понеделник, 22 юни 2015 г.

Тетанос, дифтерит, полиомелит – миражите на ваксинациите

В много страни ваксинациите са задължителни и тяхната липса налага изключване или временно отстраняване от учебно заведение или дори работно място. Но трябва ли винаги сляпо да вярваме на това което ни се препоръчва/налага от разните министерства уж загрижени за нашето здраве.

Хората треперят при вида на ръждив пирон или назъбена телена мрежа, мислейки че това ще ги обрече на жестоки мъки пред заплашващият ги тетанос. Медицинските среди до такава степен ни натякват за висящите над нас опасности, че всеки трепери без дори да си зададе логични въпроси. Опашките в педиатърските кабинети растат още преди бебето да е навършило 6 месеца, майките тичат плащайки луди пари за пуснатите на пазара уж много добри поливалентни ваксини ...

Какви са фактите?

Истини за тетаноса:
-       Тетаносът не е заразна болест! Ако стъпите на ръждив пирон няма да успеете да заразите никой (дори и настойчиво и злобно да се опитатате)! Човек не може да зарази ближният си, тоест болестта не е заразна и не може да преизвика епидемия (като грипът например). Този факт би трябвало да ни накара да си зададем няколко въпроса, първият от които е: След като не може да има епидемия, и следователно санитарна опасност за населението, защо ваксинацията на цялото население е задължителна?  -       Тетаносът не е имунизационно заболяване! Това накратко значи че при човек заболял и излекувал се от тетаност няма присъствие на антитела. Това също би трябвало да ни накара да се запитаме – Как така ваксината може да ни имунизира след като самата болест не може?
 -       Тетаносът е рядка болест! Точно по този начин, болестта е вписана дори в списъкът на Световната Здравна Организация. Тетаносът е болест отнасяща се единствено за 30% от всички инциденти в света. Всъщност тетаносът засяга единствено старите хора; децата в индустриалните страни дори не са засегнати. Това също би трябвало да ни накара да се запитаме – Защо след като децата дори не са в опасност, всички те търпят 100% задължително ваксиниране?
-       Тетаносът има нужда от много специфични условия за да се развие и за да не може да бъде излекуван. При наличие на кислород тетаносът умира, затова и той е специфичен основно при застаряващото населене – след определена възраст и  най-вече при липса на физическа активност, кръвооросяването намалява, имунната система е отслабена, всичко това предизвиква благодатна среда за развитие на бацилът. При децата и активната част от населението, в чиито огранизми кръвта оросява редовно и качествено отделните органи на тялото, опасност от болестта няма. Дори и да има съмнения, едно правилно изчистване на раната, особенно с кислородна вода, прекратява всякаква опасност от каквото и да било. Това се отнася и за старите хора. Защо след като едно прочистване ни спасява, всеки път при рана се препоръчва преваксинация?



Малко имунология за обяснение на всички тези факти:

Тетанус бацилът или  по точно Bacillus Nicolaier (единствено и само този бацил от всички тетанос токсини е опасен) се намира в стомашно-чревния тракт на много животни, като се отделя в изпражненията им. Следователно, той се намира в почвата, където е под формата на спори и може да устои дълго време. Знаем вече, че този бацил трябва да бъде в напълно анаеробна среда, тоест изцяло лишена от кислород, така че да може да покълне и да стане Clostridium tetanii, зародиша, който причинява болестта. Необходима е НАПЪЛНО АНАЕРОБНА СРЕДА: в присъствието на дори молекула кислород, бацилът умира.

Внимание: за хората не е опасен самият бацил, а токсините, които той изпуска в безкислородна среда, като например пробивна, контузна рана с некротична плът, не кръвоснабдена и където има липса на кислород поради явната липса на кръв и лимфни възли. Този токсин, разположен в анаеробна зона, ще може да се свърже с намерените нервни окончания в раната и да се насочи нагоре към централната нервна система и извън от кръвният поток, и това е мястото, където тя ще може да нанесе щети на невронните синапси давайки заповед за блокаж на отпускането на мускулите.

Без да се навлиза в технически подробности за механизмите, включени по време на изкачване на токсина в нервната система, едно нещо е очевидно: в пътят поет от тетаничният токсин в тялото, нама никако присъствие на антитела, понеже те се намират само в кръвта и лимфата. Така че няма среща между токсинът и имунната система в естествения ход на заболяването. Как тогава може да се твърди, че една ваксина, която генерира антитела, води до състояние на имунитет и по този начин, до защита на хората от тетанус?


