопаеми. Редки полезни изкопаеми, като Танталът (Ta, 73) например. Този рядък метал служи основно за производството на телефонните кондензатори, чиято задачка е да запазват данните ви непокътнати, дори когато телефонът не е зареден и се изключи. В един стандартен мобилен телефон има обикновенно 3 такива. Танталовите кондензатори са силно устойчиви и на прегряване и освен това служат и за направата на миниатюрните камери и тн. Тоест този елемет е незаменим в съвременните техники (телефони, таблети, лаптопи, компютъри, компютърни игри...). В Конго добивите на тантал, чиято природна смеска е известна като колтан, са явно едни от най-доходоносните за световната мултимедийна индустрия. 80% от световния добив необходим за производството на телефонни кондензатори са доставяни от ДРК. Но, ако се вгледаме по от близо, или по-скоро ако някой въобще ни даде достъп до кадри от там, реалността се оказва жестока.
Танталова мина - дупка в земята

Селцата построени в околностите на колтановите мини са тотално откъснати от света. До там няма асфалтиран път, а пътеката служеща за връзка с цивилизацията се е превърнала в свлачище. Това е един от най-бедните райони в света. Мъжете работят в мината, ако дупките в земята могат да бъдат наречени мина, за по 5$ на месец.

Представете си голи, пресъхнали хълмове с дупки като кладенци, широки точно колкото да се пъхне един слаб човек. Температурата вътре е непоносима, кислородът липсва все повече на всеки метър по-надолу, стените на дупките са подпрени с прости дъски, работата е минимум по 12 часа на ден... В местната болница коридорите са пълни с мъже с премазани ребра, счупени крайници... Няма трупове. Умрелите по време на копките остават на място. Наричат ги “мъртъвци фантоми”. Никой не ги вади от мината, няма време за това. Производството на телефони не чака! Когато има срутване, отговорникът на мината изчаква малко, после ако има някой “фантом” вътре, останалите копят около него.
И за по малките има работа -
чупене на каменните блокове сутрин преди училище

Вдовиците на “мъртъвците фантоми” нямат избор. За да изхранват многобройните си деца, те изпращат по големите да работят на мината. По склоновете деца и жени чупят камъните и пълнят чувалите с тях. После тези товари се прекарват на гръб и пеша, нали няма път, транспортът също липсва.
Броят на “фантомите” расте и месечно надминава броят на пръстите. Продажбата на телефони също расте. Само дневната продажба на смартфони в света е над 6000 апарата. Остават другите мобилни телефони, компютърите, лаптопите, таблетите, електронните игри...
Не знам на каква възраст е това момче,
това може би е без значение вече
Отпечатък от производството на телефони
В Конго, както и някои други африкански държави се намират и основните находища на други руди необходими за производството на любимите ни техники – волфран, злато, мед, никел, диаманти... За контрола на тези мини се водят непрестанни местни войни между различни групировки. Някой от тези конфликти заливат Земата с кървави трупове от повече от 20 години. Всички тези битки разчитат на доставката на оръжия от индустриалните страни, които по този начин също се опитват да заграбят каквото може от добива на тези мини.


Китай

О, страна огромна и опасна! Китайците са много, прекалено много, но благодарение на усобенно успешната политика на червената партия, те намаляват. Всеки е чувал за експлоатацията на човешкия труд, че как иначе да смогнат горките с толкова голямо пазарно търсене на евтини стоки, пък били те и 3 милиарда – все пак от там идват 80% от джунджуриите по къщите ви. Поредното лицемерие на индустриалните държави! Няма човек който да не каже че е против китайските стоки и че китайците са завладели света. Но веднъж в магазина, абсолютно всички забравят великите си трактати и теории.
Над компютърните компоненти (както и в много други сфери) работят и деца. В пред- и юношеска възраст, но деца. Колко часа на ден, това никой не брои. Все пак в Китай се сглобяват всички телефони, абсолютно всички! Независимо че и на моя отзад пише Калифорния, прекрасно ми е ясно че това не е вярно. Все пак идвам от сферата на маркетинга – светът където пазарната икономика е цар и където всичко се прави в името на приспиване на купувача в розови желания за имане.

Някои фирми минават с извинението, че детския труд там е традиция. Сигурна съм че и в Средновековието в Европа, детският труд е бил традиция. Другото използвано извинение е, че така те щели “да се научат да работят” – без коментар.
Но, още не сме стигнали до най-страшното.

