понеделник, 2 март 2015 г.

На какво ни учат децата

Ако сте родители вече сте го забелязали, ако ли не – огледайте се в близкото си обкръжение, там наблюденията са най-точни защото познавате обстановката и защото както се казва там децата са в естествения си вид (почти като лъвовете в саваната) :)





Щастие – децата са щастливи по природа. Те се радват на всичко и независимо от обстоятелствата. Виждали ли сте вече как малко дете се радва на хартията с която е бил увит подаръка, докато възрастния си вика вътрешно: ”виж ми подаръка де, зарадвай му се, толкоз пари ми струва”. На децата не им пука от дъжда, те просто обичат да скачат в локвите, защото е забавно. Решението е просто – вземете им гумени ботушки и престанете да се кахърите как се перат тия дънки. Даже по-добре, купете си и вие гумени ботуши J



Любов – децата обичат всички, наистина всички (докато някой възрастен не им внуши друго). Но те обичат дръгливото куче пълно с въшки, съскащата свекърва, онуй в училище дето ги е обидило и за което ще забравят за нула време и пак ще отидат да си играят с него.


Справедливост – независимо че децата в една определена възраст преминават през период на егоизъм и събирателно чувство – “всичко е мое”, те имат невероятно усещане за вселенско равновесие. Ако не са затиснати от страх, децата спонтанно отиват да защитят по-слабия, било то в спор, било в дадено действие...



Истинност – те са истински в реакциите си към света и другите. Спонтанните действия на децата са най-точната мерилка, вероятно и затова сега големите компании за играчки или детски закуски набират деца за тестове на живо.
Друг е въпросът когато решат да шмекеруват за да ви покажат колко са нещастни че не са получили нещо. Но отново тези реакции са подбудени от външни фактори.



Честност – нищо ново под слънцето, всеки го знае – истината излиза от устите на децата. Така е, точка!

Енергия – никакви батерии не могат да заместят тази енергия. Те просто преливат и това е така защото непрекъснато правят нещо. Дори и в най-големия студ, когато единствената ни мисъл е как да се увием по-топло с чаша чай в ръка, децата скачат и хукват навън. Те могат да играят целия ден в снега и вечерта да имат още енергия за да разкажат всичките си преживявания подскачайки наоколо.

Любопитство – това също е всепознат факт. Но тук ми се иска да наблегна на това колко е важно да подхранваме и тачим детското любопитство. Това е техния начин да опознаят света. Вие сте първата им връзка с него и първия източник на това което после ще стане “тяхната” истина в живота. Децата са невероятни гъби – те попиват абсолютно всяка информация която им попадне. От тук и важността на информацията. Всеки се диви на деца в невръстна възраст които са научили да цитират наизуст американските президенти или битките от балканската война или да свирят на пиано. Всички деца могат да правят това – достатъчно е да престанете да казвате “чакай малко” и “после” и наистина да седнете и изслушате детето си и да задоволите любопитството му. Малко по-малко то показва пътя, останалото е просто постоянство и отдаденост.

Безгрижност – още от тук чувам възражения че при “големите” това е неприложимо. Че кой ви кара да се стягате? Ако на някое дете някой му се скара, то ще чуе, или не, но ще му мине и отмине толкова бързо колкото е и дошло. Кой тогава ни кара нас, уж големи и мислещи хора, да седим и да си тровим мозъците с това кой какво е казал или направил? Будистите са казали – на всеки нерешим проблем има поне 13 решения, ако няма – значи проблем няма!



Списъкът естествено не спира до тук, те са и творци, изобретатели, мечтатели, първа утеха след дългия ден, те нямат нужда от нищо а ни учат на толкова многом, стига да ги оставим да ни го покажат...

Затворете сега очи и помедитирайте спомняйки си щастливите детски моменти. Какво ви е било необходимо тогава за да сте щастливи?




Щастлив ден


Смелата овца

Няма коментари:

Публикуване на коментар