Фази на осъзнаване и как да не страдаме от това!

От личен опит знам че когато пердетата пред очите ни се отдръпнат тотално, шока е брутален. Започва се с въпроси, съмнения, страх, въобще всички най-ниско вибрационни емоции които вместо да ни помогнат, ни преземяват и дори закопават още повече.

При мен осъзнаването (или това което аз наричам още – събуждане) започна преди около 2/3 години. Нямам точна дата, но сега с настоящите си знания и обръщайки се за равносметка (а равносметките са особенно важни етапи), виждам ясно извървяния път, било то съзнателно или несъзнателно. В този период от живота си, аз която никога не бях страдала от депресии, “изпадания в дупки”, като винаги дотогава аз съм била опорното рамо за “рев” на повечето си близки и приятели, изведнъж изпаднах в една много сериозна екзистенциална криза без дори и да разбирам защо. Не бях в депресия, беше нещо друго. Дотогава (а и все още) винаги бях приемала трудностите като предизвикателства и никога нищо не бе успяло да ме разклати. Като всички бях имала периоди на безпаричие (дори на абсолютно безпаричие), но никога не съм си позволявала да взимам кредит или заем от когото и да било. За сметка на това Висшето ми Аз винаги ме е водило и насочвало. В този момент на “дупка” бях в процес на търсене на работа. На ново място (в чужбина), където не познавах абсолютно никого, където хората се интересуваха единствено и само от собствените си пъпове и всичките ми опити за каквото и да било удряха на камък.

Но за мен по принцип това не бяха неща които биха ме разклатили по принцип. Продължавах да бутам напред. Единственото което някак си ми тежеше бе липсата на жив контакт. Виртуалните разговори с приятели винаги са ободряващи, но не са достатъчни, нито “дълбочината” им е същата. Бариерата създадена от екрана сякаш кара хората да играят роли и да бъдат някак си откъснати от същността на думите.

Тогава дойде и първият електрошок. Изведнъж осъзнах истинското и фалшивото в някои връзки. Имаше хора които се натискаха да ми идват на гости, дори се самопоканваха най-нахално. Аз като вечно добронамерения и открит човек се радвах и отварях къщата си, размествайки дори семейната си програма, превръщайки се в перфектната домакиня (това което най- ме отвращава от “ролата” на жената въобще). Докато шамара сам си дойде – разбрах не друго, а че връзката ми с тези хора работи само в една посока. Не ме интересуваше дали те ще направят същото за мен или не, аз исках просто един искрен разговор. Който така и не получих. В замяна на това енергията ми течеше наобратно, това си проличаваше и в отношенията ми с най-близките същества, а не трябваше да е така.

Точно тогава започнах с голямата чистка. Вече бях отстранила няколко паразита, сега реших да хвана голямата метла. Прекъснах всякакви връзки, дори и с някои хора от семейството. Това което се случи е изненадващо – не станах по-самотна. Напротив! Отворих се за други неща и изживявания. Разбрах че не завися от количеството на хората които познавам, а най-грубо казано – от тяхното качество.

Втората стъпка в осъзнаването ми бе когато реших че живота е безкрайно дълъг за да научим абсолютно всичко което желаем. За мен това бе като във филмите където един и същ ден се повтаря отново и отново и в един момент главния герой, решава че може да свири като Моцарт например. Седнах и се замислих: “ но, Да, не ни е нужно магическа пръчка, ние всички имаме тази възможност?”. Общо погледнато каквото и да правим, каквото и да работим, в един момент дните ни стават невероятно еднообразни. Ок – почивните дни са едно. А през седмицата? Всички имаме буферно време, буквално загубено за няма и нищо.

