Човекът е
подложен на закона на резонанса също като камертона или радио приемника. Приемник,
настроен на къси вълни не може да приема нито средни, нито дълги вълни. Това се
отнася и за хората. Агресивният човек или настроеният към омраза, не може да
получава вълните на любовта. Всеки може да получава от всички сфери на
реалността само вълните с които е в резонанс: “Всеки вижда това което иска да
види.”
Ето и един
пример: четете книга. Пет години по-късно пак я препрочитате и откривате нови
неща. Защо? Защото сте се променили! Вашите виждания и хоризонти са се
изменили. Вие имате друг поглед над нещата сега.
Хората
усещат нуждата да бъдат с други приличащи на тях хора. Които си приличат, се
привличат. И вие вече сте установили например, че когато сте намусен и в лошо
настроение, вашето обкръжение ще е повод да се изнервите.
Нека
погледнем човек който непрекъснато мърмори. Той винаги ще намери причина да е
раздразнен. Затова пък, животът ще поднесе винаги приятни запознанства и срещи
на щастливите хора намиращи другите за интересни и красиви.
Още един
пример: човекът който вечно намира да каже:”тоя какъв е идиот, този е
загубеняк, направо ме отвращава от всичко!” и който вижда всичко в черно, ще ви
се разкрие чрез погледа си и намусената си уста. Никой не ще каже за него че
любезен и с широко сърце. Не е удоволствие да сте в компанията му, приветливите
и чувствителни хора се отдръпват бързо. Въпреки това, този човек пак ще намери
хора които мислят като него и подсилват убежденията му. Които си приличат,
се привличат.
От друга
страна, преданите хора, умеещи да се забавляват където и да се намират,
създават приятна атмосфера около себе си. Освен това, те знаят да се усмихват и
да споделвт това което имат. Те винаги ще бъдат заобиколени с весели и приятни хора
и ще бъдат често канени гости понеже умеят да дават. Които си приличат, се привличат.
Тази фраза
не е с никаква стойностна преценка. Това не е нито добро, ното лошо. Мърморкото
и щастливецът получават обратно това което дават. Това може да отведе много
далече и двамата, всеки по различен път. Ситуацията на мърморкото, затворен в
един порочен кръг, ще се влоши; затова пък всичко ще е успешно за щастливецът
който ще продължи да просперира. Непристорената доброта която го изпълва ще
привлече към него същества които са му прилика и които му връщат обратно
полученото. И ако някой ден му се случи да загуби усмивката си, приятелите ще
облекчат болката му и ще му дадат от радостта която е разделял толкова често с
тях. Колкото до мърморкото, неговото бъдеще не се очертва в най-добри краски!
Продължавайки да вини жена си или шефа си за живота който води, той вижда само
причината за проблема си – той е виновникът, а не другите. Никой не го
задължава да остане на лошо работно място. За щастие робството отдавна е
приключило. Никой не го задължава да остане с жена си и да се карат
непрекъснато, изживявайки истински ад. Сред седемте милиарда човешки същества
на планетата, той има пълната възможност да намери тази с която би бил щастлив!
Но ако желае да живее в хармония с нея, ще му се наложи да разбере кое е
причината за проблемите му и да вземе съответните решения. В момента в който
той се промени вътрешно, нековото обкръжение също ще се промени. Обикновенно
казваме:
“Нашето обкръжение
ни връщат обратно собственото ни отражение”
Близките ни,
ни изпращат винаги излъчването ни. Ако лъжа, ще ме лъжат. Ако ме е страх, ще се
изправя пред страховете си. Ако съм побойник, ще бъда непрекъснато замесен в
бъркотии. Ако съм любов, ще привличам любов. Ако живея в щастие, винаги ще
намеря причина да се зарадвам. Ако променя мирогледът си, близките ми ще го
отразят като огледало.
Бъдете със
съзнанието че ако гледате всекидневно филми с насилие и с ужаси (или новините)
по телевизията, това влияе на живота ви. С хилядолетия, жестокостта на
действията и разрушителната сила на мислите ни са освободили огромни енергии
които ние продължаваме да подхранваме и които са привлечени от негативните
влияния които превръщаме в свои (филмите с насилие например са част от тях). Не
големите политически акции, а именно малките ежедневни пропуски в любовта са от
значение. От качеството на четивата ни, на думите ни, на действията ни зависи
качеството на живота ни, това което предизвикваме, тъй като законът на
резонанса работи безотказно. Точно за това става на въпрос в книгата на Умберто
Еко която цитирах в увода. Ако вярвам в Дявола, то аз влизам в контакт с тази
енергия която става важна за мен и ще бъда подбуден в моите вярвания. Ако не ми
пука за това, тази енергия не би осъществила никакъв контрол върху мен и не би
могла да ми повлияе ако не го желая. Тя се подчинява на законът за резонанса.
На всеки според вярата му.