Истини за дифтерията:

Това заболяване, което понякога преди е имало сериозни проявления, изчезна напълно в Западна Европа. Предаването по въздушен път на бацила на дифтерия Löffler спъва неотменно епидемиологичните наблюдения над болестта, и когато се появят изолирани случаи в нашите региони (заболяването е прихванато в чужбина), проблемът е почти веднага приглушен. При последният случай на дифтерия (в Испания, май 2015), пресата побърза да заключи, че детето не било ваксинрано затова му се е случило случка. Което дори не е потвърден факт!
Следователно нищо не оправдава продължаването на ваксинациите. Както при всички ваксини, се съобщава за нежелани реакции с различна тежест, включително неврологични реакции (все повече западни издания говорят директно за проблемите). В допълнение, ваксината (токсоид) се насочва срещу токсина, а не срещу зародиша, тя няма ефект върху пренасянето на болеста. Тоест вие може да сте носител на болестта и да заразите останалата част на населението, като при все това токсинът не оказва влияние върху вас. Защо тогава да се ваксинираме, след като всеки е потенциален публичен враг? Освен това няма доказано пълно отстраняване на действието на дифтеритният токсин при ваксинация, дори напротив. В регистрираните 7 до 10% от заболяванията на дифтерия в САЩ са при хора направили всички възможни ваксинации. 
Съвременните хигиенни и санитарни мерки са отстранили напълно това заболяване. Защо продължаваме да се ваксинираме срещу заболяване от миналото, което е лесно лечимо? (за лечението виж по-долу)
В началните години на миналия век, когато дифтерията е била все още срещано заболяване (макар и не масово, тоест не изискващо систематична ваксинация), наблюденията над различни населения показва ясни и точни данни. В Швейцария където тази ваксина е била предписвана като задължителна в някои кантони, а в други е била само препоръчителна, е било наблюдавано значително спадане на случаите на заболяване и в двете групи население, без специфични подобрения при вакснираното население. Подобни наблюдения са направени и в Австрия и в Германия и в Испания. Според Др. Жан Мерик, автор на книгата “Ваксинации: няма вече да съм съучастник” в Русия 85% от дифтериите са регистрирани при хора с направена ваксинация.

“В Германия, едно проучване е особено интересно и поучително. Преди края на войната 1939-45, в страната жителите са масово ваксинирани. По време на периода, когато ваксинацията е задължителна, броят на пациентите се увеличава от 30 000 през 1926 г., за да достигне до 153 000 души през 1945 г. След края на войната, като се отбелязва липсата на резултати, Германия, по икономически причини, прекратява ваксинациите. О чудо! Бройките от 153 000 през 1945 г. спадат до до 20 952 само до 1960! “ (Източник:. F.Delarue, L’Intoxication vaccinale (Отравянето с ваксини), Seuil)

В рапорт на СЗО (Световната Здравна Организация) от 1962 г. се споменава, че не съществуват “стриктно контролирани” клинични тестове що се отнася до ваксината против дифтерия!



Истини за Полиомелита - Детски паралич

Полио вируса, който се разпространява чрез фекално-орален път, е стомашно-чревен зародиш (ентеровируси), без да ни пречи и се развива в червата ни, където в повечето случаи той кара да се развие траен имунитет, който защитава индивида през целият му живот. Заболяването се изразява когато вирусът премине през чревната лигавица и достигне нервните центрове. Други ентеровируси (коксаки и ECHO) в комбинация с вирусът на полиомелита изграждат екологично равновесие в чревната флора и ако този баланс е прекъснат от това може да зависи степента на заболяване и неговата тежест.
С канализаците и пречистването на питейната вода (благодарение на хлор) се прекратява опасността от див полиовирус в развитите страни, като например бактериите на холерата и тифусът. СЗО обяви Европа за територия без опасност от  полиомиелит през 2002 г., където няма данни за случаи на диви вируси. Ваксината обаче усложнява ситуацията, защото тя изражда ваксинни мутанти (особено след перорална ваксина) и точно те предизвикват лицевите парализи, много често не регистрирани като полиомелит. Именно поради тази причина, световното изкореняване на детският паралич, обещано за 2000 г., все още не може да бъде обявено от СЗО.

Освен факта, че ваксината може да предизвика заболяването или подобно заболяване, други патологии са наблюдавани след ваксинация, включително хронична умора. Не трябва да забравяме, че ваксините произведени през 1960 г. върху бъбреци на маймуни са била замърсени с канцерогенен (раков) вирус - SV40 можещ да причини рак при ваксинираните и техните потомци.