Винаги съм била любопитен човек, обичащ да прави вместо да седи и да гледа. Преди време се научих да слагам гипсокартон, професионално, само за собствено удоволствие. Без да се хваля (е айде, поне малко), но се справям по-добре от много “специалисти” по въпроса. Научих се как се слагам окачен таван, как се измазва, как се слагат качествено плочки. Най-големия ми “успех” в строителната дейност бе да реставрирам, измажа и декорирам съвсем сама една камина. Да, жена (навремето и руса J) и много далече от облика на шофьор на камион. Всичко това научих от любопитство и с хъс. Нищо общо с работа и пр. Работя в коренно различна сфера. 

Опирайки се на знанието ми че каквото реша – го мога, реших да се науча да правя всичко

което ми бъде дадено възможност да науча. Оказа се че имам капацитета да поемам и трансформирам всичко в ефективна дейност изключително бързо. За буквално 2 дена се научих да плета на 1 кука. Като дотогава си мислех, че това е цяла философия. След това хванах и двете куки. Един ден видях страхотни мебели от картон. Речено сторено – липсваха ми нощни шкафчета, за 4 дена всичко бе готово. Така продължих напред с всяко нещо което ми попаднеше и според знаците на живота, хората които срещах и тн.

Днес имам не вярата, а дълбокото убеждение че съм survivor (буквално – оцеляващ), чоек който ако го пуснеш в природата ще заживее с нея и в цялото изобилиекоето тя ни е дала.

Защо ви давам тези примери? Защото е важно да знаете че всеки един от вас има този потенциал! Абсолютно всеки! В живота нищо не е случайно. Ако сте стигнали до определен стадии на разбиране на нещата, вие знаете че личните качества и таланти са ви дадени за да можете да следвате Личния си път. Един ден всичко се изяснява когато например си отговорите на въпроса: “защо не съм щастлива в ролята си на счетоводителка?”. От там нататък започват и другите етапи на разбиране.

В търсенето си на нови и нови знания, постепенно изучих и тялото. Първо от физическа гледна точка. Започнах да спортувам редовно, но не като теле, слушайки само това което спортните “професионалисти” ще ми кажат. Започнах да чета още повече и да разбирам още повече.

Започнах да се слушам. Никога не съм била привърженик на бисквитки, чипсове и други храни с празни калории, но сега осъзнавах механизмите на действие на всеки един хранителен елемент. Зарових се в книгите и статиите за здравословно хранене. Постепенно изоставих тотално абсолютно всякаква захар освен тази съдържаща се в плодовете.

Зарязах и глутена. И о, чудо! Тялото ми отговори! Описала съм всичко подробно в статията за глутена – тук. Веднага след това спрях млякото и всичките му суб-продукти (кисело мляко, масло, кремове, сирена...). Лека полека изхвърлих и месото, после рибата и сега единствения животински продукт който консумирам от време на време са яйцата. Не заради спорта, тялото има начин да си набави необходимото от природата – има растения които чрез фотосинтеза произвеждат В12! (ще пиша отделно за това, ако имате въпроси, питайте, ще ви отговоря).

Така разбрах че аз съм “богът” на тялото си, а не то на мен. След като открих истините за храненето, промених и живота си. Мъжът и детето ми виждайки промените решиха и те да последват примера.

Примерът не е един от начините да научиш някого на нещо, той е единственият! – Ганди

Започнахме нов живот. Буквално! Не само без боклук в кофата, а без всякакъв друг боклук – в храната, в отношенията, в разбиранията...

Изведнъж  всичко започна да се изсипва като парчета пъзел който трябваше единствено да донаредя.

Писах вече за останалите неща. Дори и съвсем повърхностно в статията – Събуждането...

За лъжите (напълно умишлени) в съвременната медицина, за бизнеса развиващ се зад всяко едно “лечение”, за това как усърдно и целеустремено ни убиват чрез отровите в храните ни, пестицидите, торовете, фталатите и бисфенолите в пластмасите, антибиотиците в животните и в нас, медийната манипулация на всяко едно ниво, плановете за нов световен ред на група банкери от така наречения елит, масовото унищожение на природата (вече пчели почти няма, според Айнщайн  = остават ни 4 години!), за това как всяка една война е добре убмислена игра на карти в която човешките животи са просто необходими бройки до целта...