Тръбите изливащи радиоактивните
отпадъци в езерото на Баоту
А една дълбока китайска провинция се намира едно от основните находища на неодим (Nd , 60)в света. Този метал е основният елемент служещ за направата на магнитните пластини в телефоните. Във всеки телефон има поне десетина магнита от неодим служещи за вибратора, високоговорителя, микрофона, дори камерата. Така да се каже, без този елемент не става. Проблемът е че заради извличането на тази руда, цял един град мре – Баоту (северен Китай). За извличането на един тон неодим, в околната среда се изхвърла един тон силно радиоактивни
В червено - област Баоту
отпадъци. Изхвърлянето става по уж регулиран начин, пълнейки непрестанно едно езеро с площ 11 км2. Тези отпадъци от години се пропиват в подпочвените води, превръщайки Баоту в град на раковите заболявания. Всъщност в околията на мината живеят все още само няколко семейства, които така или иначе са осъдени на смърт. В останалата част на провинцията, раковите заболявания не се водят дори на статистика. В една от болниците, има над 800 регистрирани случея, но само 200 легла, които така или иначе се освобождават бързо. Лекарите признават че жителите в повечето случай са в толкова напреднал стадий, че тяхната роля се ограничава само в палиативни грижи.
Езерото пълно с радиоактивни отпадъци
отичащи се в питейната вода
на областта

Това представляват телефоните ни – малки пластмасови кутийки от които тече кръв. Те нямат марка, всеки един мобилен е покварен, просто защото частите вътре или са същите или се произвеждат от един и същ подизпълнител (в Китай с руди от Африка). Напоследък пазарът се напълни и с жалки подобия на телефони, на по евтини цени, за да можели и хората с малко средства да могат да си ги позволят. Това последното е глупост. Отново маркетингова стратегия, превръщаща потребителите в жадни зомбита.

Не вярвам след тази статия някой да си хвърли телефонът. Вече сме прекалено “вътре”. Достатъчно е да погледнете по улиците – хора с наведени над екраните глави, дори някой да се трясне в електрическия стълб, никой няма да види.
Не пиша тази статия за да предизвикам бурни рекции. не вярвам някой да тръгне да прави стачка в името на световното равенство. Всеки стигнал до нещо бясно вярва че то му е предопределено лично и че ако някой друг страда, то нека му така.
Вярвам в друго, което определям така - Когато си в невежество – ти си потърпевш, ако обаче си с пълносто съзнание за нещо, то ти ставаш съучастник!

Аз отказвам да съм невежа, отказвам и да съм съучастник!

Има една будистка теория на която се крепи равновесието в света – инг и янг; светлината и тъмнината; доброто и лошото. Ако го няма едното, няма да забележим другото... Доста помедитирах над нея, докато се чудих къде е изходът с телефоните. Изглежда сякаш сме затворени в някакъв порочен кръг на безизходица – всички искат телефони, те стават все по евтини и достъпни (и баба ми има, нищо че никога не го чува); независимо от това тези телефони издържат все по-малко, тоест трябва на поне всеки 2 до 3 години да им се търси заместител; естествено компаниите не ги интересува да правят трайни телефони, кой го е еня че стационарния от детството издържа повече от 25 години, дори след спъвания в кабела и падане...
В нашия цивилизован свят сме отвикнали да
виждаме истинския цвят на нещата. 

Всъщност в момента моята мисъл е друга – ако ги нямаше съвременните технологии, нямаше да науча всичко това и съответно нямаше да ви го разкажа на свой ред. Значи трябва да действаме както е казала древната поговорка – “с техните камъни по техните глави”. За компютърите, лаптопите, електронните игри е горе долу лесно – бойкот на всички марки програмиращи преждевременно чупене (никога не купувайте HP например – те са с включен брояч за прецакване още от поточната линия на завода, имах нещастния опит и с лаптоп и с принтер); за щастие в България все още се намират майстори по всичко които знаят как да заобиколят заводските програми и да дадат поне още няколко години на техниката; колкото до игрите – на кого са му притрябвали игри??? Доказано е че те свеждат детския интелект до нула. Тогава защо въобще да ги купуваме?
Въпроса с телефоните е друг – тук играе и програмираното остаряване и модата и ред други маркетингови стратегии. За щастие отдавна не се кланям на бога на покупките и модата. Именно затова сега когато последният ми телефон започва упорито да пищи че трябва да му заредя новата програма, с която за пореден път паметта ми да бъде намалена на половина и скоростта сведена до тази на каручка, аз му казвам – стоп. Взех си на старо един “телефон-бричка”, няма цветен дисплей, няма игрички, за интернет дори и не е чувал, но по някакво невероятно чудо батерията му държи повече от седмица и въпреки че не хваща 3G, има обхват навсякъде, за разлика от супермодерния ми смартфон с който трябва да тичам на 1 км от вкъщи и да крещя докато говоря... Сега чакам да ми дойде крайния срок на абонамента за да се откажа и от това робство... И знаете ли какво, някак си ми е по-леко, дишането ми се уравновеси. Не защото спасявам някого, далеч от мен тази идея, но всъщност така спасявам самата себе си...
Вярвам че има и други решения. Това което намерих е лично. Не съветвам никой който не е готов за тази крачка да го прави, най-малкото заради собствените си душевни сблъсъци после. Но поне сега сте от знаещите. Когато решите и да не сте от съучастниците, сигурна съм че ще откриете и вашето решение. Започнете с въпрса – Защо купих последният си телефон? – от нужда, заради интересна промоция, за да покажа че мога да си позволя хубав модерен телефон...

Щастлив ден


Смелата овца

Няма коментари:

Публикуване на коментар