Защо се продължава с потенциално опасна ваксина, след като болестта е на път да изчезне в почти целият свят?

Разумно ли е, малкият и хипотетичен риск от заразяване да бъде заменен с действително опасна ваксина, която може да доведе до много силно инвалидизиращи хронични заболявания ? Политика на ваксинациите трябва да бъде съобразена с принципа на доброволното съгласие и информираност относно всички потенциални опасности и странични ефекти, които в случая надвишават в огромна степен рискът от заболяване.
Самата Световна Здравна Организация признава че в Индия, 95% от заболелите с детски паралич са имали между 4 и 7 ваксини! Единственият въпрос който ми идва на ум е: Защо толкова много? Какво е това настървение?

 
Една единствена ваксинация на новородено трикилограмово бебе
се равнява на това да убодеш 90 кг. възрастен с 30 инжекции 
в един и същ ден!
Др.  Бойд Халей, Професор и Член на катедрата по химия,
Университетът Кентъки, 2001

Ваксините са пълни с тежки метали вредни за здравето и животът!
-       Алуминий – тежък и токсичен метал чието място не е в тялото!
-       Живак – също тежък и токсичен метал чието място не е в тялото!

Едно от странните противоречия с ваксините е че антителата които се намират в тях (които както видяхме не служат за нищо) са нестабилни и съответно се налага те да бъдат “фиксирани” с алуминиеви соли и живак!!!

Алуминият в тялото (където той не влиза и не се намира по естествен път) е причинител на тежка дегенеративна болест Макрофаген миофасцит (Macrophagic Myofasciitis), изразяващо се в разпадане на имунната система след което организмът не може да се бори с никакви болестотворни организми тъй като микрофагите (клетките отговарящи за това) са засегнати. От друга страна алуминиевите соли са причинител и на хроничната умора, която много лекари дори не приемат като заболяване, а просто като временна отпадналост (дали не е това целогодишната пролетна умора?!?!)
За живакът, съмнявам се че дълги обяснения са необходими – това си е чисто и просто ОТРОВА! Не случайно термометърите с живак бяха спрени от производство, защото при счупване, дори само при допир на веществото, последствията са катастрофални. А това нещо се вкарва свободно в телата ни! Къде е грешката?

Във ваксините има и формол – химично съединение с около 37% формалдейд – предизвикващо алергенни реакции, затруднения в дишането, язви в храносмилателната система, белодробни затруднения, астма, с евентуална опасност за рак на назофаринкса при дълготрайно вдишване (е няма опасност – лекарите направо ни го вкарват в тялото – това разбира се е ирония)!
Този композант се слага (това е обяснението на официалните власти) за да се убие вирусът на детския паралич. Или по-скоро – кой кого?

 
- Вие ли сте единственият оцелял на тази планета?
- да!... забравиха да ме ваксинират!
Ваксините убиват и инвалидизират доживотно повече отколкото спасяват!

За съжаление тези неща не се пишат в пресата и не се разказват по телезизията, току виж на хората им дошло на ум да спрат да се ваксинират, нищо че е ненужно и опасно! Затова пък, ако потърсите по форуми и блогове няма да ви е трудно да попаднете на отчаяни родители на деца инвалиди за цял живот или дори отлетели при ангелите (за съжаление загърбени и от здравни системи и от правителства – те вече са си свършили работата). Тази констатация не засяга само ваксинациите за тетанос, дифтерия и детски паралич, а също и особенно нашумялите (и още по ненужни) ваксини в пуберитетска възраст срещу рак на шийката на матката или пък грипните...
Умишлено няма да ви слагам снимки на жертви на ваксините – те достатъчно са изпатили заради всеобщото съучастничество, така че животът им да бъде излаган на показ. Но те съществуват, хиляди...
Един прочит е достатъчен – Как убих детето си, Др. Пиер Коагне (Comment j'ai tué mon enfant, Dr Pierre COIGNET) – една от истинските истории с детето на един лекар което той решава да ваксинира на 3 годишна възраст, след като при него се консултира една пациентка с дифтерия. След повръщания в течение на 8 дена!, тежки конвулсни кризи, накрая кома и смърт...
За разлика от ваксинираното дете, пациентката с дифтерия е жива!!!
При съвсем елементарно търсене в Интернет, следваксинационните инциденти буквално валят и в същото време се виждат масовите кампании на УНИЦЕФ – “Най-хубавият подарък за една майка е ваксинирано дете” Нима?!?!?!?! Не мислех че всяка майка си мечтае за ковчег или в по-добрият вариант – инвалид за цял живот!
Ще ми кажете: “И аз съм ваксиниран и съм жив!”; да, и аз, и ние сме щастливци, както и всички останали и може да отидем да пием една студена вода за здраве! Може би затова сега измислят нови и нови ваксини?!??! Това е тема която няма да третирам сега, но факт е че има ПРОБЛЕМ!