Ужасяващо е, толкова ужасяващо и огромно че в един момент си казваме : “еее, не, това не може да е истина!”. И аз така си казах. И започнах да търся. Търсих, четох, сравнявах данни, показания, официални и не чак толкова документи. Работата е огромна. Не говорих с никой, но гледах конференции. Не на хора “заговорници”, на хора “нормални”, чисти души, работещи в различни сфери и някои от тях бяха прекарали повече от 30 години в “крещене” на техните истини. Имаше лекари (двама бяха станали в последствие шамани), синдикалисти, банкери (и те зарязали сферата си на дейност), механици, инжинери, природозащитници, изследователи в различни сфери, археолози (изгонени от прилежащите им институти защото пречат на Матрицата), историци (имаше дори една жена писател станала в последствие историк в търсене на истината), агрономи...дори не помня професиите на всички. Не това е важното. Помня лицата и това че от където и да бяха тръгнали, пътищата им се срещаха. Нещата които бяха видели се препокриваха. Душите им не можеха да мълчат пред всичкото това унищожение.

Тогава стана страшното! Бях минала през “дупката”, бях се променила изцяло физически и психически, бях видяла всички възможности които ми се предоставят от живота и всички неща на които съм способна и изведнъж пропадах в свят който сякаш не бе моя! Определено не бе този който познавах дотогава! Тогава нахлуха и въпросите и страха. Запитах се защо след като всичко това е толкова ужасно ми трябваше да го научавам? Защото исках да знам! Не можех повече да живея като овца. 

Дразнех се от хора на които се опитвах просто да кажа:”не ходи в McDonalds, опасно е за здравето ти!”, а те ми отвръщаха – “не, не ми казвай, предпочитам да не знам!”. След това се сетих, че когато на времето приятели се опитаха “насила” да ме пре-образоват във вегетарианка, аз сама избягах. Явно всеки трябва да си извърви пътя сам. Но знам и че когато усетих нуждата да знам, търсих и исках отговори.

Пак нещо не ми се връзваше. Не можех да избягам, не можех да променя света (поне така мислех на момента), знаех че съм дух в земно тяло и че вероятно ще ми е по-добре там горе... Знаех цялата схема и техниките на матрицата, не исках да оставам вътре. Единственото което ми се струваше че ми остава е да чакам да се свърши! Не бях още умряла, значи мисията ми не е изпълнена. Тогава каква ми е мисията? Защо съм тук? Защо знам че мога да живея до поне 150 години, да знам как да го направя, да знам реално как да лекувам и себе си и другите, да знам как да променям съдбата си и тялото си, а да не ми се седи на земята? Някъде се бях загубила?

И в този момент, в период от 2/3 дена, точно както “съдбата” (водачите, ангелите, висшите същества...) си знае, попаднах на всички отговори които имах нужда да чуя.

Разбрах че когато искаш нещо да не съществува, то ти не трябва да го отричаш, а да це концентрираш в противоположното и да заживееш с мисълта за него. Така например ако си против ядрената енергия, дори и 100 000 манифестации и подписки на света няма да я спрат. Както винаги и навсякъде има прекалено много игри на власт и пари. Но затова пък, ако аз реша да заживея с природата и без тази енергия (избирайки алтернативни методи като слънчевата енергия например), то смисълът й ще изчезне. Същото е и с месото. Боли ме от насилието над животните и от изпразването на океана = ставам вегетарианец. С примера си може и да привлека и други хора. Ако искат съвети и помощ ще им помогна. Ако ли не, само примерът е достатъчен някой ден те да си зададат въпроси като – защо? Как така тя никога не е болна? Как така е пълна с енергия? Как така спортува и има мускули, а не яде животински протеини? Тогава отговорите ще ги поведат по правия път.

