Докато в България се чудим дали да не си построим 7 и 8
блокове на АЕЦ Козлодуй и дали да
изградим или не АЕЦ Белене, иска ми
се да ви дам няколко пресни информации от света, които естествено няма да чуете
по официалните медии поради много причини.
Това което бе разказано навсякъде е че, имаше
земетресение, цунами и катастрофа с централата Дайчи във Фукушима през март
2011. За няма и няколко седмици (да не кажа дни), шумът покрай случилото се
поотихна (в официалните медии) и сега просто отбелязахме 4 години от случилото
се. Но какво се случи междувременно и продължаа да се случва и сега.
На място хората бяха успокоявани че нищо страшно няма,
чак след няколко дни се разбра на място че всички скоро ще светят като крушки,
след това се разбра че не само те, а и целият северен Тих океан с изтичащите в
него атомни отпадъци. Но оня ден поглеждам блога на един смел човек който следи
на място случващото се всеки ден там и откривам, че не само тези течове не са
спрени, а ТЕПКо (енергиината фирма обслужваща централата) прикрива от повече от
година течовете, поради простата причина че не може да открие откъде тече.
Имено за това ТЕПКо поръчва сателитно
проследяване на течовете в Тихия океан (март 2015) та дано поне установи къде са.
Лятото на 2013 бе белязано от поредицата
скандали свързани с течовете на заразена вода от Япония със силно световно
медийно утихване. Японският премиер, Шинзо Абе, пое аферата и заяви пред
Олимпииския комитет, където защитаваше кандидатурата на Токио, че ситуацията е
“под контрол” и че радиоактивното
замърсяване е запречено в пристанището на централата. По късно пред парламента,
той пояснява че “последиците от
радиоактивността” са блокирани в пристанището, без да даде обяснение какво
разбира под “последици”. Повече от 18
месеца по късно, става ясно че ситуацията не е под контрол и заразената вода е
основният кошмар на ТЕПКо.
....
Съхранението на заразената вода не е
устойчиво. Първата станция за преработка Сари (Sarry), извлича цезия, но това
не е достатъчно. Една нова станция, ALPS, трябва да премахне 62 радиоелемента,
но трупа неуспехи. Изпълнението не е на очакваното ниво и тя трупа радиоактивни
отпадъци. През септември 2013, след скандалите и изказванията на първия
министър, ТЕПКо беше поела ангажимента да обработи всички отпадъци преди март
2015. Но бързо се разбра че това не е възможно. ...
Преди седмица се разбра че ТЕПКо е прикривала
междувременно течове. През януари 2015 Първи
блок на централата бие рекордите по замърсяване, през март е ред на Втори
блок.
На 16 март 2015, ТЕПКо обявяват че са
измерили рекорно ниво на цезий 134/137 в двата изкопни кладенеца на нивото на
океана при 2ри реактор. Взетите проби са от същата дата.
Има общо 10 кладенеца за наблюдение откъм
морето при 2ри реактор, но ТЕПКо не е публикувала пробите от другте 8.
Другата жестока истина е че поради технически причини,
които са дълги за обяснение, но можете да прочетете в сайтовете които са по
долу, във Фукушима е невъзможно да се постави съркофаг както в Чернобил. Това
накратко означава, че теча дори открит ще продължава ди си тече, пълнейки
обилно световния океан с цезий-134, леко и
неусетно в продължение на години. Решението евентуално би било да се извлече
ядрения заряд – как ли пък не, издърпването само на една пръчка от реактора би
усмъртила всичко живо наоколо, незабавно. А тук говорим за 4 реактора, заринати
с останките от цунамито и за които явно никой още не знае откъде точно да
почне.
Друга истина – Франция е една от най-оборудваните с
ядрени централи страни в света, има общо 59, като почти всичките са вече в
изтекъл или краен цикъл на живот. Какво значи това – поддръжката и
експлоатацията на една ядрена електроцентрала са предвидени за около 50 години.
След този период от време, удължаването на срока на експлоатазия е потенциално
опасно с всяка изминала година. Преди няколко години, задължителната годишна
поддръжка на централите е била от порядъка на 5-6 седмици в които оборудванията
се спират и се прави цялостна проверка на инсталациите. Сега, отново с цел
рентабилност, централите се спират само за около 3 седмици, а директорите им се
хвалят кой е успял да спре за най-малко време. Ако се наложи друга поддръжка,
тя се прави докато оборудванията са в действие. Говоря за Франция, защото
ситуацията ми е най-позната, но това е валидно за всички останали централи по
света. Особенно знаейки че бумът на сроеж е бил през ‘70те години (включително
и АЕЦ Козлодуй), можем прекрасно да си представим какво е положението в
момента.
След катастрофата в Чернобил при която във Франция
официалните медии обявяват че радиоактивния
облак се е спрял на границата (не е
смешно, истина е и хората до 1 са повярвали на тая дивотия), сега когато
всеки си мисли че историята с Фукушима е приключила, когато всъщност сега се
започва със следващото поколение мутанти и когато в България хората се бият за
да имат централа вярвайки сляпо че ще има повече работни места, не е ли време
да си вземем поуките???
Няма коментари:
Публикуване на коментар