Дали ваксинацията е задължителна или не, насилственото ваксиниране е изнасилване. Ако си съучастник то ти си убиец
ДР. Гилен Ланктот,
Специалист по флебология и
автор на книгата Медицинската мафия

САМОСПАСЕНИЕ

Как се лекува дифтерия?

Още през 1932 г., един френски селски лекар, Др. Неву, наблюдава бързото възстановяване на хората с дифтерия поели разтвор от магнезиев хлорид. (писах за неговите чудотворни свойства и тук) Преди него, по време на Първата световна война, Професор Делбет, наблюдава как при попиване на рани с марля потопена в магнезиев хлорид, те заздравяват по-бързо. Спомняйки си за това откритие на своят учител, Др. Неву решава да изпробва влиянието на магнезиевият хлорид при болните от развихрилата се тогава епидемия. Силно положителните резултати, показват успешно лечение на бацилът на дифтерията. Др. Неву изпраща ентусиазиран резултатите си до Професор Делбет, надяващ се това да се използва за лечение и в другите части на Франция където болестта още поваля хора. След проверка и от своя страна, професорът описва подробно изследването с резултатите с желанието те да бъдат публикувани от Националната Медицинска Академия на която е член. Те обаче отказват със следното обяснение:

“Бордът на Академията, след 6 месеца време за размисъл, намери следния аргумент: насърчавайки новите методи за лечение на дифтерията, бихме провалили ваксинаците, а общият интерес е да ги разпространим възможно най-широко”

Чий е общият интерес? Нека не забравяме, че в страната на Пастьор, не може да се осквернява името на “великите” от прост селски лекар. Пък било то  в името на общото благо. Нека не забравяме също, че в България се следят същите директиви. Авторитетът е само един, пък бил той и на мухлясали професори които от 100 години не са подновили методите си; в България се вярва в СЗО, независимо че тя има съвсем други интереси освен здравето на населението; в България се вярва на съвети давани по седянки и паркове; в България също има лекари-съучастници и педиатъри-идиоти; по лекарските кабинети висят табелки напомнящи ви ако сте си пропуснали дозата смърт в съответната година, все пак да отидете да се боцнете

Как се предпазва и лекува от тетанос?

Едно нещо трябва да се запомни: от тетанус не се умира систематично. В наши дни смъртните случаи представляват само 30% от заболелите. Това е благодарение най-вече на методите на болничната реанимация. Но има начин да се избегне тетанусът, както и има наистина ефикасни природни лечения.
Както казахме, тетанус може да се развие, ако спорите на тетануса са заключени в безкислородна част на тялото. За да се предотврати това една мръсна рана да доведе до тетанус, първото от нещата, което трябва да направите е тя да се почисти с вода и сапун. Също така трябва да се отстранят всички парчета от външни предмети останали в раната, както и да се премахне мъртвата плът. Основното е да накарате раната да кърви, тоест да отворите и притиснете раната, така че кръвопотокът да прокара кислородът по тъканите.  Препоръчително е да се предостави и допълнителен кислород чрез прочистване с кислородна вода : като се прави с одраните колена на децата: течността се пени и по този начин това отстранява и мръсотията. И накрая, уместно е да се приложи антисептик за неутрализиране на патогенните бактерии (отговорни за производството на гнойни инфекции), които могат да усилят действието на тетанос бацила. Дълбока рана, която не кърви трябва да бъде отваряна. Не покривайте нараняванията, преди да сте направили всичко възможно по почистването, така че те да останат известно време в среда с присъствието на кислород при асептични условия.
При установен тетанос, могат да бъдат приложени хомеопатични средства и големи приеми на витамин С. Но лекарството с най-силно доказано действие е магнезиевият хлорид (виж историята по-горе). След направените изследвания върху случаите на дифтерия, магнезиевият хлорид е тестван с успех и при лечението на тетанос и на полиомелит (детски паралич). Последните данни (по лекарски сведения, отхвърлени от официална публикация) сочат и ефикасно действие при заболяване от ебола.