Тук бихме
могли да приложим аналогията:
“Отвън както и
отвътре”
Тялото е
отражение на душата. Ако дисхармонията е вътре в мен, тя ще е видима и на
тялото ми.
Ако съм
раздразнен, моето тяло ще го усети и ще ми го покаже чрез болест. Ако не в
съгласие със себе си, това ще си проличи външно, ако ми липсва живост, това ще
си проличи в ръкостискането ми, и тн...
Всички хора
са свикнали да бедят външния свят за всичко което им се случва или не им се
случва, тоест за всичко което не им е по вкуса! Тук бихме открили пълният
списък с виновници, от членовете на семейството до правителството, оповавайки
се на днешните условия, обществото, дори Илюминатите и Сатаната които
обвиняваме във всички злини понеже на тях оставяме отговорността за съдбите си.
А някои избират дори да обвинят Господ.
Това
разпределение на вини не е валидно от момента в който повярваме в космичните и
духовни закони които разглеждаме. Тези закони потвърждават че всичко
съществуващо и начинът по който това съществува е единствено отражение на
причини които човекът сам е предизвикал. Без значение дали става на въпрос за
външно или вътрешно състояние, болест, инцидент или състоянието на Земята и
обитателите й. Ние сме причината за това и трябва да поемем отговорност. Много
хора ще попитат: “Но как така да съм замесен? Та аз живея на земята само от 30
години!”
Друг въпрос
който други биха задали: “Защо бях малтретиран и насилван като дете? Какво съм
направил за това? С какво съм го заслужил?”
Част от
отговорите са във въпросите. Вие сте го заслужили. Вие сте съдействали за удара
на съдбата, което ще рече че един ден сте провокирали тази причина която не
помните вече. Тази причина може да е от ранните ви детски години, от
предродилното ви състояние или от минал живот. Това че не ги помните не
означава че не сте имали други животи. Земята е била кръгла много преди да
имаме доказателства! На времето дори е имало учени и специалисти които са
твърдели че земята е плоска и са наказвали жестоко твърдящите противното.
Трудното е че
повечето хора не помнят миналите си животи или са извършили дела за които сега
плащат.
Невежеството не ни спасява от последствията на миналите ни дела!
Време е да го осъзнаем!
4.
Закон за прераждането
Християните между вас ще кажат че доктрината за прераждането
не съществува в учението на църквата. И имат право, доктрината за прераждането
не е позната ДНЕС в Библията и ще ви обясня защо!
В 553 г. Пр.Н.Е., император Юстиниан (отбележете че не са
били високопоставените църковни служители) свиква вторият синод в
Константинопол където бил приет един указ които забранява доктрината за
прераждането, независимо че Исус е отделял на това учение огромна важност. В
следствие на този указ, всичко което е подсказвало някакво предишно
съществуване в Библията изчезнало, с изключение на няколко едвам забележими
намека. Така лишили първите християни от най-важните основи на техните
вярвания. Духовенството учи, в замяна на прераждането, издигането на плътта в
последния ден. Чудна замяна!
Моля християните верни на Библията да проверят ТЕ САМИ
това което казах за духовния събор в Константинопол. Ако се потопите в това
проучване, отидете и проверете Първият Вселенски Събор в Никея през 375 г.
Пр.Н.Е., истината е там, може би трудна за признаване, но ще откриете
доказателства че Новият Завет е променен драстично както в идеите, така и в
първичните учения на Исус.
Нека
разгледаме по отблизо въпроса с прераждането. Установихме в началото на тази
глава, че живеем в материята, тя самата подложена на законите на полярността и на
ритъмът и вибрациите, в базата на всяка проява на живот, пораждани от
постоянните промени между двата полюса. “Мъдреците на Кибалион” знаят вече че
нищо не е “в покой”, всяко нещо е в движение, всичко е вибрация и това е
потвърдено от съвременната физика. Стрелката на часовника която трепва на
дясно, ще потрепне със същата амплитуда и на ляво. Можем да открием този ритъм
навсякъде: във вдишването което е непосредствено след издишването, също както и
будното състояние след съня, както и зимата последвана от лятото и изгрева на
слънцето заместващ залеза... Откриваме двата полюса в електричеството и
магнетизма, две енергии при хората – женска и мъжка. И отново, както смъртта
следва живота. Както забелязвате, този ритъм е навсякъде в живота, но хората
вярващи единствено в религията или в науките, отричат влиянието на тези закони
върху живота ни. Е забелязвате ли противоречие?
Детлефсен го
обяснява така: “Във всички епохи, ритмичното преминаване на душата през
житейския път и смъртта е наричана трансмиграция или прераждане. Платон и Гьоте
са го знаели. И казвам че са го “знаели”, а не “вярвали”, понеже става на
въпрос за познание, а не за вяра. Никой не е длъжен да вярва в това, но нека
прецени че хипотезата “без” прераждане е абсурдна, защото само доктрината за преражданията
е в синхрон със законите на Вселената.