Когато % хора не-консумиращи животински протеини нарастне, индустрията ще загуби интерес (финансов) към строежа на нови промишлени ферми и касапници, а корабите-заводи за риба ще намалеят (ако въобще има още риба дотогава). Може никога някоя от каузите да не събере 100% последователи. Това е нормално, не случайно на Земята не живее само 1 човек, а 7 милиарда и всички коренно различни един от друг. Но когато аз, лично заживея в своята истина, то и моят свят ще се промени.

Даде ми се отговор, от една жена – Лора-Мари – тя казва: ” ако не знаеше всички тези ужасии, щеше ли толкова силно да желаеш света да се промени? Щеше ли толкова силно да се опитваш да отвърнеш с обратната енергия?”. Със сигурност – не!

Има едни неща които се обясняват на хората загубили близък човек. Казват се фази на траур. Те са 7, ето кои:

1    .     Шок и отричане – в тоаи стадий човек е в шок. Това е нормална защитна реакция на мозъка з ситуациите който той сметне че не може да овладее. Човекът в траур мисли че сънува, често отрича реалността и това му причинява неописуема болка. Понякога човек е способен да извършва единствено задачите позволяващи му да поддържа жизнения си статус. А понякога дори и елементарни неща като обличане и хранене са непостижими.

2    .    Болка и чувство за вина - човек е в най-хаотичния и ужасяващ етап от болката. Много хора не разбират какво им се случва, не го приемат и се “утешават” с дрогите и алкохола. Дълбоки чувства на вина и угризения ги разкъсват, докато се лутат питайки се кое ги е довело до тази загуба.

3    .    Ярост – в този етап човек влиза в състояние на бяс, ярост от несправедливостта на това което му се е случило. Възможно е да насочи тези си чувства към друг човек, обвинявайки го за случилото се.

4    .    Пазарене – тук човек се чувства измамен, нечестно изоставен. Започва да търси вина и отговорност у другите. Започва се договаряне и опитване да се намерят други средства които да обяснят това и да компенсират загубата.

5    .    Депресия и мъка – човек вече приема загубата но е безсилен да се справи с нея. Депресии, загуба на настроение, човекът в траур е в отчаяние и се държи пасивно. Той не вижда как да превъзмогне тази неописуема болка и не успява да живее всекидневно с нея. За съжаление много хора се спират на тази фаза...

6   .    Изграждане – това е тестов етап в който депресираният човек постепенно се отваря за другите и приема нови дейности/занимания за да избяга от болката. Всъщност, той е предизвестник на последния етап, приемането на реалността. Това е и периода на изграждане на личността в който човек търси нови начини да излезе от болката си.

7   .    Приемане – стадий в които приемаме истината. В приемането на това което не може да бъде върнато назад, човек проектира вярата си в бъдещето и започва да вярва в собствените си сили и възможности. Реалността и събитията от живота са приети и човек поема по пътя на живота си

Осъзнаването на реалния свят е едно към едно подобен процес. Има ги въпросите, съмненията, яростта, депресията, пазаренето, отчаванието пред това че не си способен или че не знаеш какво да направиш, колебанията... Следват и мисли от порядъка на: “ами ако всичко това не е истина, ако кажа на някого и утре се разбере че не е вярно? Нали ще стана на посмешище?! Нали ако се сбъркам ще е все едно съм някакъв сектант? Не, не е така!

Матрицата ни е програмирала да мислим така. Да ни е страх, да се съмняваме, да не смеем да мръднем. Много хора вътрешно се тревожат, не ядат, линеят, търсят болежките другаде и не разбират какво не им е наред, чудят се защо живеят и къде е смисъла без да го търсят. Мозъците замъглени от телевизионната мъгла могат да поемат единствено и само реклами, цигари и бира. Разговорите са ограничени. Великата криза на ‘40те която уж била редовен симптом при мъжете, какво е според вас? – Вик за помощ! Жестока нужда да се излезе от живот които не е негов. Защото дотогава този мъж е следвал правилата – учил, работил, женил се, оплождал, купувал печки и прахосмукачки, взимал кредити. Общо взето – живял за друг!

При жените мисля че въпроса е друг – те май забравят защо живеят след като родят. Дотогава е бой за територия. След това забравят че има и други около тях. Чува се само на коя страна пръднало бебето. Боже колко масов феномен. Та това си е чиста епидемия!

И после ако оцелееш на това корабокрушение и разбереш къде си и защо си, нещата се успокояват. Виждаш решенията. Оставяш егото настрани. Загърбваш стария живот и започваш нов. Чист живот! Без болкук (от всякакъв вид)! Научаваш се да приемаш и разбираш нещата.

Дълго се колебах дали да пиша за всичко това публично. Първоначално блогът щеше да е само за живота без боклук. Но първите 2 седмици моралните съображения ме удариха много силно. Безсъния и писане на статии посред нощите. Знаех за отровите в храните ни! Не можех да издърпам хляба от устите на хората, но можех да им кажа: “ето, сега знаеш на какво се излагаш, ти сам реши”. Винаги съм спазвала закона за Свободната воля. Смятам че нямам право да отида при някого и без да е поискал да му наснеса всичко накуп. Но ако някой поиска, тогава е друго. Тогава ще направя всичко което ми е възможно за него. Затова и пиша. Смятам че ако някой търси отговори като мен, той ще стигне до тях. Когато прочете написаното ще знае че има към кого да се обърне. Може това да е днес, след година или 10. Аз няма да променя мнението си защото познавам пътя който извървях досега и живота който избрах е този с който искам да продължа докато не дойде време да напусна тялото си.

Как да не страдаме?

Когато стигнем до този кръстопът, болката от отчаяние, страх, съмнения може да бъде усетена напълно реално и физически. Но има неща които трябва да знаете. Както го казах в предната статия – Събуждането... – духовното, психическото и физическото израстване трябва да вървят ръка за ръка. Защо?

Защото ако се затворим единствено в материалната догма на живота, която е безкрайно ограничаваща и невярна. То ние сме обречени не само на страдание, но и на ярост, жестокост, дълбоко отчаяние, неразбирайки защо живеем в подобни лъжи. Хората ограничили се само до този физически план продължават да поддържат междусъседски дразги, политически омрази и подстрекавания, те търсят изхода и единственото което намират е или създаване на нови и нови партии, или абсолютен нихилизъм към всичко придружен със загуба на вяра към всеки един човек. Материалният свят е заблуда която ни кара да вярваме че носим отговорност пред някого за нещо, когато всъщност, единствената отговорност която трябва да поемем е пред нас самите. Ако след осъзнаване на нещата (а може и преди), седнете и помислите на какво се крепи настоящето общество, ще видите съвсем ясно че подадените ни данни в схемата са невярни. Затова на много хора процесорите изгърмяват преди да са стигнали и до половината си житейски път (ще развия подобно в друга тема фактите). 

Ако пък се ограничим единствено само до духовния си растеж, казвайки че другото, материалният свят не ни интересува, ние сами отрязваме корените под кръката си и вместо да растем се “отнасяме”. По същия начин ние отричаме и мисията си на Земята. Защото след като сме тук, то ние сме го избрали по определена причина. Както знаете много души от цялата Вселена сега пристигат тук на Земята за да присъстват и помогнат за промяната. Но за да присъстват (най-малкото което е), то поне би трябвало да си направят труда да разберат какво се случва в 3-D света без да го отричат.

Единствено пълното съзнание за това кои сме ние може да ни изведе тотално от настоящата ситуация. Не случайно зачестиха терапевтите предлагащи изживявания на реалност при пълно съзнание. Те се възползват от задаващото се цунами.

Когато вие с пълното си съзнание (не случайно също говорим и за о-съзнаване), разберете че не сте само и единствено 1 материално тяло, родено и живеещо докато умре, а светлинни същества.

