“С екологичното земеделие могат да се изхранят 10 МИЛИАРДА човека без да се обезлеси нито един хектар земя!”

Често, идеята че еко-змеделската продукция е по-слаба от традиционната се промъква в съмненията на незапознатите... Ако си мислим, че екологичното земеделие е същото нещо като стандартното земеделие, но без химическите препарати, то твърдението би било вярно. Само че, екологичните начини на отглеждане са много по-различни.

“С екологичното земеделие могат да се изхранят 10 МИЛИАРДА човека без да се обезлеси нито един хектар земя!” Жак Капла

http://mangetonjournal.fr/on-peut-nourrir-10-milliards-dhumains-en-bio-sans-defricher-un-hectare/

Стандартното земеделие се опира на идеята на селекция на семената. Те биват изолирани и изучавани за да се разбере как могат да се добият най-големи добиви в изкуствени условия. Естествено, резултатите са налице, само че те нямат нищо общо с глобалната биологична действителност. В действителност тези посеви имат нужда от специфични климатични условия (дори географски дължини) и се поддържат от големи дози пестициди и химически торове. Те са неиздържливи и при най-малко отклонение паразитите се нахвърлят върху тях. Това е нещо като омагьосан кръг – колкото повече пестициди и торове се слагат, толкова растенията са по-слаби и толкова по-малко могат да се самозащитят при нужда (това е същото като с отровата за мишки с която те свикват и ядат в последствие, или пък с човешкия организъм и антибиотиците).

Биологично чистото (еко) земеделие подлежи на съвсем други принципи. При него се наблюдава взаимодействието на три основни големи принципа: екосистемата (почва, водни резерви, живи плетове и храсти), агросистемата (различни растителни видове, животни) и автономни човеци които решават дали и какво решение да вземат, а не те да им бъдат налагани от агро-промишлеността и големите компании.

Еко-земеделието се проявява максимално добре при смесване на културите. (Точно обратното на стандартното отглеждане – големи площи с монокултура.) Бобови растения, тъй като те са в състояние да уловят азотът от въздуха. Дървета, защото те извеждат от дълбочина калия и го възстановяват на повърхността, освен това те задържат и подпочвените води – тоест – по-малко или почти без поливане. По този начин няма голяма конкуренция между растенията, а те са допълващи се. Това позволява много по-добри добиви. В Европа, един хектар конвенционална пшеница произвежда 10 тона годишно. На същата повърхност, посветена на разнообразен вид посеви, с 20 до 30 различни вида, тя достига между 20 и 70 тона. Зеленчуците съдържат повече вода, отколкото пшеницата, можем да намалим тези цифри до около 15 и 25 тона суха продукция. Добивът е два пъти по-голям!

Стандартното земеделие има големи добиви само в умерен климат, там за където посевите са

Градинска инсталация на поликултура
Този вид градини дават между 7 и 10
пъти повече реколта

били създадени. Затова когато климатът не следва “нормалните” си температурни криви (той климатът не може да се превъзпита или лицензира, за щастие), продуктивността на стандартните технологии губи всякаква ориентация и стабилност. Когато градинарят/фермер/земеделец произвежда собствените си посеви, те с всяка изминала година подсилват защитните си свойства и приспособеност към местния климат. По този начин се вижда как е възможно с напълно естествени методи да се отглеждат бананови дървета в подножието на Алпите (само за този уйкенд видях поне 30тина) и лози с кивита в Канада. При екологичното растениевъдство равновесието на почвата е запазено. Тя е жива и функционира в симбиоза с коренните системи на растенията в нея, което също влияе на по-доброто привикване на различните видове. Климатичната стабилност не е необходимо и задължително условие при екологичното земеделие. Растенията сами си набавят каквото им е необходимо.

Едно проучване от 2006, на университета в Есекс, синтезира резултатите получени от 57 страни по света. То отчита до 79% по-висока продуктивност на био-културите в тропическите зони – там където стандартното земеделие е безсилно и се нуждае от постоянни грижи, поливане и торене.

Последно бяха направени тестове със сходни фуражни видове. На еднакви парцели, разделени на квадранти от 1,20 м на 1,30м са посети пет фуражни сорта – люцерна, райграс, бяла детелина, ежова главица и ливадна власатка. Парцели били засети с един вид растение на квадрат, други с петте смесени, трети с над 5 до 10 различни генотипа, както и нива с един единствен тип посев. Всички терени били поставени на различни условия – със и без поливане. На терените с поливане разликата била от порядъка на +200гр на м²  в полза на смесените култури, или около 2 тона на хектар. При теста без поливане резултатите са още по-фрапантни – 8 тона на хектар при поликултурите. Това е обяснено с факта че при смесените растения, те не извличат хранителните запаси и вода на една и съща дълбочина в почвата, тъй като коренните им системи са напълно различни.  Тези посеви предлагат по-добра експлоатация на наличните ресурси.

Втората поука която получаваме от тези експерименти е чрез генетичното биоразнообразие – парцелите с 10 различни генотипа на растение, вместо 1, представят по-голяма стабилност в реколтите за всяка изминала година. И-и-и още една огромна зелена точка в отбора на биоразнообразието!

http://www.sciencesetavenir.fr/nature-environnement/20150616.OBS0886/60-ans-que-l-agriculture-a-tout-faux.html

Изследването е публикувано в списанието Nature plants –

http://www.researchgate.net/publication/274251293_Complementary_effects_of_species_and_genetic_diversity_on_productivity_and_stability_of_sown_grasslands

Щастлив ден

Смелата овца