ВАЖНО: По закон всички трябва да спазват ваксинациите си! Няма да ви кажа да не го правите, всеки сам решава до каква степен е склонен да изложи себе си и децата си на тези ненужни и опасни процедури. Но нека това да бъде с ясната мисъл на какво се излагате и колко катастрофални могат да бъдат последствията.
Станаха на мода сборните ваксини – 3 в 1 или дори 6 в 1. Единственото предимство е че детето ви ще бъде боцнато само веднъж, но затова пък крехкият му организъм ще има да се пребори с 3 или 6 външни антитела, както и с опасните добавки. Не ви го казвам аз, все повече лекари решили да престанат със съучастничеството (особенно в Западна Европа) съветват – ако така или иначе ще ваксинирате децата си, то поне не ги излагайте на тройна или шесторна доза, която освен това е сбор от тежки метали! Освен това скъпите ваксини не са “по-добри”, това е маркетингова стратегия на големите фармацевтични лаборатории. В някои от стандартните ваксини, по здравна каса, няма алуминиеви соли – което само по себе си е добър знак. При колебание питайте семейния си лекар (ако пожелае да дискутира без грубо да ви тропне че трябва да се ваксинирате така или иначе) и питайте може ли той/тя да ви гарантира отсъствието на алуминиеви соли и живак във ваксината и способен/а ли е да се подпише черно на бяло че не рискувате никакви странични ефекти? Ако отговорът на един от въпросите е “не” – замислете се преди да побързате да се боцнете. Това може да спаси животът ви.
За пореден път - не вярвайте, проверявайте!



Информирайте се повече тук:

Европейски форум за ваксинационна бдителност - http://www.efvv.eu
Опасността от ваксините за детски паралич, страницата прелива от официални данни и сведения - http://users.skynet.be/nomoreillusions/vaccin5.html


Книги:
Ваксини, лъжи и пропаганда - Vaccin, mensonge et propagande, Sylvie Simon
Ваксини, планетарен геноцид? - Vaccins, un génocide planétaire ?, Dr. Christian Tal Schaller
Ваксинации, няма повече да съм съучастник! - Vaccinations. je ne serai plus complice !  Dr. ean Meric

Медицинската мафия: как да се излезе жив и да си върнем здравето и благоденствието - The Medical Mafia: How to Get Out of it Alive and Take Back Our Health and Wealth, Guylaine Lanctot


Щастлив ден

Смелата овца


4 коментара:

  1. Знаеш ли колко хора ще си затворят очите пред тази публикация? Жалко.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, вероятно си права, страхът от неизпълнение е голям. За себе си знам, че точно една такава публикация ме накара завинаги да загърбя лекарските кабинети... Капка по капка - вир...

      Изтриване
  2. Статията е много хубаво написана, браво! Само едно нещо все още ме дразни - имат ли изобщо право да санкционират при отказ от ваксинираниране? Защото ако план А (убеждаването колко са "полезни") не успее да мине пред добре информиран човек, то винаги могат да задействат план Б - че ако не бъде ваксиниран значи ще бъде санкциониран. :/

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Относно план А и Б - въпросът е много добър, доколкото ми е известно, при отказ от ваксинация на дете има възможна санкция изключване от учебно заведение/градина/занималня; спиране на детските; първоначална глоба между 50 и 100 лева и при отказ 100 до 200лв.; като се казва че и личният лекар можело да бъде глобен, което пък означава че той/тя ще ви насили възможно най-много и от своя страна (това според мен се нарича насилствено съучастие или тоталитаризъм). колкото до възрастните - не всички професии изискват изряден ваксинационен паспорт (принципно професиите свързани с хранително-вкусовата промишленост, лекарските среди и работата с деца или възрастни са задължени да представят при подписване на трудов договор; може да има и други, трябва да се провери), което означава, че ако не сте от засегнатите, може да се правите на ударен...при санкции, предполагам насилието с глоби е същото. НО! винаги има начин да се избегне това и той е в Конституцията, където се казва че (цитирам) "Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество." - това означава че ако вашият лекар не може да ви гарантира че тази ваксина не застрашава по никакъв начин животът ви и свободното ви развитие (тоест не ви први инвалид), значи може и да решите да се ваксинирате. Не съм юрист, но това е напълно логично и според мен от там има вратичка за излизане ако някой реши... Другият вариант е да имате лекар приятел...

    ОтговорИзтриване