ЗАКОНИТЕ
1.
Закон
на Следствието
Сигурно вече сте чували за този закон
съдържащ се във всички духовни разкази на всички религии по земята: това е
“причинно-следствения” закон, или този от поуката: “кой каквото сее, такова ще
пожъна” или още този на материалистите и атеистите:”който посее вятър, ще
пожъне буря”. Ако посеем разрушение, ще пожънем разрущение. Ако посеем ярост и
омраза, ще пожънем ярост и омраза. Ако посеем жито, то на 100% ще получим жито,
а не ечемик. Грижата и вниманието положени по време на посева ще открием в
качеството на раколтата, каквито и да са семената.
Но да пристъпим към по важната част от
темата, по мое мнение. Изключително важно е да разберем че космосът, също както
и нашето подсъзнание, са абсолютно без никакви предразсъдъци (нищо не е добро
или лошо, положително или отрицателно, красиво или грозно, ценно или
безинтересно...). Тези определения са валидни само за нас. Тоза което е красиво
и положително за някои, не е така за други.
Нека споменем например тези
селскостопански работници, които в обществото ни се намират на най-ниското
социално стъпало. Малко от нас го признават, но много го мислят. Замисляме ли
се се от къде би дошло нашето препитание ако имаше само чиновници и нито един
земеделец? Нека погледнем притежателя на Ферари който презрително гледа
работниците на поточната линия които се трудят на нощни смени. Та те са тези
които произвеждат Ферари и дават възможността
на другите да ги шофират! Колкото до почистването, има толкова жени
които не желаят да се принизяват и да вършат неприятната работа в къщи и се
разтоварват чрез “чистачката”! В какво състояние биха били къщите ни ако никой
не поемаше поне малко от домашните задължения?
Кой може да каже че това с което единият
си угажда не е на сметка на погнусата на друг? Едно растение може да бъде
считано за лекарство от хомеопата или билкаря или като бурен от градинаря който
ще побърза да го изтръгне. А паяците, те са “страшни животни” за някои от нас:
те ги смачкват веднагически, а после се оплакват че мухите им пречат... Много
ясно, те не могат повече да бъдат улавяни в паяжините на паяците, понеже
паяците вече не са тук за да ги тъкат!
Ясно е че прецениките за добро и лошо, на
ценно или безстойностно, са реално казано необосновани или поне, израз на
нашата субективност.
Това става още по-ясно когато говорим за
енергия. Енергията няма цена. От нас зависи дали тя ще се превърне в
положителна или отрицателна, тоест, дали ще я използваме за градивни цели или
за разрушителни. Което означава, че това което желаем, ще го получим, което
всъщност е законно. Творението ни е дало свободна воля за да можем да
експериментираме с живота в целия му обхват. Животът не ни нарежда да изпробваме
само това което е приятно или красиво. Ние сме абсолютно свободни да опитаме
всичко което желаем. Остава да докажем, че все още желаем това което сме си
поискали, веднъж след като го получим... Поне имаме свободен избор (Мерилин:
“Помисли добре за какво молиш, това може да ти бъде дадено” или Гьоте “той не
може да се отърве от духовете които сам извика”)
Един пример: имате дадена мисъл и колкото
повече я въртите из главата си, толкова повече я подсилвате. В резултат ще има
последствие: каквато и да е тази мисъл, тя ще се реализира един ден в живота
ви.
Обяснявам: имате страхове, например, да
бъдете изнасилени или че някой ден полицията ще ви спре понеже сте леко
подпили. Или пък се събуждате една сутрин мислейки за даден проект и казвайки
си: “Ооо, това със сигурност няма да стане!”. Енергията освободена от тази
мисъл е заповед, еднакво важна и за подсъзнанието ви и за космоса, и тя ще бъде
взета под внимание на 100%. Може да сравним космоса с един голям компютър който
функционира според съвършенни закони. Вие го програмирате чрез мислите си (INPUT),
и той ще принтира това което е
програмирано (OUTPUT). Вашето подсъзнание не знае какво е страх, то не прави
разлика между положително и отрицателно. Вие му изпращате енергия и заповеди,
то работи с това което получава. И вие получавате на свой ред това от което сте
се опасявали. Вашият проект ще се
провали. Също така, ако си играете дълго време с енергията и силата на мисълта
за насилие, вие ще бъдете насилени. Не казвайте след това: “ето, знаех си аз че
ще свърши на лошо.” Да, вие сте го знаели, или по скоро били сте единствения
който го е знаел! Или както е поговорката : “ На всеки според вярата му!”. Вие
сте авторите на вашите мисли и чувства и вие сте тези които им вдъхват живот. Това което мислите и чувствате зависи
всъщност само от вас, и то ще се прояви рано или късно в живота ви.
2.
Закон
на аналогията (това което е долу е като това което е и горе)
Хермес Трисмежист (Хермес три пъти
по-големия) е гръцкото име на египетския бог Тот които описва “херметическите
писания” съдържащи гностическата доктрина за раждането на света и на
Изкуплението. Известно време е считан за най-големия магьосник който можел да
ограничи достъпа на другите до съкровищата и съдовете (от където и израза
“херметически затворен”). Той преподавал херметическия закон: “това което е
долу е като това което е и горе. И това което е горе е като това което е и
долу, за да осъществи чудесата на едно и също нещо”.
