Монсанто – Решенията

Тук пиша като заглавие Монсанто, но решенията които предлагам са за всичко около Вас. Това решение е мое мнение по въпроса, което не ангажира никой друг освен вас самите, лично, индивидуално и поединично, и то само ако решите да поемете по този път с всичката вътрешна вяра която е необходима за това.

Много се лутах, много търсих и живях къде ли не и в България и по света. Знам вече, че крайните методи не са решение. Нито стачки и протести – ухапало го някой си че хората тропат и крещят, нали после пак ще стигнат до магазина и ще напълнят торбите, а вечер зяпайки като телета в движещите се картинки на хипнотизиращата черна кутия ще се самоубедят отново че “от една вафла нищо няма да ми стане”. Нито правителствени решения – да се разберем по въпроса веднъж за винаги – правителствата взимат решенията които са им подсказвани от много по-горе. Всичко е на база финансови и силови интереси и ако правителството (в момент на повратност) реши да премахне нещо, то веднага ще бъде заместено с друго. Тук говоря от личен опит и от дълбоко ровене в търсене на истината, не само за българското правителство, но и за френското (което познавам още по-добре), и за американското и за немското, та ако щете и за гръцкото... нека престанем със заблудите “То тук в България всичко е наопъки”, това не е така! Радвайте се че сме малка страна на гъза на Европата, в известен смисъл това ни спасява!

Няма да ни спаси и сваляне/ убиване и други тежки мерки срещу които и да било глави на фирми, просто защото докато на този свят има 7 МИЛИАРДА човеци лъмтящи за пари, ще има и 7 МИЛИАРДА човека готови да заемат на секундата техните места, забравяйки че и те имат семейства и че и те някога са се “възмущавали” бурно!

Нека погледнем истината в очите, ама наистина, честно и откровенно, сами пред себе си. Ние сме си виновни. Не разни гнусни магнати, не всички световни маркетингови комапании, не производителите на химикали и ГМО, не супермаркетите, нито правителствата, Европейския съюз... НИЕ сме отговорниците. Сега нека станем и ОТГОВОРНИ! Първо и най-вече сами пред себе си и пред децата си и внуците си, ако такива се родят след поколение погълнати химикали и ГМО!

Имаше едно време една карикатура – пропаст, дъска с хора накичили се от едната й страна, слушащи в захлас политика стъпил в другия край на дъската, свободно носещ се над пропастта. Струва ми се че се казваше:”силата на народа”.

Сега представете си същата тази дъска, с нас, мързеливи купувачи с празни погледи, а над пропастта – Монсанто, последвано от всички негови световни партньори. Какво смятате че ще стане, ако един по един, изведнъж всички отстъпим назад и слезем от дъската която ги държи? Разбирате ли как всеки един и сам за себе си е отговорен?

Аз се замислих за момент какво ще се получи наистина:

Хората ще започнат да ходят на пазар по-редовно отколкото в супермаркета. Магазините ще започнат да опустяват. Мениджърите им ще се чудят защо и ще започнат да правят отстъпки и промоции, та ха дано някой се хване. Фирмите обезпокоени от намаляващите цифри в месечния оборот ще започнат да пускат все повече реклами. След като и тези методи не покажат резултати и след като се прецени че инвестициите в този или този магазин не си заслужават, фирмите ще започнат да се оттеглят. За не знаещите този факт, подчертавам че за да заема място на щанд в супермаркет, всяка фирма или производител внася определена сума пари (или месечно или годишно, но това е така абсолютно навсякъде по света). След като и фирмите и производителите се отдръпнат поради липса на печалба, при положение че плащат бая яки суми, има вероятност или супермаркетите да започнат да търсят нови алтернативи за да напълнят щандовете си, или да затворят врати. Нека четящите касиерки и продаващи не се притесняват и за тях има решение ако се стигне до там.