Това което е
странно, е че има много хора помнещи миналите си животи. Или поне частично.
Може би и вие сте от тях? Случвало ли ви се е да сте на място което
разпознавате, а да не сте били никога преди там... Това малко магазинче на
ъгъла на улицата ви напомня... Едно такова преживяване разкрива “знания”, вие
знаете, тоест вече не ви е нужно да “вярвате”.
Животът в
материята е подложен на полярностите. Самият живот е разделен на два свята,
този тук и този отвъд. Ние умираме в този живот и се раждаме в другият който
тогава изпитваме като реален. Ние умираме в този друг свят и се раждаме в
настоящия. Ако се откъснете от субективността на привидностите, ще установите
че живот и смърт, тук и в отвъдното са всъщност само двете страни на една и
съща монета. Всъшност, случва ни се точно същото нещо когато заспиваме и душата
напусне физическото тяло. В това което ние наричаме сън, ние изживяваме една
съвсем друга реалност, която също притежава своите болки, мъки, страхове и
радости... някои хора помнят особенно точно сънищата си, докато други твърдят
че не сънуват. Споменът не съществува, но те са сънували и това е научно
доказуемо днес. Радваме се когато се събуждаме и също толкова понякога и когато
заспиваме, защото знаем че след един добър сън ще сме свежи и бодри. Не бихме
могли да кажем дали е положително или отрицателно да спим или да сме събудени.
Не бихме могли да включим тези понятия
никоя ценностна система.
Това
означава че ако отнесем сравнението към понятието за смърт, страхът от
умирането е повърхностна, понеже се случва същото нещо както и при съня. Единствено
промеждутъците от време са прекалено значителни за да можем да го осъзнаем.
Всъщност смъртта е кулминацията на живота, можем да си починем след смъртта,
преди да се впуснем в друго приключение в тяло и живот.
Ако нямате
никакъв спомен, попитайте човек преживял клинична смърт ("NDE" - Near
Death experience) и
оставете го да ви разкаже за виждането си над смъртта. Тогава ще установите, че
повече от 90% от хората са имали положително (приятно) изживяване което е
премахнало у тях всякакъв страх, понеже им е дало възможността да разберат.
Духовното ни
развитие е дълъг преход на научаване и на осъзнаване за който са ни необходими
много, дори безброй тела. Нашето истинско Аз не е физическото ни тяло, то е
душата ни, наречена енергийно тяло или светлинно тяло което притежава всички
спомени и е неразрушимо. Това е енергийното тяло (аура) откъдето ясновидецът
събира сведенията си.
Този процес
на научаване цели нашето преминаване през живота в целия му обхват, това е
дълъг път с много грешки и поправки. Превъплъщенията могат да се сравнят с
училищните класове, всеки с домашните си, проблемите, тестовете, трудностите и
успехите си. Това време на научаване е последвано от ваканционни периоди в
които понякога трябва да наваксаме пропуските си и неправилно научените уроци,
преди да преминем в следващ по-висок клас. Нашите постижения ще определят в кой
клас ще попаднем. Ако нищо не сме научили, ще се наложи да повторим. Ако сме
научили уроците и преминали в по-горен клас, там ще ни чакат по-трудни уроци. Животът
има необятно търпение спрямо нас (не като в училището!). Душите имат винаги и
непрекъснато възможности да научат това което още не знаят.
В отговор на
въпроса повдигнат тук за това защо ни се случват нещата от живота (защо съм
роден осакатен или защо са ме насилвали?), Детлефсен отговаря:
“Да живееш,
това означава да се учиш, нечависимо дали го приемаме или не. Според законите
които разгледахме, животът следи с абсолютна точност дали всеки ще научи това
което е много или малко готов да приеме или това на което противоречи с всичка
сила. Без фонът на прераждането бихме имали защо да се съмняваме в смисълът на
живота. Очевидно е че хората не потеглят с едни и същи привилегии в живота.
Това не е грешка на обществото. Независимо дали гледаме през погледа на атеист
или религиозен, трудно е да обясним защо точно “в най-добрият свят” някой е
роден глух, парализиран, осакатен или дебил без да му е говорено за прераждане.
Да отвърнем че “неведоми са пътищата Божии” не помага на никого да открие
смисълът на живота си. А човек не може да живее живота си без да му открие
смисъл, в противен случай това е непоносимо. Да намериш смисълът на живота си е
изконна нужда. Единствено когато човек е готов да не желае само този живот като
единствен и да признае че той е само халка от една дълга верига, той ще научи
да усеща смисъла и правото на “съдбата”. В действителност, съдбата на един
живот е резултат от процеса на обучение на всичко, което сме научили досега.”
("Schicksal als Chance", стр. 204)"
вече и последната Трета част е на линия
Щастлив ден
Смелата овца
Няма коментари:
Публикуване на коментар