Накои знаят фразата: “на земята както и на
небето”. Едни и същи закони важат за
микрокосмоса, както и за макрокосмоса.
Един пример: най-малкият градивен елемент
който ни е известен от физичната материя е атомът (моя забележка – книгата е публикувана ’93 год). Атомът е основно
съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните съставят
заедно нуклеуса (ядрото) на атома. Невероятно високата скорост на електроните
около ядрото създава обвивката. Цялото се поддържа заедно от електромагнитна
сила.
Разликите в атомите се дължат на броя
електрони и протони. Има 105 основни елемента и всеки от тях съществува
единствено и само защото броя на електроните и протоните му е различен. Нека
погледнем ядрото на един атом водород и нека го увеличим до размера на топче,
неговият единствен електрон ще е отдалечен в този случай на около 400м. Това
показва че атомът е съставен основно от празно пространство и че материята сама
по себе си е силно летлива.
Видяно по този начин, един оловен къс се
състой основно от интевали около които се въртят атомни частици. Запазвайки
всички пропорции, разстоянията между малките солидни частици отговарят на
отдалечаването на планетите една от друга в нашата слънчева система. По същият
начин, интервалите между звездите отговарят на интерзалите в гамите. Една
снимка в ядрото на атома (който е с размер 1 пикометър) отговаря на снимката на
Земята на 1 милион километъра и на тази на Млечния път сниман на 10 000 000
светлинни години. Човешкото магнитно поле завихрящо се около себе си, има точно
същия вид като нашата галактика въртяща се около себе си (Geo-Wissen, издание
N° 2, 1990, "Chaos und Kreativität" показва много красиви снимки за
примерите цитирани тук.)
Така, както виждате, всичко е създадено
около една перфектна схема, която не е разпознаваема на пръв поглед, но която става все по-очевидна ако погледнем
по-отблизо. Самият живот е подложен, по същия начин като микрокосмоса и
макрокосмоса, на съвършенни закони.
Тези закони ги намираме навсякъде в нашата
слънчева система, в кръвните клетки, в електричеството, в магнетизма, ние
хората, които също сме материя, сме подложени на тези закони, като например
законите за привличане и отблъскване.
В
"Schicksal als Chance" (Съдбата като възможност) на Торвалд
Детелфезен (Thorwald Dethlefsen) можем да прочетем следното: “Законът на
аналогиите (това което е долу е като това което е и горе) е обоснован
единствено ако сме готови да признаем Всселената като един космос (от гръцки =
ред). Законите определят космоса, няма място за случайности. Случайността като
непредвидимо събитие, в несъответствие със закона би превърнало всеки космос
(ред) в хаос (безредица). Когато ние правим един компютър, то той представляа
сам по себе си един малък космос. Той е сглобен според закони и функционирането
му зависи от спазването на тези правила. Ако запоим съзнателно в свръзките му наколко
транзистора, кондензатора или резистора които не са част от схемата, която е
нарисувана по строго определени закони, тези елементи представляващи
“случайността” биха превърнали целия космос е хаос и компютърът няма да работи
както би трябвало. Същото се отнася и за нашия свят който би се прекратил при
първото случайно събитие.
За пример:
когато пуснем камък от една определена височина, той не пада надолу по някаква
случайност, а според определен закон. Ако в падането си, камъкът падне на
главата на Господин Х, това не е случайност, а според закона на камъка който ще
го удари. Нищо не е случайно, нито че Господин Х е ударен от камък, нито
момента в който това се е случило...”
Не ви ли
озадачава факта че никоя звезда не напуска орбитата си “случайно”, че една
кръвна клетка няма да тръгне срещу течението на кръвопотока и че лятното цвете
не цъфти никога по случайност зимата? Чели ли сте някога, че един електрон е
напуснал случайно орбитата която описва около ядрото на атома? Всяка материя е
съставена от 105 основни градивни елемента, те на своя страна, от неутрони,
протони и електрони чиито движения са абсолютно съвършенни и ритмични. Защо
тогава единствено човекът да е подложен на “случайността”, след като целият
живот в нас и извън нас е подложен на законосъобразен ритъм?
Случайностите
не съществуват! Има закон за всяко събитие. Естествено ние не разпознаваме този
закон от пръв поглед. Но това не ни позволява да отричаме съществуванието му. Камъните
са падали далеч преди да разберем закона на гравитацията.
Човекът е
точно копие на макрокосмичната Вселена. Затова над Делфийският оракул е
написано:
“Човеко,
опознай себе си и ще познаеш Господ”
....
Скоро и останалата част
това е превод на част от книгата на Ян Ван Хелзинг "Тайните общества и силата им в 20 век"
Превеждала съм преписвайки и бързайки, моля за извинение за грешките (най-вече в правописа, не мога още да свикна с кирилицата), смисъла и точността са спазени в най-голяма степен, затова не съм съкращавала от съдържанието. Тук не са важни точните факти (примери всеки може да намери), важен е смисълът в междуредията.
Щастлив ден
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар