Раят и Адът

Раят и Адът са едно и също място, по едно и също време.

Всичко започва от самото начало на човешкото създание:

Живели си щастливо Адам и Ева, необезпокоявани, свободомислещи, безгрижни и голи в самата райска градина. Точно като невинни дечица защитени от всякакви външни тегоби.

Няма да ви преразказвам цялото Битие, всички знем историята, или поне това което си мислим, че е истината. Но какво се случва когато и двамата отхапват от ябълката на дървото на знанието? Изведнъж и двамата разбират че са голи! И се скриват от Бог в храстите.

Какво е истинското значение на този акт? На нас се казва, че те са разбрали кое е добро и кое лошо. Защо голотата да е лошо? Кой определя положителността или негативността на дадено нещо? Във Вселената няма положително и отрицателно, добро или лошо, всичко се самобалансира и единствено външният поглед и мнение решават да дадат положителна или отрицателна оценка на даден факт или състояние. Единствено индивидуалното мнение преценява (и то необективно, а въз основа на лична ценностна система, преживяно, изкопирани чужди мнения...) дали нещо е добро или лошо. За градския пешеходец дъжда е кофти случка, за земеделеца с линеещи посеви, той е благодат. За градския пешеходец обичаш живота и не страдащ от предразсъдъци, дъждът е просто дъжд, а може дори и да стане декор за песен под капчуците.

Ако се върнем на историята от Битието, всъщност Адам и Ева се научават да зависят от външното мнение, което в случая се явява погледа на Бог.  Те от край време са живели голи и щастливи и буквално за няколко секунди решават че нещо не е наред и се покриват с листа. Преди тази случка те са живеели от любов към себе си и към всичко останало. След изяждането на плода, те започват да забравят какво означава любовта и търсят одобрение в чуждото мнение. Бог – техния създател - не се интересува дали те са голи и дали това е добро или лошо. Той ги е създал по свой образ и подобие, тоест съвършенни и ги обича безрезервно с голите им тела... Покривайки телата си, те буквално изразяват срам от собствената си същност.

Плодът, ябълка, като ябълката на раздора се явява като вътрешното червейче на съмненията, угризенията, преценките, които всъщност са само лична позиция върху даден въпрос.

Как стоят нещата днес? Хората са напълно забравили за понятието безрезервна любов и на първо място са забравили какво значи да обичаш себе си. Защото любовта към другите преминава първо през любовта към нас самите.

В настоящо време, ние дотолкова сме свикнали да се влияем от мнението на другите, че “данъкът обществено мнение” е най-жестокият който изплащаме всеки ден. Смятате че не сте зависими?

Защо тогава прекарвате 1 час пред огледалото преди вечер с приятели?

Защо в магазина избирате дадена дреха, когато всъщност тя не ви е особенно по джоба или пък удобна?

Защо слагате определени снимки на интернет страницата си и защо позирате така че да изпъква най-добрият ви профил?

Защо вместо да бъдете истински и да отвръщате на хората с думите които бихте искали да излезат от устата ви, се криете зад дребни лъжички?

Защо не казвате на хората които обичате: “обичам те”, а пресметливо си правите сценарии в главите?

Защо не се обичате достатъчно а си мислите че не сте достатъчно добри за някой или нещо?

Ако застанете напълно четен пред себе си и отсъдите за всеки един ваш избор, ще установите че той е много или малко повлиян от чуждото мнение. И тогава започва Адът!

Когато в една и съща ситуация променим просто начина си на поглед върху нещата, изведнъж се оказва че тази ситуация може да е кошмарна или страхотна.

Нека вземем например случка в която отивате на интервю за работа и по пътя някой ви залива с кафе. Като човек нямащ доверие в себе си и особенно зависещ от външното мнение вие побеснявате, псувате виновника, ръмжите, изпокъсвате си нервите и дори и да сте успели да поправите щетите, отивате на интервюто бесни, разгорещени и настървени. Настроението ви прозира независимо как се прикривате зад фрази и нервни усмивки.

Ако обаче не зависехте от външното мнение, вие махвате с ръка, успокоявате претръпналия вече виновник, че случилото се не е негова грешка, защото наистина не е, и решавате да продължите с бодра усмивка за там накъдето сте тръгнали. На интервюто поглеждате с усмивка събеседника в очите, разказвате случилото се, смеете се заедно на ситуацията и продължавате деня спокойни и уверени. И в двата случая изходът от ситуацията не зависи по никакъв начин от петното ви. Дали ще бъдете нает зависи от личните ви способности и професионална предистория. Но никой не би желал да работи с нервак...

Сега ако погледнем от друга гледна точка – какво ни кара непрекъснато да определяме другите, да ги съдим и оценяваме, съответно и те нас? Очите ни. Те са първият орган за преценка на каквото и да било. Според психолозите благодарение на очите си, само за първите 7 секунди можем да си направим мнение за даден човек... и след това да го осъдим...

А, ако решим че няма да зависим от този диктат на външната преценка и прескочим от Адът в Рая? Изглежда по трудно отколкото е всъщност. Просто излезте с мисълта че всички са слепи. Тук не става въпрос да се облечете като клошар, а просто да се приемете такъва каквито сте, без нужда от хитринки и преструвки. Защо на някои жени им е необходимо да се гримират като с мистрията и мъжете започнаха да крадат тайно от нощните им кремове против бръчки? Дали ако знаеха че никой не ги вижда щяха да се заробват по подобен начин?

Зрението ни е лош съветник. Ушите също. Тези осезания ни въвеждат в непрестанни грешки и заблуди. Ако всички бяхме слепи и глухи, комуникиращи със сърцата си, вместо с обърканите си от социални предразсъдъци и вечно преценяващи мозъци, расизмът, сексизмът, извратените конкурси за красота (дори за прохождащи момиченца), порнографията под всичките и форми, както и редица психични отклонения, в това число и депресията щяха да изчезнат напълно.

Всичко в света е взаимосвързано и
зависещо едно от друго. Във Вселената няма
бяло и черно, във всяко черно има и бяло и
във всяко бяло има и черно. Раят е в Ада и
Адът е в Рая.
Всичко е въпрос на гледна точка!

Хората щяха да се обичат не с егото си, а истински, с душите си.

Това и днес е възможно. И днес можем да решм да щракнем с пръсти и да преминем от Адът в Рая. Всичко е въпрос на програмация.

От малки, съзнателно или несъзнателно родителите ни, после училище и пр. са ни програмирали да преценяваме кое е добре и кое не. Интересното е, че при различните култури това силно варира. Докато в англо-саксонските страни да пееш по улиците, да седнеш на пода на метрото, дори облечен с костюм, да оставиш детето ти да се въргаля в магазина без да ти пукя е напълно нормално, в България всичко това се счита за невъзпитаност, ниска култура и ненормалност. Трябва да призная че човек е далеч по-щастлив когато не се чувства култиурно задължен да отиде до магазина гримиран, а може дори да си позволи ако му е на кеф да излезе да закусва по пижама. В крайна сметка всеки живее в собствения си свят.

Не случайно има една приказка: “Блаженни са лудиите”. Лудите са просто тези които не влизат в социалните норми, но затова пък живеят в Рая. Лудостта не е психично отклонение или болест и за съжяление не се предава със зараза. Лудостта в наши дни се счита за това да си свободомислещ, независещ от чужди мнения и следващ сърцето си. Хората не смеят да действат със сърцата си за да не би да ги вземат за луди. Затова предпочитат да вървят като гръмоносни облаци по улиците, да пребиват децата си и да ги засипват с душевна помия всеки божи ден и да смятат, че най-удачния начин да се справиш с администрациите е да отидеш и да ги овикаш едно хубаво.

Заобичайте се! Първо и себе си! Заобичайте се истински такива каквито сте. Целият ви свят зависи от това. Изглежда невероятно но е така! Ние сме огледала на чуждите емоции, както и другите са наши огледала. Когато се усмихвате, хората около вас се усмихват. Когато в тълпа някой се смее с този гъделичкащ заразителен смях без да му пука къде е, постепенно и другите започват да се гърчат от смях без дори да знаят защо. Когато в компания се появи настървен и ядосан човек, той моментално зарзява и другите с негативизмът си и спада общото настроение. Нещата са толкова прости, като тези примери. Във всяко едно отношение.

Обичайте се истински. С телата си и голотата си. Само малко след това ще видите как не само телата ви, а и светът около вас започват да реагират и да се променят. Външната промяна винаги идва първо отвътре.

Щастлив ден

Смелата овца