Ние всички сме направени от звезди – У. Шекспир (Дванадесета нощ)

Хората отричащи още и пак съществуването на другите (паралелни) светове, душите, живота след смъртта (казано по земно му), или са идиоти, или са на толкова ниско еволюционно вибрационно ниво, че дори всичката информация съществуваща като материални доказателства днес не би им била достатъчна да ги убеди. Дори лудите учени от ЦЕРН (CERN) в Женева сега се бият да го доказват!

Това което трябва да знаете е че:

-       Вие не сте сами, факта че четете тези редове го доказва, а зад нас има стотици, хиляди, вече и милиони. Чух свидетелствата на хора излезли от схемата от повече от 45 години. Представете си само! И те казват че виждат как броя на “виждащите” расте лавинообразно в последните 5!

-       Има решение, или както аз казвам цитирайки азиатските мъдреци: "на всеки нерешим проблем, има поне 13 решения!” Затова ще продължавам да пиша всеки ден докато мога с истински примери и други решения които може да не са мои, но пък са полезни за други. 

-       Ако вие не желаете да живеете в покварен свят, не сте длъжни, единственото което ви спира е страхът ви

-       Яростта не е решение. Това само значи че не сте завършили периода си на траур с материалния пирамидален свят. Продължете по-нататък, изхода е близко!

-        Връзката с другите е решението. Ние сме направени/създадени за да живеем едни с други без да се избиваме. Не вярвайте на чужди пропаганди! Дайте усмивка и тя ще ви се върне! Направих опита и с други неща – дадох играчки, книги, дрехи, телевизори. Върнаха ми се (не винаги от същите хора) – други книги, гъби, помощ точно когато ми трябваше...

-       Нашата първа цел в живота е да сме щастливи! Ако не сте, ако усещате че нещо не е на мястото си, променете го, започнете нов живот. Винаги е възможно. Аз съм примера – на 4 пъти започвах нов живот, нова страна, нови познанства, нови дейности, в един от пътите бях с пари само за 3 месеца, другия с бебе в корема, третия – без пари! Никога не съм живяла от помощи или кредити! Когато направим първата стъпка – цялата вселена ни помага! Това е истината!

-       Научете се да се слушате! Не другите, не книги, предавания, и тем подобни – вас самите! Вярвайте си, вие сте най-добрите си съветници. И мен не слушайте. Проверете сами. Аз говоря защото забравих да ме е страх и пробвах на собствен гръб. Един път е късмет, два пъти – случайност, три пъти – тото, но когато на всяка моя стъпка отговора е ДА, тогава доказателства не са ми необходими.

-       Обичайте се! Такива каквито сте, без да се самоосъждате, без да гледате критически на разни части от тялото си. Вие не сте само едно тяло. Вие сте свещенно свтлинно същество и когато се приемете като такива, ще видите че и вашата външност, здраве, отношения, връзки, успехи се променят.

 Четете, препрочитайте, търсете, информирайте се, питайте. Най-ценното ни оръжие е информацията! Използвайте я в изобилие и с внимание. Не всичко в интернет е вярно. Съвсем съзнателно много хора пишат глупости и залъгват останалите с цел дезинформация, проверявайте сами. Аз се опитвам максимално да проверявам източниците си, най-вече защото ако има нещо невярно, повечето хора приемат че и с останалата информация е така. Този метод се използва в световен мащаб в момента. Сами виждате какво става с ограниченията и цензурата наложени на всички блогъри (абсолютно по целия свят). Особенно когато сега изплуват толкова жизнено-важни информации за всички ни. Лично съм засичала сайтове и блогове чиято цел е опорочаване на истината и масова дезинформация. И още нещо което няма да спра да го казвам – ИЗХВЪРЛЕТЕ СИ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ! Те са паразити чиято първа цел е продажбата на още и още неща от които не само че нямате нужда а ще ви вкарат и в дългове. Това не е средство за обучение на децата ви когато не ви се занимава с тях. По добре ги пратете в парка. Това не е информационно средство, а оръжие за психическа манипулация на мозъци. Ако искате филми и сериали – има и други средства, за децата – също!Успех!

Щастлив ден

Смелата овца