След като чуждите инвеститори се оттеглят, накои български производители ще усетят “вятъра на промяната” и ще започнат да попълват празните дупки. Като пред риска да видят купувачите да се отдръпнат и от тях, ще внимават какво и от къде слагат. Това не е утопия. В Швейцария домашните производители са национална ценност и ако пресичате пътищата им в края на лятото ще видите многобройните табелки посочващи щандовете с ябълки или кайсии. Вкусът им не е кой знае какъв, не биха изместили тези в Бъгария растящи в градините на бабите ни, но за хората тук, те са най-добрите и при всеки удобен случай ще ви го напомнят с гордост. Тук дори имат специална етикетация за поддържане на местните производители и фермери. Така хората знаят, че продуктите които консумират са израснали в радиус от няма и 15 км около магазина от които купуват. В Русия също има строго наложено вето над чуждите продукции. Пак от личен опит знам какви са разправиите, проверките и правилата за внасяне на каквито и да било хранителни продукти, независимо че те дори не могат да се похвалят с плодово или зеленчуково изобилие като в България. Не пиша за отказа им на внос на ГМО продукция, защото важни са и изходните продукти в състава на внасяните стоки. Докато има на територията на дадена държава вносни стоки от фирми “съучастници” в масовото изтребление, то рискът да ядете неволно ГМО всекидневно е реален.

В Куба, която имаше щастието и казвам съвсем отговорно ЩАСТИЕ, да живее почти половин век с американско вето, резултата е поразителен. Там е реална лаборатория в естествен размер на това как се живее ЗДРАВОСЛОВНО всеки божи ден! Съвсем не е случайно, че точно сега САЩ обявиха вдигането на ветото! Тази тема е толкова вълнуваща, че ще отделя специално място по въпроса.

Сега се връщам към представата за новата реалност. Към новонавъдилите се производители на родна земя, ще се присъединят и семейства, кооперацийки и други малки единици от извънградска среда. Силна е вероятността селата да се оживят с хора имащи нови възможности за работа (ето и за касиерките и за продавачите) и на които им е писнало да живеят като бели роби, затворени в килийки за които плащат луди пари в градовете пълни с пушилка и нерви. Естествено след като селата се оживят, къщите ще живнат, прозорците ще засветят и въпроса с така мразените цигани ще бъде решен по много по-лесен начин. (тук ви оставям вас да мислите, сега моята тема е друга)

Да, звучи и дори мирише на утопия, но е реализуемо, съществуващо и в крайна сметка никой не ви кара да ходите на село. За там винаги ще има желаещи любители, а вие ще можете да ядете спокойно накоя свежа салатка която знаете от къде е дошла.

Всичко опира отново до пустия мързел и до порожденната ни програмация. Защо правим нещо по определен начин? Запитвали ли сте се? Говоря ги всичките тези неща, защото както се казва ги вадя от извора. Хората обичат лесното, както и аз и това е така да се каже човешко. Но ако всеки се беше задоволявал само с лесното, едва ли днес света щеше да е този който познаваме днес (и за доброто и за лошото). Истината е, че хората които се потят искат да направят печалба от хората които ги мързи. И докато хората ги мързи и да се замисят и да направят по различен избор от най-лесния, светът ще продължава да се върти така.

Когато за първи път стъпих във Франция (което беше преди бая време) и влязох в тукашен магазин си умрях от смях – продаваха се вече настърган ементал в пакетчета и нарязани на ситно гърди, за да не се поти горката домакиня докато си прави пиците, питите и пр... първата ми мисъл бе: “ега си мързелите”. После и аз си купих! После си спомням първите щандове с готови храни, все едно сготвено (яхнийки, спагети, лазаня...), от тях не си купих. Тези първи наченки преди около няма и 10 години представляваха само няколко редчета в магазина. Сега има цели щандове, заринати и от двете страни. Отново говорим за лесното и как уж силно заетата жена, бизнес дама, майка и домакиня е безкрайно улеснена... това ще стане и в България! И както тук, когато се разбере че в лазанята е конско месо (защто е по-евтино, а печалбата винаги е на първо място, ВИНАГИ), а не телешко, ще се поводят дебати няколко седмици, фирмите ще сменят някой и друг етикет и после всички пак ще купуват щастливи. Когато се случи това, първо бях безкрайно горда от себе си, че никога не бях влязла в кръговрата на лесното. После се замислих за всички други заблудени овце. Не ми стана тъжно. Просто си казах пак и отново: “цялата истина я има тук и сега, всичко е казано, написано и създадено, защо хората просто не се научат да гледат и да търсят?”

Ох, айде стига засега! Май се заплеснах! Утре пак!

Смелата овца