вторник, 7 април 2015 г.

Истината зад Великден

Мина Католическият Великден

Ето и още едно предизвикателство в живота ни без боклук. Защото празника в наши дни е сведен до търговско натякване и обсебване до пренасищане. Всъщност дали става въпрос за религиозен обичай или за друг вид традиция – всичко се свежда само до едно – КУПУВАНЕ!


За щастие (наше), вече в голяма степен не сме зависими от комерсиалните атаки. Телевизора отдавна го няма – няма да ни се обяснява кой заек (шоколадов) е по-вкусен, почти не влизаме в супермаркетите препълнени с шоколадови яйца поне 2 седмици предварително и с огромни крещящи реклами навсякъде... Всъщност ако нямаше дете в къщи, вероятно нямаше и да се сетя.

Обаче въпросите все пак висяха във въздуха: “Да се купува ли шоколад или не? Да се празнува ли или не? Какво да обясня на детето си?”
Започвам от последния въпрос. От около седмица преди това поисках заедно да си изясним нещата. Отказвам да си лъжа детето – било то с дядо мразовци, било то с камбанки (тук те идват да раздават шоколади по Великден), Великденски зайци и други тем подобни. Вярно е досега толерирахме по родителски подобни вярвания с мисълта че така не убиваме детските мечти. Каква заблуда за родители само! Децата не са по-щастливи или по-нещастни ако вярват подобни неща. Дадох си сметка, че всъщност от родителите зависи от колко високо ще падне детето му когато разбере истината.
Затова двамата по родителски решихме да кажем на детето си че камбанки и зайци няма! Че дядо Коледа няма! Мишката която събира зъбчетата също не съществува!
И след това за поред път се убедих колко чудни създания са децата. Нямаше рев, нито сърдене, нито страх. Само попита: “значи вие ми купувате всичко?” - “Да”- “А, ще мога ли да събирам яйца все пак?”
Тук трябваше да си отговоря и на първия въпрос – купуване на шоколад. Първо не исках да е от големите фирми поради много причини – етични и морални, здравословни и принципни. 

Това което се питам все по-често когато се опре до решаване е следното – В какъв свят искам да живея познавайки всичко което има да се знае по въпроса?
 

"брат" спасен в последния момент при изсичане на
гора за садене на палмова плантация
Шоколадът съвсем не е невинна наслада. Зад производството му (особенно този за масова консумация като Kinder, Milka, Nestle, Lindt и безкрайно много други) има свръх-експлоатация на природни ресурси. Масово се обезлесяват гори, избивайки или изгонвайки към сигурна смърт десетки животински видове. И това е само “най-безобидното”. В света на какаовите плантации трафика и експлоатацията на деца са явление граничещо с публичната тайна!

Трябва ли да дам на детето си шоколад за който друго дете е загубило детството си?
Това е ли допустимо? В света който аз виждам - НЕ! 

Тези реалности се потвърждават и с разследванията на Интерпол в различните плантации по света. Един от най-големите експлоататори на деца е магнатът Нестле.
Но остава и въпроса за здравето. Когато четем състава на една таблетка шоколад често първата съставка е захар, после – хидрогенирани илирастителни масла (това е кодовото име за палмово масло – абсолютен канцерогенен фактор, без хранителна стойност, но с ниска цена)! Хмммм!
Реших че трябва да търся еко/био шоколад от регулирани плантации. Има такъв, но не на яйца... Което всъщност е напълно нормално, обратното би ме накарало да се замисля. Етичната търговия не цели рекламна масовост, а добро заплащане на хората обработващи плантациите и качествен продукт за купувача.

пуснете го да препуска свободно, някой ден
ще си благодарите за това :)
Оказа се че когато човек реши да бъде от правилната страна на течението – живота сам му помага. В петъка от училище им бяха раздали малки панерчета с яйчица. Човека бе щастлив до припадък. После се оказа че съвсем близо до нас организират “лов” на яйца.
В неделя сутрин отидохме директно на място. Мястото бе градините на един малък “замък” и вече имаше деца излизащи с панерчета.
Принципа бе прост, плаща се вход (да не кажа символичен), дава се торбичка и отрочето се пуска да дивее сред тревите, храстите и дърветата. Междувременно родителите могат също да търсят или да “пасат” докато “лова” свърши. Принципа бе перфектно измислен защото не бяха наслагали истински шоколадови яйца, а пластмасови. Всяко дете може да събере колкото си иска, но ако има повече от 12 трябва да отиде да ги скрие някъде за да може и другите да има какво да търсят. Имаше дори отделен терен и за най-дребните от 1 до 3 годинки.
Когато единия терен се изпразни, дойоха няколко каки с чували да “заредят”. Естествено преди това изгониха всички в съседния двор.
На края на играта за нас (дребосъчко беше решил предварително колко иска да си намери) отидохме да обменим “реколтата”. Хубавото е че нямаше делене на бройки. Всеки получаваше накрая едно и също пликче с шоколадови яйца.
И така имаше за всеки по нещо - успяхме да се порадваме на прекрасния ден. Слънце, мирис на трева, щастливи деца (прескачам тия дето нищо не бяха разбрали и се млатеха за 1 яйце), агнето цяло блееше и то щастливо в по-долния двор. Какво повече му трябва на човек?
- Боли ме отзад! - Моля?!

Това за пореден път е доказателство че когато искаме – може. Примера не е за да си кажем колко някъде е добре, а другаде не. Както се вижда нещата могат да са толкова прости и елементарни и същевременно толкова хубави.
Ще давам често примери, не за друго а за да се “крадат”. Всеки може да огранизира подобно нещо или семейно или в по широк кръг. Единствено воля и малко организация.
Сега идва и православния Великден. Как искате да го прекарате?  Рекламите ще ви кажат : “купете си агне от Нова Зеландия с цена 2 пъти над нормалната! Купете си боички, кристали, лепки за яйца... купете си...”

Това бе моят Великден тая година - трева, дървета,
въздух, щастливи хора. Без софри, без агнета, без излишно
суетене...
Не съм против купуването, а против купуването без мисъл и знание за това което се крие зад стоката, също както и трупането на още, още и още само защото ни е набутано насилствено в навиците. Не случайно преди около 5 години в едно семейство на лекари при това, се оказа че вместо агне щели да си хапнат ... куче! (иска ми се да попитам месоядците защо едно куче да е по-важно от 1 агне...но хайде!)

Щастлив ден


Смелата овца






Няма коментари:

Публикуване на коментар